МВФ настоява за нови такси върху големите банки

Международният валутен фонд призова американските и европейските регулатори да обмислят въвеждането на по- високи капиталови изисквания за ключовите банки, определяни като „прекалено големи, за да фалират”, съобщава Financial Times.
Въвеждането на данъци върху големите банки е оспорвано от работещите на Wall Street и в Лондон, където банкерите изтъкват, че големите институции не трябва да бъдат санкционирани от регулаторните органи въз основа на големината им.
Американското и европейски правителства настояват за въвеждане на допълнителен данък върху банковите институции в опит да избегнат повторение на операциите по финансово спасяване с публични средства, като тези през финансовата криза.
Въпреки, че МВФ съобщи във вторник, че не е „задължително да бъде одобрена” допълнителна такса за банките, изложената в 27 страници позиция по въпроса придава допълнителна тежест на идеята за международната регулация на проблема.
Базелският комитет по банков надзор, който следи за международно регулиране, заяви през декември, че е "оценява плюсовете и минусите на увеличението на капитала за традиционно важните банки". Необходимо е също така да се обмисли въпросът за увеличение на ликвидността, което ще изисква големи банки да държат пропорционално по-високи нива на ликвидни средства.
МВФ е първата организацията, която публикува методология за допълнителните такси върху капитал на банковите институции.
От фонда подчертават, че без стабилни инструменти, които да предотвратят банките от поемане на извънредни рискове, предложенията за създаване на „системни регулаторни механизми” на САЩ и Европа няма да имат особен успех в предпазването на света от друга мащабна банкова криза.
Едно от предложенията на МВФ е регулаторните органи да оценяват банките въз основа на вероятността от фалит по време на криза и на риска, който транслират върху съответния местен и световен финансов пазар.
Оценяването, което ще бъде конфиденциално, за да не навреди на дейността на по- слабите банки, ще бъде използвано за определяне на това колко повече капитал трябва да поддържа всяка една институция, за да минимизира риска от системен фалит.