Механизираният дърводобив и нови просеки. Опасни ли са?

Опасно ли е въвеждането на механизирания дърводобив и създаване на нови просеки в горите?
В цяла Европа техниката отдавна е заместила тежкия физически труд и никой не възприема

машините като заплаха

Опасни ли са промените, които МЗХ и ИАГ предлагат за две наредби – за сечите и строителството в
горски територии? Знаем, че грижите за горите за поддържане на тяхната жизненост, растеж и добро
здравословно състояние се извършва чрез подходящи лесовъдски намеси, които включват различни
видове сечи.

Правилното и навременното им провеждане е гаранция за това, че ресурсите се
управляват адекватно и ефективно. Липсата на възпитателни сечи или неправилното им извършване е
предпоставка за увеличаване на риска от последващи бедствени явления – каламитети, ветровали,
пожари, свлачища.

Защо ни трябват просеки и трябва ли да има промени?
Какво реално включват предложените за публично обсъждане наредби за сечите и строителството в
горските територии? Всъщност те регламентират трасиране на повече просеки при необходимост, чрез
които ще може да се реализира по-регулярен и контролиран добив на суровина.

По този начин нашите
гори ще станат по-достъпни, особено в случаи на природни бедствия. Помним, че тази година
пожарите изпепелиха стотици хиляди декари гори, до които огнеборците не можеха да достигнат
заради високопланинския или труднопродим терен.

Наредбите ще стимулират да се промени дърводобивът у нас, който от години е ръчен и крайно
остарял като метод. В планинските региони се извършва чрез тежък физически труд от хора, липсват
всякакви машини, а за транспорт често се използват животни. Там където има машини, става въпрос за
стари ЗИЛ-ове и ГАЗ-ки.

Така че точно този тип дърводобив всъщност руши жестоко растителността и
променя ландшафта в тези райони. Без създаване на горски пътища няма как да бъдат достигнати
големите масиви от гори, което започва да се превръща в сериозен проблем, особено в случаи на
природни бедствия и нужда от спасителни действия.

Държавните горски предприятия и фирми от дърводобивния сектор вече са закупили нова модерна
техника. Само че за да се използва тя по предназначение, не само на леснодостъпните места, но и във
високопланинските, трябва да се трасират повече горски пътища, както е упоменато в наредбите.
Какво казват фактите

Противниците на промените в наредбите смятат, че след като влязат в действие, могат да доведат до
изсичане на 17 % от горите. Само че дали това отговаря на истината? Според сега действащата наредба
могат да се изграждат просеки с широчина до 8 м през 40 м.

Предложението е да могат да се
изграждат просеки до 4 м през 20 м или до 5 м през 30 м – т.е. площта на просеките не се променя,
съответно липсват причини за увеличаване на сечта.

Идеята да се вкарат тези промени в управлението на горските ресурси е това, че е крайно време
страната ни да премине към високотехнологичен механизиран дърводобив, който се реализира по цял
свят със специализирана и модерна техника - харвестъри. Според противниците на идеята
харвестърите са предназначени само за сечи в тайгата и бореалните гори – т.е част от скандинавския
полуостров и Русия.

Какво се случва по света?
Харвестърите са изключително използвани в световен мащаб, с тях се извършва 90% от сечта в Европа
през 2018 г., а през 2023 г. този процент е още по-висок – при това във всички държави от ЕС,
включително и в нашите географски ширини – Испания, Франция, Хърватска, Румъния, Австрия и т.н. В
цял свят високотехнологичният механизира дърводобив се прилагае като единствената алтернатива на
ръчния труд.
Ползи от механизирания дърводобив

Около това мнение, че механизираният и високотехнологичен дърводобив е бъдещето на индустрията
и развитие в горския сектор, се обединяват учени, експерти от ИАГ, МЗХ, ДП, браншови организации,
когато регулярно се обсъждат дейностите по стопанисване на горите със системата
харвестър/форвардер.

Методът е доказано по-високо ефективен, рентабилен, осигурява по-пълно и
качествено маркиране на дървесина. Освен това щади околната среда и елиминира тежкия физически
труд в горите. Практиката показва, че при добив с харвестър и с добре обучен оператор на машината
потенциалните повреди по оставащия дървостой са изключение. Натискът върху почвената повърхност
също е минимален.

Чрез прилагането на механизиран дърводобив наличният подраст се опазва
относително цялостно, без да се допуска поваляне на дървета върху него. Харвестърите и
форвардерите не създават предпоставки за ерозионни процеси и освен това са с ниско ниво на шум за
разлика от ръчния дърводобив.

Системите в машинния дърводобив позволяват запис на работния
процес. С помощта на новите технологии може да се направи пълна проследяемост на процеса и да се
елиминира сивият сектор и незаконният добив – нещо, за които и зелените активисти принципно
настояват.
Когато стане дума за опазване на горите, всички подкрепяме идеята ревностно, но замисляме ли се
реално какво означава това и какво е полезно за природата? Дали наистина пълното консервиране на
горите е полезно?

Особено когато стихии и бедствия напоследък застрашават както дърветата и
природата, така и хората. Зелените активисти яростно се противопоставят на въвеждането на
механизирания дърводобив, който приемат за заплаха за горите.

Но защо тогава методът се използва
успешно в цяла Европа? И страни като Австрия и Германия не се оплакват, че горските им масиви са
изсечени неправомерно?