МВФ: България в еврозоната през 2025 г. - реалистична цел

Присъединяването на България към еврозоната по-късно през 2025 г. остава реалистична цел, ако няма рязка промяна във водените политики или не се появи нов външен шок, който да възпрепятства процеса на намаляване на инфлацията. Това е записано в обобщения доклад по член четвърти на Международния валутен фонд (МВФ), който проведе своя мисия у нас през март. Докладът от тази мисия се изпраща, съгласува и приема от изпълнителния съвет на Фонда.

От МВФ приветстват ангажимента на властите да положат усилия за своевременно присъединяване към еврозоната.

Фондът коригира очакваната инфлация у нас за текущата година. В доклада си за перспективите пред световната икономика от април МВФ посочи, че очаква инфлация от 3,4 на сто през 2024 година. Сега в обобщения доклад е записано, че инфлацията се очаква да бъде 3,2 на сто или с 0,2 процентни пункта под предишната оценка.

Изпълнителният съвет на Фонда изразява задоволство от устойчивостта на българската икономика на последователни шокове през последните четири години. Въпреки че се очаква икономическият растеж на страната да се засили и дефлацията да продължи, значителна несигурност и негативни рискове замъгляват перспективата. 

Очакванията са растежът на българската икономика да се възстанови тази година благодарение на възстановяването на търсенето от ключови търговски партньори, което ще стимулира износа и частните инвестиции, докато публичните инвестиции ще бъдат подкрепени от фондовете на ЕС. 

МВФ запазва без промяна прогнозите си за растежа на икономиката ни през текущата и следващата година съответно на ниво 2,7 на сто и 2,9 на сто.

Въпреки устойчивия ръст на заплатите и пенсиите и инфлационния натиск от експанзионистичния бюджет за 2024 г., се предвижда инфлацията да продължи да се забавя поради прогнозирания продължаващ спад на глобалните цени на храните и енергията. Въпреки това тя остава по-висока, отколкото в много европейски страни, се посочва още в анализа на базираната във Вашингтон международна финансова институция.

На този фон изпълнителният съвет на Фонда подчертава значението на прилагането на реформи за стимулиране на потенциалния икономически растеж на страната, подобряване на конвергенцията на доходите (стъпките към приближаване заплащането у нас с това в другите страни от ЕС и еврозоната - бел. ред.) и повишаване на устойчивостта. 

В своя доклад МВФ посочва още, че конвергенцията към средния доход в ЕС изостава, инвестициите са ниски, усещането за корупция е голямо, неравенството е високо, бедността е широко разпространена, населението намалява и моделът на растеж все още разчита до голяма степен на енергията от изкопаеми горива.

Отчитайки предстоящите предизвикателства, от МВФ посочват, че фискалната политика е изправена пред трудни компромиси. В краткосрочен план неутралната фискална позиция ще постигне подходящия баланс между подкрепата за продължаващата дезинфлация и запазването на очакваното възстановяване на растежа, смятат от организацията.

В средносрочен план се препоръчва поддържане на разумна фискална политика предвид несигурната среда, вътрешния натиск и фискалните рискове. Отбелязвайки големите нужди от инвестиции и социални разходи, екпертите от МВФ насърчават властите да приложат широк пакет от фискални реформи.

Този пакет трябва да включва мерки за трайно увеличаване на данъчните приходи и за по-справедлива данъчна система, повишаване на ефективността на разходите чрез укрепване на управлението на публичните финанси и инвестициите, намаляване на неформалността, реформиране на пенсионната система и подобряване на производителността на държавните предприятия, за да се предотврати натрупването на условни задължения.

Изпълнителният съвет отбелязва също така, че системните рискове, пред които е изправена банковата система, остават умерени, но призовава за бдителност. С оглед на бързото нарастване на кредитирането за недвижими имоти, се приветстват неотдавнашните действия на властите за увеличаване на антицикличния капиталов буфер и се препоръчва укрепване на макропруденциалната рамка с мерки, касещи кредитоспособността на кредитоискателите.