Месодайното говедовъдство в България + света

В рамките на проекта "Анализ и мониторинг на политиките в сектор земеделие" експерти от ИнтелиАгро с  подкрепата на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България, представят основните изводи за сектора.

Ето какви са те основно:

Месодайното говедовъдство преминава през големи структурни промени в световен план. Търсенето в развития свят стагнира, докато в развиващия се, нараства.

Производството се увеличава с 28% през последните 20 години, при 11% по-малък брой животни.

С най-добре развито експортно говедовъдство е Австралия, следвана от САЩ, Нова Зеландия, Парагвай и Уругвай. 

Най-бързо растящият пазар през последните 20 години е Хонконг - с ръст от над 500%, следван от Южна Корея и Филипините. От близките до България страни интерес представляват пазарите на Саудитска Арабия и Израел.

Цената на говеждото месо достига своеобразен връх пред последните пет години. Очакваме период на продължителен спад на цените на говеждото близо до историческите им нива, което ще го направи по-атрактивно на пазара.

По оценки на ОИСР глобалното потребление ще нарасне с 5% до 2020 г. и с 10% до 2025 г,. спрямо сегашните нива.

България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция.

Масовата продукция на говеждо месо в страната идва от животни, които практически погледнато не са за месо. Това, заедно с наличието на значителен сив сектор, обяснява защо изкупните цени на животните за месо в страната са най-ниски в целия ЕС.

Водеща роля във вноса на говеждо месо в страната имат Холандия, Испания, Полша, Италия, Франция;

Месодайното говедовъдство в България има потенциал за развитие, както по отношение на производствена база, така и що се отнася до стимули и реализация, така че да задоволи вътрешния пазар на 100%;

Икономически ефективни могат да бъдат стопанствата с 40-50 и повече месодайни крави. Стимулите трябва да бъдат насочени така, че да се мотивират по-малките стопанства да увеличават броя животни, да излизат на светло и да полагат целенасочени усилия за развъдна работа.

Най-сериозните спънки пред сектора са огромният сив сектор (около 50%), неефективният механизъм на подпомагане, липсата на контрол по веригата „раждане/регистриране на теле-транспорт-угояване-клане“ и слабата развъдна дейност;

Проблемите на месодайното говедовъдство не могат да бъдат решени самостоятелно – те трябва да се решават в комплекс от мерки, засягащи и млекодайния сектор и механизма на субсидиране като цяло, така че да се стимулира изсветляването на животновъдния и преработвателен сектор..