МЗХ предлага хоризонтална мярка COVID-19

България предлага Европейската комисия да предостави възможност на държавите-членки доброволно да прилагат хоризонтална извънредна мярка COVID-19 във всяка от програмите си за подкрепа на уязвимите фермери и преработватели. Това се посочва в официално писмо на страната ни изпратено до ЕК. На Съвет на министрите на земеделието тази седмица, българският министър на земеделието, храните и горите Десислава Танева запозна колегите с предложенията на страната ни. Те предвиждат механизмът COVID-19 да функционира на национално ниво, като всяка държава-членка да има възможност да използва недоговорираните средства по програмите си за стабилизиране на секторите „Селско стопанство“ и „Хранително-вкусова промишленост“. Да бъдат използвани недоговорирани средства от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 и Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 г. Предложенията са в няколко направления.

Първото от тях е да има компенсаторна мярка за извършени разходи за превенция от пандемията за осигуряване на дезинфектанти, маски, защитни облекла, разходи за дигитализация за осъществяване на дистанционна работа. По този начин ще се защитят работниците и нормалното функциониране на работата през стопанската година. С оглед динамиката на развитие на пандемията следва да се осигури възможност всяка държава-членка да реагира веднага и да има възможност да изплати компенсаторното плащане при възникване на необходимост и преди одобряване на нотификацията.

Второто направление предвижда компенсаторна мярка за извършен разходи за съхранение на продукцията, за компенсиране на свиване в цените и намаление на цените на произведени стоки, за ограничения при реализацията на продукцията и ограничения в пазара, както и за спиране на дейност. България призовава и за осигуряването на гъвкавост за програмиране и одобряване на компенсаторната мярка, за да може в най-спешен порядък да се предостави необходимата подкрепа.

Страната ни предлага още да има и компенсаторна мярка за земеделски стопани, преработватели или оператори за осъществяване на логистика. Целта е бързо реализиране на пазара на произведени плодове, зеленчуци, земеделски стоки, рибни продукти и храни.  По този начин ще се подкрепят малките производители, като тяхната продукция ще бъде изкупена и реализирана на пазара. Друго предложение включва инвестиционна мярка в няколко направления - инвестиции в техника за преработка, складиране, консервиране на бързо развалящи се продукти и активи за съхранение на продукция.

Освен механизма COVID-19, страната ни предлага да се разработи и спешна мярка за справяне с кризисната ситуация, чрез предоставяне на целева финансова помощ от бюджета на Общата организация на пазарите. За всяка страна може да бъдат определени финансови пакети, на база продукцията в засегнатите сектори в растениевъдството (плодове и зеленчуци) и на база популацията на животните от най-засегнатите сектори. По този начин всяка страна-членка на ЕК да получи еднократна помощ под формата на безвъзмездни средства, за да подпомогне производителите си в най-засегнатите сектори.

В писмото България предлага още Преходната национална помощ да бъде адаптирана, като останат ограниченията единствено в секторен план. Именно така на фона на пандемията в цяла Европа, ще се осигури гъвкавост и създаване на възможност за различни модулации при критериите за допустимост, референтната дата и при запазване на секторите. 

България счита, че предложените от ЕК мерки във връзка с новоприетата Временна рамка за държавна помощ и изменението на таваните за общата национална помощ, са неприложими за страната ни предвид настъпилите обстоятелства и ефекта за икономиката ни, както и невъзможността да бъдат осигурени допълнителни национални средства. В България извънредното положение беше въведено в началото на месец март и съпроводено със затваряне на много обекти.