Металите ще поскъпнат с 20%

Среден ръст от 15-20 на сто на цените на металите се очаква
да бъде отбелязан в края на тази година

София, 5 ноември /Екатерина Тотева, Валерия Димитрова, БТА/
Среден ръст от 15-20 на сто на цените на металите се очаква да бъде отбелязан в края на тази година. Това каза в интервю за БТА Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия.
Не се очаква в скоро време цените на металите да се върнат на миналогодишните си нива, основно заради цената на електроенергията, коментира Паунова и добави, че в стоманодобива, например, делът на електроенергията в производствените разходи е до 30 процента. Ако се оправдаят очаквания за стабилизация на цените на тока до пролетта, естествено е да има и стабилизиране в ценовите равнища на металите, каза Паунова.
Тя напомни, че борсовите цени на металите винаги са били флуктуационни, като допълни, че в момента цената на стоманата е в низходящ тренд. Като цяло обаче борсовите цени не водят незабавно до промени за потребителите на дребно - например в строителството, защото става дума за по-дългосрочни договори за доставка. Цените на жилищата и миналата година растяха, без да е имало увеличение на цените на стоманата и електроенергията, припомни Паунова.

Металургията в България ще приключи настоящата година на нива, близки до тези от миналата година

Очакванията са металургията да приключи тази година с количества произведена продукция, близки до тези през 2020 г., а поради по-високите цени е възможно като стойности те дори да надхвърлят миналогодишните, каза Политими Паунова. Конфедерацията на европейските стоманопроизводители Еврофер очаква за следващата година в черната металургия да има малък ръст - от един до два процента, основно заради очакванията за възстановяване на икономиката на Европейския съюз. С премахването на ограниченията за внос в САЩ вероятно пазарът ще бъде успокоен, а България ще има възможност да изнася по-големи количества продукция за европейските страни, основно в близки страни от региона, смята експертът. В края на октомври Европейският съюз и САЩ се разбраха да замразят действието на митническите тарифи върху стоманата и алуминия. Паунова посочи, че българските производители са с незначително присъствие на пазара на САЩ, но ограниченията заради пренасочването на продукция към трети страни и на европейския пазар са се отразили на всички от индустрията, включително и на българските фирми. Заради пандемията и митата миналата година ЕС намали с 12 процента производството на сурова стомана, а България - с 14 процента, напомни Паунова. При крайните стоманени продукти намалението е по-малко - около 3-4 процента.

Инвеститорите и кризата

Кризата не доведе до оттегляне на инвеститори от металургията в България, но има инвестиции, които не се реализираха, каза Паунова. Тя уточни, че някои от големите чуждестранни инвеститори в страната са променили плановете си да развият допълнителни производства. В тази обстановка вероятно се предпочитат други страни, като една от причините е, че в България няма предсказуемост в индустриалните политики и защита на производителите на основа на европейските политики, допълни тя. Според Паунова, когато в другите страни от ЕС, които са конкуренти на българските металургични предприятия, се прилагат съответните позволени европейски стимули, а у нас - не, няма как външен стратегически инвеститор да предпочете България.

Браншът иска дългосрочни договори за доставки на енергоресурси

Цялата металургия поради особености на производството не може да спре да работи независимо от високите енергийни цени и работи дори на загуба в очакване на промяна и в този смисъл правителствените мерки за компенсация на индустрията за високите цени на тока са добре дошли, коментира Паунова, но добави, че това не е решение на проблема. Не може бизнес, който сега плаща милиони за електроенергия, да зависи от борсовата цената "ден напред", това са най-големите консуматори, те са балансиращи потребители на електроенергия и основната част от тяхната доставка на електроенергия върви с дългосрочни договори, каза Паунова. От бранша предлагат в рамките на борсата или извън нея, със съответното законодателство, определени големи енергоинтензивни потребители да могат да договарят дългосрочни /за години-две, три/ доставки на енергоресурси, които да балансират ежедневните промени в потреблението на тока. Паунова допълни, че има държави, в които са предвидени възможности и за извънборсови споразумения за доставки, включително за енергия от възобновяеми източници, когато цената е приемлива за потребителите. Паунова напомни също, че Европейската комисия във всички документи посочва, че енергийните доставките трябва да са сигурни и на конкурентни цени.
Паунова подчерта, че десетки години индустрията в България спонсорира битовото потребление, защото държавата изпълнява социалните си функции чрез нея, а това рефлектира върху показателите на индустрията и намалява възможността за ръст в цената за труда. Пресен пример е с намалението на цената на природния газ, договаряме някакъв процент на намаление за топлофикациите и бита, но натоварваме индустрията, която с този допълнителен товар няма да може да отговори на очаквания на хората, които там работят за адекватни възнаграждения, и да осигури ръст на икономиката на страната, коментира Паунова. Това е най-лесният начин за КЕВР - няма да има протести и искания за оставка, но не е икономическо решение, допълни тя.

Социалната политика

Според Политими Паунова, ако продължи тенденцията за нарастване на цените на тока, не се очаква да има съществен скок в средната заплата в металургията, която в момента е в порядъка на 2000-2500 лева и е два пъти по-висока от средната в преработващата промишленост. Секторът обаче няма да остане под средното ниво на увеличение на разходите за труд в страната. Няма как растящите цени на тока да не "ударят" социалната ни политика, ако не в основното заплащане, то в допълнителното, защото разходите на работодателите за един отработен час не са свързани само със средната заплата, а и с други социални придобивки, които се договарят със синдикатите или са по други нормативни документи - намалено работно време, безплатна храна или добавка към храната, каза Паунова. Миналата година, само в сектор "цветна металургия", има 14 процента увеличение на разходите за труд за един отработен час при средно за страната около 11 процента, допълни тя.
В сектор "производство на основни метали" през последната година са заети 14 580 души. Социалният ефект на металургията не е в броя на заетите, а в допълнителните работни места, които се създават в секторите, обслужващи тази индустрия, каза Паунова и допълни, че на едно работно място в металургичния отрасъл се създават от три до пет работни места в обслужващите дейности. В този смисъл секторът осигурява в България още 60 000 работни места.