Медийният негативизъм към бизнеса

39% от българите са на мнение, че е възможно у нас да се прави успешен бизнес, докато 34% не са съгласни с това.  Това показват данни от национално представително проучване на изследователски център „Тренд“, представено на форума “Да извадим успеха от анонимност”, организиран от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК). Форумът е част от кампанията „Да успеем в България!“, чиято цел е постигането на по-широка публичност на успехите на българските предприятия и предприемачи.

На въпроса в каква посока се развива българската икономика 31% от анкетираните казват, че се развива в позитивна, а 49% - в негативна.

Половината анкетирани не са информирани относно износа на страната и посочват маслодайната роза и млечните продукти за едни от най-търгуваните продукти, забравяйки изцяло за електротехническата индустрия и машиностроенето, които формират по-голямата част от българския износ.

52% са на мнение, че българският износ като продукция е качествен, докато едва 12% са на обратното мнение. 36% не знаят или не могат да преценят, което пък показва слаба информираност.

74% смятат, че в електронните медии преобладават негативните новини.

63% от попитаните искат да научават за българските предприемачи.

Какво споделиха участниците във форума:

Митко Василев, главен управител на ГБИТК: Инициативата "Да успеем в България!" е провокирана от неспоменаването от страна на медиите на имена на фирми и третирането на всяко назоваване на компания или марка като скрита реклама. Проблемът, който се поражда от това, е многоизмерен - на обществото не се предоставя пълноценна информация, а от друга страна, се изгражда един негативен образ на страната, а съществуващите възможности за реализация в български предприятия остават незабелязани. Важно е да говорим за успеха на компаниите, не само заради приноса им към икономиката, но и заради това, че служат като положителен пример за бъдещи инвеститори в България. "Човек вижда толкова, колкото знае", е казал Гьоте.

Васил Велев, председател на АИКБ: "У нас нищо не се произвежда. В България няма индустрия." Това е нещото, което най-често четем в социалните мрежи и слушаме по улиците. Всъщност, малко от българите знаят, че България е далеч от над средноевропейското равнище по дял на индустрията в брутната добавена стойност. Малко хора знаят, че първите пет пера в българския износ са машиностроенето и автомобилостроенето и електротехниката и електрониката - все сектори с висока и средна добавена стойност. Колко българи познават компании, които са български и са основание за национално самочувствие и гордост, които са в ТОП 10 в света в своя сектор? Защо преобладава негативното у нас - то ли се харесва повече на хората? Защо успехът и добрите практики са анонимни, а проблемите са назовани поименно? Има ли проблем в закона или това е автоцензура? И какъв образ на страната искаме да създадем? Изобщо, черногледството в България специална религия ли е? Успехът вдъхновяващ пример ли е, или е повод за завист? Ако слушаме новините, излиза, че всички са маскари. Това са въпроси, на които е добре да се отговори.

Ираван Хира, зам.-председател на БФБЛ: Над 80% от българския бизнес се ангажира да помага на обществото, но ако преглеждате медиите, ще видите, че 75-80% от обществото има негативно отношение към бизнеса. Положително развитие е, че през последните години 90% от проектите в областта на КСО са инициирани от служителите.

Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум: Над 37 млн. лв. са дарени от компании в България през 2018 г. Малко над 30% от българите смятат, че бизнесът инвестира в обществени каузи, защото не знае какво да си прави парите. Това показва социологическо проучване, което направихме тази година.. Медиите трябва качествено да информират аудиторията. Бизнесът също е длъжник на обществото, защото той инвестира и прави добри неща, но малка част от компаниите представят адекватна и пълноценна информация за социалните си инвестиции. Бизнесът трябва повече да говори, да разказва за мотивите си да инвестира в обществото. Гражданските организации също могат да направят много, като разказват каква промяна са постигнали с ресурс, получен от компаниите.

Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на „Лидл България“: Няма връзка между рекламните бюджети и споменаването на активностите на една компания в областта на корпоративната социална отговорност. Всяка уважаваща себе си компания, когато прави рекламния си календар, набляга на конкретни продуктови групи и таргети, което бива облечено в рекламен бюджет. Тук темата е друга - темата е "Обединение срещу Терминал 2". Защото всички говореха за лошия имидж на страната и бизнеса, за нямането на хора... Но те няма да се върнат, ако не знаят, че могат да работят в отлични условия, да получават добри възнаграждения, да се реализират по най-добрия за тях начин. Имаме различни роли - държавниците имат ролята да говорят добре за това, което предлага държавата, ние като работодатели трябва да създаваме добри условия за работа, културните институции да ни търсят за партньорства, за да случваме добри проекти, а медиите - да информират. Всички, с нашите роли, трябва да се обединим, за да постигнем позитивен резултат.