Меркел игра покер и спечели

Ангела Меркел игра на покер и спечели. Преди седмица, след споразумението с френския президент Никола Саркози в Довил, едва ли някой вярваше, че е възможно подобно развитие, пише германският вестник "Ханделсблат" в анализ на резултатите от Европейския съвет в Брюксел.
Фронтът на съпротива сред останалите страни членки на Европейския съюз бе твърде широк, изтъква публикацията. Германската канцлерка обаче доказа, че има железни нерви при воденето на преговори на високо равнище, а в крайна сметка - и по-добри аргументи. В резултат от преговорите сега най-късно до 2013 година
механизмът за стабилизиране на еврото ще бъде заменен от дългосрочно споразумение. При бъдещи кризи с държавните облигации на европейски страни разходите ще бъдат поемани вече не само от данъкоплатците, но и кредиторите по облигациите, т.е. от банките и фондовете.Все още не е ясно как точно ще работи механизмът за управление на кризи. Промените в Лисабонския договор, които са
необходими за постигането на тази цел, обаче ще бъдат сведени до минимум. Няма да бъде необходимо и да се провеждат референдумите, които забавиха с години влизането в сила на договора. Това е добре, тъй като са необходими бързи действия.
Предложението за отнемане на правото на глас на страни, които не спазват бюджетната дисциплина, при вчерашните преговори не успя да събере необходимия брой гласове. Това също е добро развитие - и без това лесно може да се стигне до заключението, че Франция и Германия "извадиха тази карта" по-скоро по
тактически причини, тъй като дори в собствените им политически лагери имаше силна съпротива срещу тази идея, отбелязва изданието.
Все пак, когато някой преговаря, трябва да покаже, че е готов на известни отстъпки. Подобно е положението и с предложението държавите, които реформират пенсионната си система, в бъдеще да могат да включват цената на реформите при
изчисляването на държавния си дълг. Подобна инициатива може да се приеме като известно "разводняване" на усилията за по-строги правила по Пакта за стабилност, но е цена, плащането на която в дългосрочен план би трябвало донесе полза на еврозоната. Не на последно място благодарение на твърдоглавието на Меркел, заключава публикацията.