Машиностроенето отчита сериозни спадове

Българското машиностроене е основен бранш в индустрията на България. В последните години обемът на продукцията на машиностроенето формира над 10 процента от брутния вътрешен продукт на страната. За съжаление българското машиностроене отчита сериозни спадове в оборотите, заяви в интервю за БТА Виолин Ненов, председател на Българската браншова камара по машиностроене, потърсен във връзка с предстоящия на 13 октомври Ден на машиностроителя. Професионалният празник се отбелязва, с Решение 245 на Министерския съвет от 12 август 1971 г., през втория неделен ден на октомври.

Има фирми, които отчитат спадове между 30 и 40 на сто за второто полугодие на 2023 и първото тримесечие на 2024 г, спрямо тези периоди една година по-рано, посочи Ненов. До края на тази година отрицателната тенденция в машиностроенето се очаква да се запази, посочи още Ненов.

Високите цени на енергията

Сред основните проблеми пред бранша, които са общи не само за машиностроенето, но и за индустрията като цяло, са енергийните, които продължават вече няколко години и положението не се подобрява, каза Ненов. Според него мерките, които държавата предприема с частично поемане на разходи за електроенергия, имат известно положително значение, но, по думите му, това не е достатъчно, за да може спокойно да се образува себестойността на продукцията и добре да се планира.

Проблемът с цените на електроенергията обаче не може да се преодолее с подобно решение като подпомагането на фирмите, а се изисква промяна в дългосрочната енергийна политика на страната, коментира Ненов. За да имаме едни от най-високите цени на електроенергия в Европа и в света дори, нещо очевидно не е наред с енергийната политика на държавата, която би трябвало много години напред да стъпи на далновидна и държавническа енергийна стратегия. Тези планове трябва да бъдат направени заедно с индустрията, така, че в близките години да се осигури стабилно положение с доставяната енергия и оттам стабилни цени, по възможност доста по-ниски от сегашните, каза председателят на Камарата.

Според него, с оглед на това, че не се очаква да се постигне някакво намаление на цената на електроенергията в България, подкрепата за бизнеса за високите цени на тока трябва задължително да продължи, въпреки че това е временно решение.

Магистър инженер често доучва поне една година в производството

Най-сериозният проблем според председателя на Камарата е липсата, а и самата подготовка на кадри – такива с ниска, средна и висока квалификация. В машиностроенето това е особено остър проблем, тъй като с течение на годините намалява в значителна степен количеството на кадри в страната, които могат да бъдат привличани и използвани в производството. Много наши фирми, да не кажа всички, практически извършват обучение на постъпващите работници, като не става дума само за тези с ниска квалификация, а най-вече на тези с висока квалификация, коментира Ненов. По думите му понякога се налага един инженер да се обучава още една година, за да може да навлезе в производството по достатъчно добър начин.

Причините според Ненов, освен с демографската криза,  на първо място са свързани с образователната система в страната. По наша преценка сега тя не е на добро ниво, равнището на подготовка на кадрите, които излизат от различните образователни институции, е доста ниско, за което свидетелстват и редица класации на България, изтъкна председателят на Камарата. Показателно е, че във висшите училища се приемат студенти, образно казано, с оценки две плюс, показателно е и колко от тях завършват, има и приети студенти, които нямат елементарни познания по математика на ниво 7 – 8 клас, коментира Ненов.

По данни за 2023 г. в бранша работят около 120 000 души, каза председателят на Камарата. Трудно е да се прецени колко е дефицитът на кадри, но почти няма фирма, която да не се оплаква от недостиг. Пускат се обяви, търсят се специалисти, назначават се, но се оказва, че голяма част от тях не са подготвени и само някои се оставят за доподготовка, коментира Ненов.

Вносът на специалисти от трети страни не е панацея за българското машиностроене

Според българските фирми вносът на работници с ниска квалификация от трети страни може до известен степен да намали временно проблема с недостига на кадри, но вносът на специалисти с висока квалификация от тези страни не е панацея, дори и само от гледна точка на езиковата бариера. Да не говорим за сложностите по отношение на времето за привличането на такива кадри, както и за несигурността за тяхното задържане, след като се обучат достатъчно и внезапно решат да си тръгнат от България, коментира Ненов. Според него решението е да се подобри образователната система на България, а дори и това да се случи, ще е нужно да минат най-малко пет – шест години преди да са видни първите резултати. Според председателя на Камарата дефицитът на кадри в машиностроенето не е толкова свързан с ниските възнаграждения, защото инженер в производството често получава месечно чисто възнаграждение над 2000 лева. Освен това, на фона на другите специалности – например IT специалистите, не е голям делът на българските инженери в машиностроенето, които заминават да работят в чужбина, каза председателят на Камарата.

Нарушените вериги за доставки

Проблем пред машиностроенето създават също и нарушените реализации по веригите на доставки, породени от международната обстановка, както и от стагнацията в редица страни. В момента нямаме сигурни вериги на доставки и сроковете на доставки на нужните материали и суровини са значително удължени, което затруднява в голяма степен работа на машиностроителните фирми, коментира председателят на Камарата. Ако по-рано доставките се получаваха от 15 дни до един месец, сега доставчиците дават срок - 3 месеца, 6 месеца и повече, коментира Ненов и посочи, че това създава проблем не само при планирането на производствените процеси, но се отразява и върху финансовото състояние на фирмите от бранша.  Проблем има и с наличностите, тъй като кризата доведе до това, че доста производители намалиха рязко обема на производството си, допълни Ненов. Допълнително фирмите са притиснати от искания къс срок за изпълнение на поръчките към тях и по дългия срок за осигуряване на необходимите материали.

Кризите

Секторът не е подминат и от кризата в европейската и в частност световната икономика от последната година и половина. По последни данни на националната статистика за септември, месец през който се очакваше най-малкото да не продължава слизането надолу, а да почне някакво подобрение, се оказва, че е най-лошият от началото на годината, посочи председателят на Българската браншова камара "Машиностроене". Той допълни, че рецесията на европейската икономика има много голямо значение за бранша, тъй като машиностроителното производство на България е силно експортно ориентирано - в няколко от отраслите над 75 процента от продукцията се изнася. Влошаването на икономическата ситуация в Европейския съюз и особено в Германия има доста сериозни последици и за нашите фирми, допълни Ненов.

Активните компании в бранша

По думите на председателя на Камарата е трудно да се оцени колко са активните предприятия в сектор "Машиностроене", но по последните данни на икономическото министерство за 2022 г. активните фирми, формиращи основния обем продукция в сектора, са около 4600 - 4700. Освен това, може би десетки хиляди са фирмите, които са регистрирани като машиностроителни, те подават годишни отчети, но имат много малък обем продукция и обороти, както и много малък персонал, посочи Ненов.

Водещ дял с най-голям принос в машиностроителната продукция на България е секторът "Производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение", като сред лидерите подсектори са производството на: хидравлични помпи, двигатели и компоненти; металообработващи машини и инструменти; подемно-транспортни машини или оборудване; машини за хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, за добива и строителството и др. Значим е и приносът в националната ни икономика на сектора за производство на други метални изделия, освен машини оборудване, както и производство на части, елементи и компоненти за автомобили, където обаче голяма част от компаниите са с чуждестранен инвеститор. По думите на председателя на Камарата секторите "Производство на други транспортни средства без автомобили" и "Леене на метали" също имат своя принос.

Почти всички фирми от тези сектори основно работя за износ. Най-голяма част от продукцията е за страните от Европейския съюз и то в значителна част (директно и индиректно) за Германия, което обяснява защо настъпилата в тази страна криза най-силно засяга българските компании, коментира Ненов.  Извън ЕС, българска машиностроителна продукция се изнася за страни от Азия, Южна Америка, Австралия и САЩ.

През 2022 г., след пандемията от коронавирус, имаше значително нарастване на приходите от дейността на фирмите. От средата на 2023 г. започна влиянието на кризата в Европа и особено в Германия и като следствие - намаления в оборотите, посочи председателят на Камарата.

Проучване сред членове на Камарата сочи, че през втората половина на 2023 г. над 60 на сто от фирмите отчитат намаление на оборотите, някои с 30 и повече на сто. Има фирми, които преминаха на 4-дневна работна седмица, не са малко компаниите, които съкратиха персонал, посочи Ненов. Кризата много сериозно се отрази на машиностроенето, въпреки че пак по статистически данни от икономическото министерство за 2023 г. този сектор беше един от двата, в които нямаше намаление на износа в общия обем от България, посочи председателят на Камарата и изтъкна, че причината е, че все още продължава да има български фирми, които успяват да поддържат ниво и да изнасят, но има и доста голямо количество фирми, които са затруднени сериозно от кризата.

Умното машиностроене

Безспорно перспективите пред сектора са свързани с развитието на високотехнологичното и среднотехнологичното машиностроене, коментира председателят на Камарата. Значителният дял на машиностроителната продукция от брутния вътрешен продукт на страната (в последните години над 10 на сто) определя голямата важност на неговото развитие, отбеляза Ненов и изтъкна, че българските компании интензивно инвестират във високи технологии. Ние имаме фирми, които вече са въвели основни компоненти на Индустрия 4.0, вече се гледа към Индустрия 5.0, посочи Ненов и допълни, че това е основният начин да се поддържа конкурентоспособност.

Със собствени развойни звена са български фирми, които произвеждат металообработващи машини. Силен в развойната дейност е и сегментът "Хидравлика", който до неотдавна дори беше в първите 10 в класацията за хидравлика по света, посочи председателят на Камарата, но изтъкна, че в момента този сегмент е най-засегнат от световната криза и рязкото намаление на поръчките и потреблението на хидравлични изделия. Своя развойна дейност развиват и фирми, които произвеждат в изредените по-горе сектори.

Естествено се достига и до симбиоза с бранша на електрониката и електротехниката, което води до развитието на все по важната област "Мехатроника", допълни Ненов.

Секторът "Машиностроене" е на второ място за 2023 г. по брой заявки за патенти за изобретения и те са предимно от високотехнологичните машиностроителни фирми или фирми, които се стремят да развиват такива технологии, посочи той.  Разбира се, патентоването си е сериозен процес, той не е широко популярен, особено сред по-малките фирми, смята председателят на Камарата. Според него това се дължи от една страна на непознаване на механизма на патентоване, а от друга и дългите срокове./БТА