МЗХ пази границите от зеленчукова контрабанда

Мобилни групи започнаха работа по границите за нерегламентиран внос на земеделски стоки, съобщи Министерство на земеделието и храни. Контролните органи включват екип от 200 човека. Става въпрос не за онези големи количества, които се внасят по законов път, с фактури, със сертификати и с необходимите документи, а за онези малки количества до 3,5 тона, представяни, че са лични нужди. „Инспекциите се инициират в този момент, защото за производството на българските зеленчуци това е най-силният вегетационен период”, подчерта министър Димитър Греков и уточни, че засилените проверки ще продължат до 30 юни тази година.
Проверяващите екипи включват представители на Националната агенция по приходите, Агенция „Митници”, Българската агенция за безопасност на храните, Министерството на земеделието и храните, Министерство на финансите, Държавна автомобилна инспекция, Министерство на транспорта и Министерството на вътрешните работи.

До 15 май ще бъде сформирана работна комисия за комасация на земята, има вече предложени от различните асоциации представители, които да участват в тази комисия, съобщи още министър Греков. Той отбеляза, че комисията трябва да заработи още през второто полугодие и ще има за цел да реши два основни проблема. Първият засяга т.н. "бели петна", които пък са два вида - едните са свързани със собствеността, а другите – с ползването на земеделската земя. По думите му първия проблем е за земи, които са с неизяснени, с много собственици и наследници, които не живеят в България и трудно могат да докажат своята собственост. Вторият проблем е свързан със собственост с неизяснен статут , т.е. непотърсена земя, допълни той. Затова ще търсим възможности за законови промени, които да дадат възможност на хората бързо да решат този проблем, не толкова чрез данък или някакъв налог, а с някаква санкция, която да ги стимулира да си потърсят тези земи, каза още министърът на земеделието и храните. По думите му необработваемата земя в България е малко, но проблемът е, че не е изяснена собствеността й, защото земеделските производители я обработват , но на никого не плащат наем, дори на общините. "Едно от предложенията които бих дал на комисията е, че може земя, която не бъде потърсена 3, 4 или 5 г. да се дава на земеделските производители, те да плащат съответния наем на общината и ако в следващите пет години тя не бъде потърсена, да бъде предложена за продажба или да стане общинска", каза още Греков.