Местно произведената храна – най-търсена

94% от българите смятат, че правителството трябва по-силно да подкрепя местно произведената храна, това показва социологическо проучване, реализирано от TNS Opinion в 8 европейски страни за Приятели на Земята Европа и За Земята.

От интервюираните 81% се опитват да разберат, дали храната, която купуват е произведена локално, но 71% смятат, че е трудно да намерят информация от къде могат да си купят такава. 61% от анкетираните смятат, че няма достатъчно места да закупят местно произведена храна в района, в който живеят, а само 43% понякога си купуват такава. В същото време 89% смятат, че закупуването на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона. Според За Земята това показва, че местните и централните власти трябва да положат повече усилия, за да се популяризират съществуващите места и начини за закупуване на местно произведени храни, като фермерските пазари, хранителните кооперативи и др. От организацията от години подкрепят подобни инициативи, а по проекта „Правим ОСП да работи за обществото и околната среда“, по който е направено и самото проучване организират съвместно с партньори в момента и Фермерският пазар Иван Вазов в София, както и информационен щанд за Общата селскостопанска политика и късите вериги на доставки на него.

Ивайло Попов от За Земята коментира: „В момента имаме една все по-глобализираща се и индустриализирана хранителна система, която унищожава работни места, уврежда околната среда и създава скъпи хранителни скандали. В същото време българските земеделски производители, особено малките и средните изчезват. Нашето проучване показва обществената подкрепа за нещо по-различно, както и че политиците трябва да направят много повече за поддържането на устойчиво произведената местна храна и за изграждането на местните хранителни икономики, които да съживят българските селски райони. Ние призоваваме министърът на земеделието Десислава Танева да поведе дебат за трансформирането на хранителната система в страната, като постави местната и устойчиво произведена храна, дистрибутирана чрез къси вериги на доставки в същността си, както и да насочи максимално субсидии за земеделски стопани в тази посока. От това би спечелило обществото, биха спечелили местните земеделски производители, както и околната среда.“

Българското правителство чрез средствата на общата селскостопанска политика 2014-2020 има възможност да подпомогне късите вериги на доставки. В ОСП е предвидена такава възможност, защото те допринасят за подобряване на благосъстоянието чрез подкрепа за малкия бизнес и местни работни места, намаляват на въглеродния отпечатък от дистрибуцията на храна, укрепват връзките между потребителите и земеделските производители и осигуряване на достъп до висококачествени и здравословни храни, както показва анализ, възложен от ЕК. Припомняме, че от МЗХ по-рано съобщиха, че максималният бюджет за проект за подкрепа на късите вериги на доставки, фермерските пазари, създаване на агроклъстери и сформиране на оперативни групи по мярка 16 от ПРСР ще бъде 1 млн. евро.
Как е в ЕС сега и преди
През последните 50 години нашата хранителна система става все по-глобализирана и по-силно зависима от евтини суровини, използване на химикали и механизация. Едрият бизнес се настанил в нея, като контролът на храните се съсредоточава все повече в шепа мултинационални корпорации, работещи по цялата хранителна верига. Социалните и екологичните въздействия са унищожителни: дребните земеделски стопани и хранителни компании в света напускат бизнеса, има срив в биологичното разнообразие и екосистемите, затлъстяването и недостигът на храна са широко разпространени, а гражданите плащат сметката, докато хранителните кризи идват една след друга. В същото време за нас като потребители е все по-трудно да знаем какво купуваме, от кого е направено то и откъде идва.
Хранителната система не може повече да продължава по старому. Системата очевидно трябва да бъде променена из основи.
Настоящите политики и подкрепата за аграрно-промишления модел непосредствено водят до унищожаването на хиляди дребномащабни ферми в Европа. Три милиона ферми, или около 20% от фермите в Европа, затварят врати през последните осем години, като повечето от тях са малки. Между 2000 г. и 2012 г., 4,8 милиона работни места на пълен работен ден са изчезнали от селскостопанския сектор в ЕС. Семейните и дребни фермери, които имат ограничена власт или влияние върху хранителната верига, са особено уязвими от лошите условия на труд, ниските доходи, както и отслабването на предпазните мрежи за социална сигурност. По-младото поколение все повече избягва земеделието като занимание, поради което възрастовият профил на европейските земеделски производители се покачва. През 2010 г. само един на всеки трима души от работната сила в земеделието е бил под 40-годишна възраст.
ЕС предоставя подкрепа за земеделските стопани чрез Общата селскостопанска политика (ОСП), която съставлява около 40% от общия бюджет на ЕС и възлиза на близо 58 милиарда евро годишно, финансирани от данъците на гражданите на ЕС. Тези пари би трябвало финансират земеделски производители и дейности в селските райони, свързани със селското стопанство. Повечето от средствата, обаче, са били използвани за подкрепа на промишлените храни и земеделие, като само една малка сума - по-малко от една трета от бюджета на ОСП – е използвана за подкрепа на устойчивото земеделие или в помощ на земеделските производители с намирането на пазари.
Към настоящия момент търговските политики и ОСП са насочени към намиране на нови пазари за някои продукти, а по-малко е направено в подкрепа на инициативи за даване на възможност на земеделските производители, които произвеждат по устойчив начин, да продават своите продукти на местно ниво чрез пазари на земеделски производители, фермерски магазини или да продават на училища и други обществени институции, като така предоставят прясна, сезонна и устойчива храна.
Приятели на Земята Европа иска обществените средства действително да се изразходват за подпомагане на местни фермери и местни хранителни компании, за да има устойчива, сезонна и прясна храна на разположение на местните хора.
Както показва проучването, търсенето на устойчиво произведена местна храна е голямо и гражданите несъмнено искат по-голяма подкрепа от страна на правителствата за това. Настоящите мерки, които използват съществуващите средства по линия на ОСП, не са достатъчни. Политиците трябва да покажат лидерство, за да поставят устойчиво произведената местна храна на масата.
 

ЕК, която координира цялостната политика на ЕС за храни и земеделие трябва:
-да поведе дебата в ЕС относно необходимостта да се промени системата за храните, така че да се поставят местните икономики в нейното ядро.
-да въведе политика на устойчиво храене, така че да насърчава гражданите да упражняват по-устойчиво хранене, като по този начин се намалява използването на ресурсите и се поддържа здравето на хората, тъй като така те консумират повече растителни и пресни продукти и същевременно изхвърлят по-малко храна.
-да промени разпордебите, свързани със здравето и безопасността, хигиената на храните, здравето на околната среда и етикетирането, така че те да не засягат прекомерно малките производители и предприятия.
- да създаде механизми за по-строга борба със злоупотребите във веригата на предлагането на храни в ЕС и да премахне разликата между цените на производителите и цените на дребно, тъй като условията на работниците са влошени и по-дребномащабните земеделски производители все по-често се оказват изключени от пазарите с по-висока стойност.
Какво трябва да направи и българското правителство:
-да използва бюджетите си по ОСП по най-добрия начин и да ги харчи в подкрепа на местните икономики чрез мерките по първи и втори стълб.
-да пренасочи пари от бюджета за нецеливи директни плащания към целенасочени мерки по втория стълб в подкрепа на биологичното земеделие, схеми за качество, кооперативи и групи на производители, които произвеждат и пласират устойчива храна, мерки за агроекология и климат, консултантски услуги и агроекологични иновации, по такъв начин, че да се финансират единствено земеделските производители и хранителни предприятия, които доставят ползи за околната среда и за хората.
- да финансира проекти за Европейските партньорства за иновации, които изследват местното агро-екологично производство и икономиката на местните храни.
-да съгласува разходни приоритети за своите бюджети за подпомагане на жизнеспособността на стопанствата, на околната среда и социалното включване, като споразуменията за партньорство с ЕК в рамките на общата стратегическа рамка в по-дългосрочен план.