Медът в България - качествен, но нерекламиран

Българският мед е уникален по своето качество, богатство на полезни съставки и аромати, коментира за БТА д-р инж. Цачо Присадашки от Националната асоциация на пчеларите професионалисти. Той реагира на отправеното към бранша обвинение, в това число и от държавни чиновници, че с подема на пчеларството у нас пада и качеството на меда така. През последните 5-6 години пчеларството в България е в подем. Но едновременно с това се понижи качеството на пчелния мед, смята Николай Маринов, директор на ГД "Земеделие, гори и поземлени отношения" в МЗХ. Мнението си Маринов изрази на международното изложение "Пчеларство" в Плевен и уточни, че има достатъчно информация в негова подкрепа, а големите преработватели знаели за какво говори. Инж. Присадашки не изключва някои производители да са прекрачили границата, но като цяло специалистът не е склонен да се съгласи с подобни твърдения. Българският държавен стандарт за меда е създаден в началото на 70-те години на миналия век и е бил по-строг, отколкото европейският, коментира председателят на националния браншови пчеларски съюз Ганчо Ганев. В България все още се работи по него и затова няма големи проблеми при износа за Европа. Според специалиста няма нужда от създаването на нов БДС за меда от Българската агенция по безопасност на храните, важното е сегашният да се спазва. Защото това, което земеделското министерство прави с въвеждането на стандарти за основните храни сега, е било направено с пчелния мед още преди години. Наредбата за етикетирането на меда задължава производителите да обозначават стриктно съдържанието на фруктоза или глюкоза, което означава, че този продукт не е мед. Вярно е, че понякога този надпис е със съвсем малки букви, но все пак го има, отчитат от бранша. Това подлежи на контрол от Българската агенция по безопасност на храните. Най-консумираният у нас мед е билковият пчелен мед, заради по-ниската цена от останалите видове. Българинът предпочита още акациевият, лавандуловият, липовият мед, които са по-скъпи, заради по-трудния начин на добиване. И въпреки че производството на пчелен мед през 2010 г. е увеличено до 12-13 хил. тона, то потреблението му не е нараснало и сме на едно от последните места в Европа по консумация, твърди Цачо Присадашки. Увеличен е и износът през миналата година с 1 500 тона, като в Европа сме реализирали около 7 700 тона. Основният пазар (с 2-3 хиляди тона) за нашия мед е Германия. Но, докато по статистика българинът яде средно годишно по около 400 - 500 грама мед, то един германец годишно яде над 1 до 2 килограма от чудодейното средство за здраве и дълголетие. Потреблението на мед у нас също така има сезонен характер - логично се повишава през зимата и спада през лятото. Малко хора знаят, че този дар от природата е и най-доброто лечебно средство за борба с пролетната умора. Българските пчелари обаче търпят големи загуби и две трети от тях не могат да покрият разходите си, твърди Присадашки. За да се повиши ефективността и да се спаси българското пчеларство, като първа мярка той предлага премахване на всякакви данъци за бранша, а осигуровките да се върнат на нивата от началото на 2010 г. Сред останалите предложения са снабдяването с безакцизна захар, преференциални цени за качествени пчели - майки, разширяване на медоносната растителност у нас с големи площи дървесни видове. Много важна мярка за спасяване на бизнеса обаче специалистът вижда в масовата кампания за рекламиране на пчелните продукти както сред подрастващите, така и сред по-възрастното население. Повишаването на средната годишна консумация на мед от 0,5 кг на човек до 2 кг ще доведе решително до повишаване на здравния статус на населението, а оттам и до намаляване на разходите за здравеопазване, категоричен е дългогодишният производител.