Металургията първа излиза от кризата

Българската металургия е сред първите индустрии, които усещат ефектите от отшумяващата световна криза със съживяването на международните пазари. Това заяви пред журналисти
заместник-председателят на синдикалната федерация "Металици" към КНСБ Ренета Петрова.
При спад от близо 20 на сто в сектора от началото на кризата, сега тази индустрия, 80 процента от чието производство е ориентирано за износ, отчита забавяне на темповете на спада.
Металургията формира 11 на сто от БВП на страната, добави тя.
Петрова участва в европейска среща на металоработниците, организира от Европейската и Световната федерация на металоработниците.
От началото на прехода досега от общо 56 000 заети в металургията, на работа са останали 16 000 служители. Голяма част от намаляването на заетостта се дължи на обявеното в ликвидация дружество "Кремиковци". Спрямо средната заплата за страна към юни 2010 г. в металургията възнагражденията са с 60 на сто по-високи и са близо 500 евро.
Само две антикризисни програми са били приети от Комбината за цветни метали в Пловдив и в дружеството "Стомана индъстри" в Перник за запазване на работните места и социалните придобивки.
В останалите десетина металургични предприятия е постигнато споразумение между синдикатите и работодателите за запазване на размера на възнагражденията, без да има съкращения.
Металургията трябва да стане един от секторите, на които да се разчита след края на кризата, смятат синдикатите. Ренета Петрова допълни, че подобна теза се споделя и от работодателите.
Кризата е засегнала металоиндустрията на цяла Европа, но най-чувствително е това в Югоизточна Европа, добави тя. В страните от бивша Югославия се отчита намаляване на заетостта в бранша между два и три пъти.
Изпълняващият длъжността президент на КНСБ Пламен Димитров посочи, че трябва да има ясни гаранции за правата на работниците на сдружаване, на колективно трудово договаряне и правото на стачка. Според него синдикатите в България продължават битката с правителството, за да го убедят, че само чрез стимулиране на потреблението може да се излезе от кризата, а не чрез ограничаване на разходи и мерки, насочени само към бюджета и фиска.