Министър: 6 млрд.евро ще струва нов ядрен реактор

За изграждането на седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй" България ще се стреми да постигне цена около 6 млрд. евро на блок. Това каза в интервю за БТА заместник-министърът на енергетиката Николай Николов по повод решението на Министерския съвет за строителство на блоковете, което е потвърдено от Народното събрание.

В наскоро публикувания проект на енергийна стратегия на България е предвидено 7 блок да бъде въведен в експлоатация през 2032 г., но не по-късно от 2033 г., а 8 блок - не по-късно от 2035 г., посочи зам.-министър Николов.

Ядрената технология, която ще се използва, е на "Уестинхаус" - "ЕйПи" (AP) 1000. Потенциалните строители са сведени до три - "Бехтел Корпорейшън" (Bechtel Corporation), "Флуор" (Fluor) и "Хюндай" (Hyundai), уточни зам.-министър Николов. Една от трите компании ще бъде главен строител. Ще има множество подизпълнители. Предвижда се държавата да е единственият инвеститор в проекта.

След въвеждането им в експлоатация, България трябва да започне да мисли за избор на технология и за построяването на нови ядрени мощности – такива, които да заменят 5 и 6 блок на атомната централа.

Площадка "Белене" има своята роля, но в по-дългосрочна перспектива. През 2035 г. трябва да започне процесът по избор на технология, за да може да се извърви пътят, така че около 2040 г. да започне да се строи, за да може към 2050 г. вече да имаме нови ядрени мощности там и да може да бъдат заменени излизащите от експлоатация 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". Идеята е да имаме около 4 гигавата постоянно работещи ядрени мощности, заяви зам.-министърът на енергетиката.

- Колко ще струва изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй"?

- Предстоят търговски преговори, които започваме буквално в началото на новата година. Тези преговори касаят срокове, числа, цени, изграждане, етапи, така че по очевидни причини не е добра практика да се влиза в конкретика. Ние, естествено, се стремим да защитим максимално българския интерес, предвид факта, че държавата ще е единственият инвеститор в проекта. Считаме, че държавата трябва да бъде собственик на централата. В този смисъл нашето желание е проектът да бъде реализиран навреме и на възможно най-ниска цена. Това, което в момента се разглежда като потенциални възможности, е около 6 млрд. евро на блок, ние се стремим към постигането на цена от 6 млрд. евро на блок. 

- Какви са точните срокове за построяване на двата блока?

- Ние вече публикувахме проект на енергийна стратегия на България. Там е предвидено седми блок да бъде въведен в експлоатация през 2032 г., но не по-късно от 2033 г., осми блок да бъде въведен в експлоатация не по-късно от 2035 г. 

- До момента около 3 млрд. лв. са държавните гаранции за 7 блок на АЕЦ "Козлодуй". Министърът на енергетиката Румен Радев уточни, че тези пари не са капиталов разход. Те за какво са предвидени? Може ли да се увеличи тази сума и с колко?

- Вече има решение на Народното събрание, с което се увеличава капиталът на АЕЦ "Козлодуй" с 1,5 млрд. лв., което е различно от държавните гаранции. В допълнение, имаме държавни гаранции, които са възможност за набиране на финансов ресурс при изгодни условия в размер на 1,5 млрд. евро или около 3 млрд. лева. Това предполага възможности за много по-гъвкаво финансиране от гледна точка на обезпечение, на лихвен процент, защото държавно гарантираният заем означава фактически по-ниски разходи. Търговският риск е гарантиран от държавата. 

- Кой ще финансира изграждането на двата блока?

- Винаги при големи инфраструктурни проекти, особено ядрени централи, финансирането е смесено – собствен капитал и заемен ресурс. Те са винаги в някакво съотношение, което е приемливо за финансовите институции. Очевидно тук говорим за огромни световни финансови институции. Именно тук държавната гаранция ще бъде от помощ за набирането на този заемен ресурс. 

- Чужд инвеститор няма ли да участва в изграждането на двата блока?

- Ние не считаме, че е добра идея, пък и напълно реалистично е държавата да си реализира проекта. Не виждам необходимост да се привлича чужд инвеститор. 

- Двата блока са тип ЕйПи 1000 (AP 1000) на "Уестингхаус". Кой обаче ще ги строи?

- Ядрената технология е на "Уестинхаус". Това е предопределено от едно решение на Народното събрание. То е съвсем правилно, защото технологията AP 1000 е много модерен реактор с голяма гъвкавост и дава големи възможности на електроенергийната система. От друга страна по отношение на строителството - "Уестингхаус" не строи, компанията е доставчик на технологията. За избор на строител ще направим конкурсна процедура. Потенциалните строители са сведени до три. Това са компании, които първо познават технологията, второ имат опит в изграждането на ядрена централа - "Бехтел Корпорейшън" (Bechtel Corporation). "Флуор" (Fluor) и "Хюндай" (Hyundai). Това са трите компании, с които "Уестингхаус" има в световен мащаб опит в изграждането на ядрени централи и те ще бъдат поканени. Въпрос на договорени условия е кой от тях ще строи. Една от трите компании ще бъде главен строител. Ще има и множество подизпълнители. В подобен мащабен проект участват стотици фирми, дори хиляди в някои случаи. Нашата амбиция е да дадем максимална възможност на българския бизнес да участва до степен, в която това е възможно. Това е едно от изискванията, което поставяме и на трите компании – всичко, което е възможно да бъде доставено или построено от българския бизнес, да бъде използвано.

- Процесът по издаване на разрешение за използване на нов тип ядрено гориво RWFA в блок 5 на АЕЦ "Козлодуй", произведено от "Уестингхаус", се забави. Компанията трябва от 2024 г. да достави свежо ядрено гориво за централата. Какъв беше проблемът? Откъде дойде забавянето?

- Не бих казал, че има проблем. "Уестингхаус" трябва да направи първата доставка на свежо ядрено гориво за 5 блок на АЕЦ "Козлодуй" през април 2024 г. Имаме всички уверения, че това ще се случи. Проблем с лицензирането нямаше, по-скоро имаше забавяне в два документа, които отдавна са предадени за анализи.

Сега имаме всички уверения, че документите, които са предадени от "Уестингхаус", са в тяхната цялост. В момента биват анализирани от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), която лицензира горивото. Към настоящия момент не сме чули за някакъв проблем с лицензирането. Това гориво дълго време работи с подобни блокове в Украйна, то не е нещо ново.

Част от документите са свързани с експлоатацията на горивото в Украйна. Там проблеми с него няма. Това е важно уточнение, защото на първо място в ядрената енергетика е безопасността.

- В последно време прави впечатление, че България внася електроенергия. Колко ток е внесла страната ни тази година, от кои страни и на каква цена?

- Електроенергийната система на България е част от електроенергийната система на Европа – т.нар. ENTSO-E. Ние сме едно цяло. В този смисъл има постоянно движение на електроенергия от една система в друга. Като нетен резултат ние сме износители, но постоянно в различни периоди има внос и износ. Трудно може да се каже държавата на произход на електроенергията, защото, поради свързаността на системите, ние можем да кажем откъде сме го внесли, но не и откъде произхожда. Примерно от Румъния, но това не означава, че е произведен там, може да е бил произведен в съседна на Румъния държава. По отношение на цената, тя е пазарна. За конкретни числа, ако говорим – за единайсетте месеца на 2023 г. целият търговски внос в България е 7,6 млн. мегаватчаса, а същевременно целият износ е 11 млн. мегаватчаса. Тоест ние сме нетен износител. В голямата си част внесената електроенергия е от Румъния.

- Каква е визията на Министерството на енергетиката, която е заложена в енергийната стратегия на България?

- Ние се стремим към нискоемисионно производство на електроенергия. Ето защо в проекта на енергийна стратегия сме заложили като основополагащи двата нови блока на АЕЦ "Козлодуй". В допълнение, държавата има идея да инвестира в две нови ПАВЕЦ мощности - помпено-акумулиращи водноелектрически централи, наред с рехабилитацията на ПАВЕЦ "Чаира". Т.е. в крайна сметка към 2035 г. ние трябва да имаме около 3000 мегавата помпено-акумулиращи водноелектрически централи, които предлагат и съхранение на енергията - те са огромна батерия. Наред с това още 4000 мегавата ядрени мощности - двата съществуващи и двата нови блока на АЕЦ "Козлодуй". Така тези 7000 мегавата ще бъдат гръбнакът на електроенергийната система. Наред с това предвиждаме, че през следващите десетилетия системите за съхранение на енергия ще са се развили много и ще заемат съществено място. 

- През 2038 г. спират работа въглищните централи от Маришкия басейн. Какво се предвижда да се случи след това?

- Пазарът изтласква постепенно въглищното производство по чисто икономически причини. Логично е, че то трябва да бъде заменено с нещо. Към този гръбнак, както го описах, може да се добави "мускулатура" - това именно са ВЕИ мощностите. Този гръбнак ще ни даде възможност да приобщим към него 18 000-20 000 мегавата възобновяеми източници. 

- Въпросът е, че през зимата ВЕИ мощностите почти не работят, защото времето не позволява.

- Точно така. Затова ние казваме, че трябва да имаме този гръбнак, който държи системата. В момента, когато не грее слънце, не духа вятър или годината е по-суха и нямаме възможност за голямо водоползване, именно този гръбнак на системата трябва да работи и да осигурява необходимата електроенергия.

- Когато спрат да работят 5 и б блок на АЕЦ "Козлодуй" какво ще се случи, защото ще останат евентуално само новите 7 и 8 блок? Площадката в Козлодуй обаче ще е запълнена. В такъв случай ще се мисли ли вариант за започване на строителство на ядрена централа на площадката в Белене?

- На 5 блок ресурсът изтича през 2047 година, а на 6 блок - през 2051 година. Да, в проекта на енергийна стратегия е заложено, че след 2035 г. България трябва да започне да мисли за избор на технология и за построяването на нови ядрени мощности - такива, които да заменят 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". В този смисъл, площадка Белене има своята роля, но в един по-далечен период. През 2035 г. трябва да започне процесът по избор на технология, това ще даде възможност за избор на най-подходящите и модерни решения към онзи момент. Така че около 2040 г. да започне да се строи и към 2050 г. вече да имаме нови ядрени блокове на площадката в Белене и да може да бъдат заменени излизащите от експлоатация 5 и 6 блокове в "Козлодуй". Идеята е да имаме около 4 гигавата постоянно работещи ядрени мощности.