Мемоарите на Симеон Дянков

Снощи в Брюксел бившият финансов министър Симеон Дянков е представил анотация към книгата си "Кризата в еврозоната отвътре", съобщава БТА.  В книгата Дянков коментира впечатленията си от поста, който е заемал. Той споделя с читателя, че макар рядко да се заблуждава какво може да очаква, е бил изненадан от отношението на българските медии. Отнело му година, докато разбере как да дава интервюта, макар в Световната банка, където работел по-рано, да преминал курсове за поведение пред медиите.
В България бе различно, всяка моя дума беше от значение, пише той. Затова Дянков стигнал до извода, че не е добър подход да бъде прям, защото иначе реформите биха спрели, преди да бъдат предприети. Той дава пример с пенсионната реформа, в която се предвиждаше възрастта за пенсиониране да бъде повишена на 65 години. В отговор заглавията били "Дянков: Работа до гроб". Хрумването му за инвестиране на част от пенсионните фондове в капиталовите пазари получило отговор "Дянков дава пари на олигарсите". Постепенно започнах да давам все по-малко интервюта и този подход предадох като единствен съвет на моя наследник, добавя бившият вицепремиер.
Той споделя, че е бил напълно неподготвен за личните нападки в медиите, които според него са били вдъхновени от негови политически съперници, включително в правителството, както и от противници на реформите. Някои от злословните публикации той обяснява с измислици на жълтата преса, насърчавани от спадащия му заради реформите рейтинг. Според тези статии бях купил множество имоти в чужбина, имах много любовници, работех за няколко разузнавателни централи, възнамерявах да завзема властта в правителството, бях основал няколко опозиционни партии. Всъщност нещата бяха доста по-обикновени, коментира Дянков.
Бившият вицепремиер признава провала на някои от предприетите реформи, особено в областта на здравеопазването. Той отбелязва, че трима министри в сектора са напуснали постовете си безславно и унизени, тъй като в случая са били засегнати широки интереси, включително икономически, предвид
това, че бюджетът за здравеопазване в нашата страна е вторият по големина след средствата за пенсии. Губехме битката всеки път и бивахме очерняни в медиите, обобщава той. Дянков днес намира за
свой пропуск това, че не е увеличил ударно заплатите на учителите с 30-50 процента, за да повиши качеството на образованието и интереса към професията.
Симеон Дянков разказва, че в началото на 2013 г. правителството е имало намерение да изтегли голям заем, за да повиши покупателната способност чрез увеличаване на пенсиите и заплатите на служителите в обществения сектор в навечерието на предстоящите избори. Когато попитал кой ще плаща заема, получил отговор "следващото правителство".
Дянков признава, че след напускането на правителството се е почувствал вцепенен, макар да е продължил да общува с повечето си бивши колеги министри. Отнело му няколко месеца, за да се
пренастрои от тежкия график към моментите на тишина и спокойствие, като част от възстановителния период използвал да напише своята книга.
В анализите си той търси отговори на въпросите дали кризата в еврозоната е намерила най-добрите политически и експертни решения, какво е довело до нейното овладяване, как подобни сътресения биха могли да бъдат избегнати занапред. Според Дянков, кризата не е била изненада за икономистите и е можело да се предвиди още в началото на века. Сред причините за това в представянето той открои твърде сложния механизъм за взимане на решения в ЕС.
Като ползва примера с Гърция, Дянков посочи, че са били предприети множество грешни стъпки. Той препоръча държавите, чиито икономики са слаби и зависят от малко на брой приходни пера, да се ориентират към увеличаване на производството и износа там, където са най-силни. Това няма нищо общо с иновациите, коментира Дянков. Според него САЩ са се справили за месеци, а не за години с кризата, както ЕС, защото имат централизирана система за взимане и налагане на решения.
По повод стъпките за изход от кризата той критикува резултата от срещата на германския канцлер Ангела Меркел с тогавашния френски президент Никола Саркози в Довил през 2010 г., довела до задълбочаване на проблемите. Дянков коментира, че най-добрата стъпка към изхода е било изказването на председателя на Европейската централна банка Марио Драги от 2012 г., когато заявил, че ще бъде направено всичко за спасяването на еврозоната.
Доброто здраве на еврото е в основата на здравия политически съюз в ЕС, посочва Дянков. Той "предписва" на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Хърватия бързо отправяне към ЕРМ-2, т. нар. "чакалня" на еврозоната. Отново по повод на гръцката криза Дянков изразява мнение,
че първият спасителен пакет е бил недостатъчен и зле замислен.Той определя подхода за утвърждаването на Европейския механизъм за стабилност като провал и като аматьорски. Според Дянков Кипър е можело да избегне срива, но много европейски политици са взели държавата за жертва от вътрешнополитически подбуди, което оценява като "незряло". По негово мнение Европа има нужда от
фискална отговорност и отбелязва, че по-големите обществени разходи са свързани с повече корупция.
Днес Симеон Дянков е ректор на Новата руска икономическа школа в Москва и гост-лектор по обществена политика в САЩ, в управленската школа "Джон Кенеди" към Харвардския университет.

Проектобюджетът на сегашното правителство не се отличава съществено от този на кабинета „Борисов". Това заяви за bTV таззи сутрин Симеон Дянков. Според него няма начин кесията да се развърже и няма алтернатива на политиката на замразяване на доходите.Ето и интервюто.
 Господин Дянков, осем месеца след като напуснахте, как смятате, че сте оставил България. В какво икономическо състояние и политически?

Симеон Дянков: По добре от колкото я намерихме, защото влизайки на власт, България и по-скоро финансовата й политика беше в състояние пред фалит, както и много от нашите съседи. Ние имахме избор или да продължим надолу с по-популистки политики, или да имаме по-непопулярни политики, поне от финансовото министерство, но по някакъв начин да запазим и възстановим финансова стабилност. Това беше нашето решение. Съзнавам, че е непопулярно, но в крайна сметка не сме заради популярност в политиките
След 25 години на преход българинът остава все още най-бедния в ЕС. Някои ваши критици Ви обвиняват за това заради вашата политика на замразяване на доходите и липса на по-дългосрочна програма, за да се изведе от тази позиция...
С. Д.: Ето сега има друго правителство и имат прекрасна възможност да видят дали имат друга програма.
Здравният министър д-р Таня Андреева Ви обвини в източване на фонд за около 1,5 млрд. лв. от здравните вноски и ще сезира прокуратурата за това. Какво ще отговорите?
С. Д.: Нека отговарям на по-сериозни въпроси
Как оценявате проектобюджета на правителството?
С. Д.: До голяма степен, доколкото съм запознат, следва политиките, които имахме в последните четири години във все още трудна ситуация и в България и в Европа. Доколкото съм запознат, смятам, че кой знае какви разлики от това, което ние се опитвахме за последните четири години да направим, няма.
За какво съжалявате, че не успяхте да направите като министър. За какво не ви остана време?
С. Д.: Две неща: първо здравна реформа като цяло. Беше много трудно, там се пробвахме и не успяхме няколко пъти. И второ, но го осъзнах много късно в процеса и се опитвахме, но вече беше накрая - исках да вдигнем заплатите на учителите, но рязко с 30-50%, за да се види, ако учителите са по-добре платени, дали това ще окаже положителен ефект на образованието като цяло. Но го разбрах твърде късно.

Как оценявате протестите в България?
С. Д.: Мисля, че са положително явление, защото 25 години доста неща се промениха за добре. Имаме демокрация, много държави в света нямат демокрация. Това е нещо положително, но много неща от социализма останаха и смятам, че с протестите веднъж завинаги тези остатъци от социализма ще се изчистят.