Миграцията: обратно към нормалното

Струва си да напомним размера на „обрата“ от 2020  г. – през нея населението в страната нарасна с 31 хиляди души в резултат на миграционните процеси, а цели 205 общини отбелязаха положителен механичен прираст, удвояване спрямо предишните години. Същевременно най-големите градове в страната губят значителен брой жители – София се сви с 16 хиляди души, Пловдив – с 4 хиляди, Варна – с над 2 хиляди. Този спад е за сметка на околните общини, като общини като Родопи и Костинброд отбелязват ръст от над 2 хиляди души, а повечето общини в периферията на София имат двуцифрен коефициент на механичен прираст.

Интерактивна версия на картата: http://www.265obshtini.bg/map/227

Съдейки по данните за 2021 г., предишната година изглежда по-скоро като аномалия. Едва 92 общини увеличават населението си в резултат на миграционните процеси, като по-голямата част от положителния прираст е съсредоточен в големите градове – София нараства нетно (с разликата между заселилите и изселилите се от града през годината) със 7,8 хиляди души, Пловдив – с 3,7 хиляди, Варна – с 2,7 хиляди души. Прави впечатление и значителният ръст в повечето от бургаските общини – в самия областен център и в Несебър с по 1,1 хиляди души, в Поморие, Царево и Созопол – с по около 300 души. Сред по-големите общини значителен спад има в Добрич (-477 души), Сливен (-384 души) и Враца (-224 души), но повечето областни центрове отбелязват положителна миграция. Трябва да се отбележи и големият отлив от Своге (с -263 души) въпреки силната положителна динамика на цялата периферия на София през изминалата година.

Интерактивна версия на картата: https://www.265obshtini.bg/map/226

В относително изражение едва 12 общини имат положителен механичен прираст от над 2% от средногодишното си население през 2021 г., в сравнение с цели 89 през 2020 г., като 12-те са съсредоточени предимно по Южното Черноморие. Отчетливо е струпването на общини с положителен механичен прираст на запад от столицата, както и в централна България. За сметка на бурния ръст през 2020 г., през 2021 г. се наблюдават леки спадове в широките периферии както на София, така и на Пловдив. Общините, които губят над 1% от населението си заради миграция през 2021 г. са 29, като този процес е най-ясно изразен в Бобошево, Трекляно (-2,4%) и Грамада (-2,3%). Местата с най-значителен отлив на население се характеризират със слаба икономическа активност и силно негативни демографски процеси като цяло.

Връщането към предкризисната динамика на механичния прираст и движението между общините е до голяма степен закономерно. Причина за това е, че двигателите на бурните миграционни процеси през 2020 г. са еднократни. От една страна е завръщането на много българи от чужбина, поне част от които са се върнали в държавите, където пребивават след успокояването на първоначалния хаос и изясняване на условията за пътувания. От друга е реалното „легализиране“ на премествания към периферията на големите центрове направени в началото кризата под натиска на ограниченията за движение вътре в страната. Разбира се, част от факторите – значително по-високите цени на жилищата в големите градове и търсенето на повече комфорт в селски райони продължават да играят своята роля и до днес.

Своята роля тук ще изиграе и преброяването – въпреки че данните за броя на изселилите и заселилите се ще останат непроменени, относителните индикатори ще се променят значително при актуализиране на данните за населението и съответно големият му спад в по-голямата част на страната и ръста в София.

Важно е да отбележим също, че и динамиката през 2021 г. по никакъв начин не е достатъчна, за да елиминира ефекта много активните процеси от 2020 г. Ако вземем за пример София, положителният механичен прираст от 7,8 хиляди души е почти два пъти по-малък от отрицателния с 16 хиляди души от година по-рано. Дори и в по-дългосрочен план да се запази тенденцията на преместване на население от по-малките населени места към градските центрове, ще отнеме няколко години за да се елиминира въздействието на 2020 г. Докато преди година не беше ясно дали е поставено начало на трайна тенденция към обръщане на посоката на миграцията то днес можем с голяма доза сигурност да заявим, че вече се връщаме към обичайните процеси.