МВФ пречи на Латвия

Точно, когато изглеждаше, че валутният борд, обвързващ латвийската национална валута (лат - бел. ред.) към еврото, е устоял на бурята, МВФ събуди нови опасения, спирайки средствата за балтийската република, пише коментаторът на Reuters Пол Тейлър.
МВФ е прав да изисква заслужаваща доверие средносрочна стратегия за бюджетна реформа, но ще допусне грешка, ако рискува разпространяване на проблемите към Източна Европа, поставяйки под въпрос валутния борд. Ако нещо може да подкопае опита на Европейския съюз (ЕС) да избегне лавинообразно обезценяване на местните валути в балтийските страни, което би засегнало също така шведските банки и може би Централна и Източна Европа, то това са очевидните различия в позициите на МВФ и Брюксел.
Тъй като МВФ не направи официално изявление, то причините за отказа му да отпусне транш от 200 млн. евро за Латвия са обект на догадки.
В сряда латвийският премиер Валдис Домбровскис заяви, че мисията на МВФ, която посети Рига, е поставила нови условия за отпускане на транша и не се е съгласила с Европейската комисия (ЕК) за възможността за ранно присъединяване на страната към еврозоната.
Първата реакция на МВФ, когато Латвия за пръв път поиска помощ през ноември 2008 г., бе да препоръча обезценяване на националната валута като част от стандартното лекарство, прилагано за лекуване на страни с хроничен дефицит на платежния баланс. Рига и Брюксел обаче се противопоставиха, твърдейки, че валутният борд е ключов елемент за доверието на пазарите и обезценяването няма да помогне на икономиката, тъй като износът на страната е твърде малък, за да се даде чрез него тласък на икономиката.
Не е ясно дали МВФ все още настоява за обезценяване на лата. Според някои признаци, за да стабилизира валутния борд, фондът настоява за постигане на по-солидно споразумение за увеличаване на данъците и бюджетна реформа през следващата година, включително в "болезнени области" като здравеопазването.
Латвия има достатъчно пари, предоставени от ЕС, който отпусна 1,2 млрд. евро през юни, както и от отделни страни членки (най-вече от Швеция), за да успее да се справи и без транша от МВФ. Подкрепата на фонда обаче е важна, за да получи правителствената програмата необходимото доверие.
Икономисти като Нуриел Рубини и Пол Кругман сравняват положението на Латвия с това на Аржентина през 2000 - 2001 година. Те твърдят, че налагането на силна дефлация нанася по-големи вреди и може само да забави неизбежното обезценяване на местната валута. Според прогнозите латвийската икономика през 2009 г. ще се свие с около 18 на сто, а заплатите в публичния сектор - с 40 на сто.
Латвия обаче не е Аржентина. Обезценяването на валутата ще донесе малко търговски облаги за страната, която предимно внася стоки и има слаб износ. Подобна мярка ще засегне много домакинства и компании, които имат големи задължения в чуждестранна валута. Обезценяването на лата ще забави и ще "дръпне назад" опита на страната да се присъедини към еврозоната, която е основният макроикономически фактор на стабилност и ще създаде риск от "ефект на доминото" в региона.
ЕС се управлява според принципа за върховенство на закона и не може просто да се откаже от критерии, определени в учредителните договори, за да може Латвия да се присъедини към еврозоната. Ако Брюксел направи това, то вратите ще бъдат отворени и пред другите страни от Източна Европа, а обществената подкрепа за еврото в Германия, която е ключов член на ЕС, ще се стопи.
Може би има и елемент от стратегията "добро ченге - лошо ченге". Брюксел има важни политически причини, за да подкрепя Латвия, а регулаторът от Вашингтон (МВФ - бел. ред.) трябва да демонстрира, че щедрото отпускане на кредити в период на финансовата криза не е отслабило условията, поставяни от МВФ, заключава авторът.