Меркел:Който пръв трепне, губи

Докато се дискутират необходимите мерки за стабилизиране на Стария континент, струва си да бъде зададен въпросът каква би била една възродена, по-добре координирана, по-силно регулирана еврозона? Възможен ли е нов модел на съществуване? Притежава ли гъвкавост еврозоната?
Двете големи сенки
В личен разговор с колеги германският канцлер Меркел определи голямото напрежение от страна на пазарите през последните няколко месеца като „игра на покер” между инвеститори и политици, става ясно от анализ на Reuters. Този, който пръв трепне, според Меркел, ще загуби. Европа вече направи своите залози. Спасителният пакет в размер от 500 млрд. евро кредитна линия, подкрепена от до 250 млрд. евро от МВФ - стана мълчаливо признание, че европейският метод за предотвратяване на разпада на единния блок е печално неадекватен. Това, обаче, беше и сигнал за инвеститорите, които открито предизвикваха кредиторите да приключат с кризата. Дали механизмът ще проработи или не, все още не е ясно. И еврото, и регионът остават уязвими.
Появява се обаче и още една, съвсем нова сянка. Големите залози в ситуацията ще провокират шумна кавга между евролидерите заради техните различни визии за бъдещето на ЕС и единната валута.

В единия ъгъл  - Германия и Меркел, дъщеря на пастор от Източна Германия, която се съпротивляваше срещу бързата спасителна помощ за Гърция, тъй като фискална дисциплина в периферията на Европа е слаба, твърдо настоява за радикално затягане на бюджетните правила в ЕС. Тя иска и промени в Лисабонския договор, за да се предотврати повторно подобно разточителство.
В другият ъгъл е Франция и хиперактивният президент Никола Саркози. Той вижда кризата като възможност за въвеждане на „икономическо правителство” в еврозоната, нещо, което Париж отдавна иска. В подобна Европа, лидерите от блока, не централните банкери и финансовите министри, ще определят икономическата политика.
Скрити знаци
Към края на 2009 г. еврозоната създаваше впечатление, че е достатъчно силна, макар и леко одраскана, от най-тежката световна финансова криза след Голямата депресия. Страните извън еврозоната - от Исландия до Украйна - наблюдаваха срива на икономиките си, докато мнозинството от тези, използващи еврото, се припичаха на блясъка, излъчван от 11- годишната си валута, и се определяха като „поле на стабилност”. Еврото достигна стойности над $1.50, приближавайки рекордни нива спрямо долара, определян като крайно упадащ.
Първият ясен знак за потенциални проблеми се появи през октомври 2009 година, когато новоизбраното гръцко правителство шокира финансовите пазари и партньорите си от еврозоната, като съобщи за голямо завишаване на прогнозата си за бюджетния дефицит. След години на едва забележими различия между дефицита на държавите от еврозоната, изведнъж инвеститорите имаха възможност да видят мащабни фискални различия вътре в блока. Ще успее ли еврозоната да си върне доверието на пазарите? Отговорът зависи до голяма степен от това дали Берлин и Париж ще успеят да се споразумеят за общото бъдеще. Франция и Германия винаги са били двигатели на монетарния съюз, като визиите им затова как трябва да функционира еврозоната също винаги са били много различни, дори преди създаването на общия блок.
Пътят напред
Налице са много неизвестни. Вашингтон продължава да пресира Европа да предприеме по-дръзки решения, каквито повечето правителствата от еврозоната засега не планират. Финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър призова европейските регулатори да проведат строги стрес-тестове за всяка банка и да публикуват резултатите. Подобен ход, отбеляза той, ще възстанови доверието на пазарите и ще бъде избегнато японското десетилетие на икономическа стагнация и замрели банки. Президентът на Световната банка Робърт Зелик, настоява в Европа да бъде обмислено подредено преструктуриране на дълговете на най-проблемите държави и институции.
Има и друг въпрос. Дори ако Берлин и Париж се споразумеят за по-стабилно икономическо управление, какво ще прави блокът с огромния дълг на най - задлъжнелите държави? Как ще се справи с пасивите на банките, които държат най- голяма част от този дълг, наред с други лоши кредити? И как политически и финансови решения в места като Испания ще допълнят европейските тревоги през следващите месеци?
В един хладен ден през ранния февруари, Меркел, застанала близо до Саркози в Елисейския дворец, наруши дългогодишното табу. "Германия - заяви тя - може би ще има възможност да подкрепи някаква форма на „икономическо управление”, само ако то обхваща всичките 27 европейски държави, а не само 16 - те от еврозоната, каквато е визията на Франция. „За да получим това, което искаме, е нужно да бъдат направени компромиси,” призна, от своя страна, друг германски държавен служител.
Ключът към решаване на проблема е свързан с това, каква версия ще успеят да пласират у дома Франция и Германия. В гъвкавия свят на европейската политика, това може да е точно толкова трудно, колкото изглежда. Например случаят преди месец със 750 - те млрд. евро. Саркози твърди, че са „95 процента френски”, а Меркел заяви пред екипа си в Германия, че са удовлетворени всички нейни искания. Ако притеснените германци са убедени, че фискалната дисциплина е възстановена, а непокорните французи успяват да повярват, че политическата воля е спечелила предимство над пазарите, вероятно пътят напред е намерен.