Мигрантите на Балканите: Отпратете ги оттук

(сп. Икономист, 17 юли)

Гледката на отчаяни хора, които тъпчат по пътищата, е позната в Македония и Сърбия. По време на войната в Косово през 1999 г. над 250 хиляди етнически албанци навлязоха в Македония; Сърбия трябваше да приеме дори повече свои сънародници за по-дълго време, след като сръбската кауза претърпя поражение в различните конфликти. Нова вълна мигранти от по-далече обаче е обезпокоителна за двете страни.
На път близо до Прешево в Южна Сърбия, навремето използван главно от фермери, две млади жени вървят с мъка напред, бърборейки на арабски, следвани от по-голяма близкоизточна група от двайсет души с деца, а след това от група африканци. Томор Мисини, етнически албанец, ветеран от войната, води група местни доброволци, които помагат на пътниците.
От началото на юни броят на мигрантите, използващи този път, тръгвайки от места като Сирия, Афганистан или Сомалийския полуостров, се увеличи четворно или петорно, до 1000 на ден. Тяхната незабавна цел е да стигнат до Унгария, страна-членка на ЕС, чиито граници досега бяха пропускливи.
Няколко неща се промениха съвсем наскоро. Първо, Сърбия и Македония до голяма степен спряха потока; те само отпращат хората на север, като дават на мигрантите 72 часа да преминат през всяка от териториите. Второ, Унгария започна да изгражда голяма ограда на 13 юли, за ужас на Сърбия.
Център за задържания в Македония, където стотици хора бяха затворени, бе изпразнен. Път на мигрантите от Егейско море до централна Европа, който преди бе таен и контролиран от трафиканти, сега е по-достъпен.
Доскоро на мигрантите, преминаващи през Македония, бе забранено да ползват обществен транспорт. Много от тях вървяха по жп-линия до Сърбия, където 24 души загинаха тази година. Сега те се регистрират и взимат влака до Табановце, близо до границата със Сърбия. След това те преминават през гори и полета до Прешево, където на 8 юли бе открит център за регистриране.
Те взимат сръбски документ, с който могат да получат убежище в рамките на 72 часа. Всъщност повечето не искат. С документа те също така получават листовка с разписанието на влаковете, за да им помогне да стигнат до Суботица на границата с Унгария. След като са стигнали до Суботица, мигрантите преминават през друга граница.
Според върховния комисар на ООН за бежанците почти 60 процента от бежанците са сирийци. Иракчаните и афганистанците са следващата по численост група. Повечето са млади мъже, но идват също по-възрастни хора и млади семейства.
На македонската и сръбската граници полицията продължава да има различно поведение. Понякога те бият мигрантите, в други случаи ги оставят да преминат. Някои от преминалите границата близо до Прешево на 13 юли казаха, че са били бити; други се разхождаха безцелно. На 27 юни десет унгарски полицаи дойдоха да помагат, но с това нещата не се промениха особено. Изглежда, че македонската и сръбската полиция тихо са казали на мигрантите да преминат, когато унгарските им колеги не са на работа.
През първата половина на 2015 г. около 37 391 души потърсиха убежище в Сърбия. Малко от тях искаха да останат, но молбите им позволяват да останат легално. Истинският брой на мигрантите, минаващи през страната, може да е двойно по-голям, казва Радош Джурович, който ръководи сръбска неправителствена организация.
В късния следобед мигрантите, които са минали през регистрацията, се събират на малката гара в Прешево. В село по-близо до границата новопристигащи мигранти спират да се измият и да преспят в джамия, построена от местните албанци мюсюлмани. Групи, скитащи по пътищата, питат за посоката към гарата. Те бързат, тъй като знаят, че Унгария строи оградата.
/БТА/