Министър Христов на ЕКОФИН /стенограма/

Неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) се провежда днес и утре в Дъблин. В него участва и служебният министър на финансите Калин Христов. Ето каква е българската позиция, която той ще защитава, одобрена на заседание на Министерски съвет тази сряда – стенограма.

Калин Христов: Господин министър-председател, колеги, това е неформален ЕКОФИН, в който участват и управителите на централните банки. Имаме практически пет големи теми. Едната е удължаване на матуритетите на заемите за Ирландия и Португалия. Знаете, Португалия и Ирландия имат програми с Европейската комисия и Европейската централна банка, Международния валутен фонд, които програми изтичат през тази година. Предложението за дискусия е да се удължат матуритетите и по този начин да се помогне с разтегляне във времето на изплащане на заемите на Португалия и Ирландия, да се помогне те по-плавно да свият дефицитите си и да се приспособят към негативи. То е относително сложно. С разтегляне на матуритетите всъщност намаляваме техните плащания по дълга, с което се помага по-бавно да бъде консолидиран фискалния дефицит в тези страни и се дава възможност на база на по-ниските плащания годишно да могат да излязат на пазарите и вече да се финансират на пазарен принцип. Тоест, да няма нужда от втора програма за тях.
Различни варианти са разглеждани, като министрите се обединяват около продължаване на матуритетите със 7 години, което България ще подкрепи.
Втората точка дискутира въпрос с финансовата стабилност в Европейския съюз. В какъв контекст се разглежда това? Два пъти годишно се провежда т. нар. Financial Stability Table – среща за дискусия на финансовата стабилност на Европа, където различните органи - Европейският борд за системен риск, Европейската комисия, Европейската централна банка, представят рисковете пред финансовата стабилност в Европа и има дискусия между министрите. На този Financial Stability Table, който беше проведен миналата седмица, всъщност са очертани основните рискове. Това е въпрос за дискусия и анализ, не е въпрос за конкретно решение на самия ЕКОФИН, и са очертани рисковете, които най-вече произтичат от влошаването на фискалните позиции на някои страни в Европейския съюз, те са познати, които през дълговете, които банките държат на тези страни, влияят на финансовата стабилност в тези страни. И Кипър, Словения са част от страните, в които се наблюдава този процес. Другите рискове, които са, процесът, който върви в някои страни членки на Еврозоната, от южните страни членки за преместване на депозити в северните страни членки от Еврозоната, от което се получава тази фрагментация на банковите пазари. Така че като цяло рисковете, които се очертават там, не засягат директно България и българската банкова система. Това е дискусия, по която трябва да се обединят министри и по този начин да се знае кои са основните рискове и там, където те възникват, какви мерки конкретните страни предприемат, така че тези локални рискове да не станат системни за целия Съюз. Това е ролята на дискусията.
Третата точка е за бъдещето на Банковия съюз. Не знам в каква степен познавате общите детайли за Банковия съюз, но идеята е, че Банковият съюз трябва да се изгради на три стълба – единият стълб е така нареченият Единен надзорен механизъм на Европейския съюз, който вече е договорен и всъщност сега сме на финалния етап. Вторият стълб е така наречената обща рамка за преструктуриране на банки, която тече в момента, техническото изготвяне на директива и дискусии между страните членки. Третият стълб е така нареченият „създаване на обща рамка за застраховане на депозитите“. Сега я има, но тя трябва да се доразвие. Практически дискусията, която ще има на Съвета на финансовите министри, е по втория стълб, как да бъдат организирани рамките за преструктуриране на банки и на база на това ще има дискусия дали в еврозоната трябва страните, които са участници в Единния надзорен механизъм, страните от еврозоната, трябва да има и единен фонд за преструктуриране на банки, тоест не всяка страна поотделно да има, а да има единен фонд и как да бъде финансиран той. Това е начален дебат, все още нямаме проект като законодателство, тоест страните членки трябва да изразят своето мнение, както и да се определи коя да бъде институцията на този етап, тъй като не се знае точният дизайн, трудно е да се каже дали това да бъде Европейската централна банка или да бъде отделна институция, или Европейската комисия. Ще има дискусия. Ние по принцип подкрепяме като логика развитието, че след като има единен надзорен механизъм в еврозоната трябва да има и единен фонд за преструктуриране на банките в страните, които участват в единен надзорен механизъм. Така че, това е по тази точка.
Има така наречената Зелена книга за осигурени възможности за финансирането на дългосрочния икономически растеж. Комисията публикува този материал на 25-ти март и министрите се очаква да имат дискусия по въпроса в различни форми за развитие на финансовите пазари, локални, на капиталовите, които да създават механизъм за акумулиране на по-голямо спестяване вътре в икономиката, което да бъде насочвано за инвестиции в икономиката. Документът е относително конкретен, но абстрактен в смисъл, че това е първата дискусия, която министрите ще проведат. Това е и ролята на неформалните съвети, всяка страна в зависимост от структурата на нейната финансова система кой механизъм според нея най-добре би съответствал. Някои страни биха предпочели да има специфични органи, други да се основат на вече съществуващи банки за развитие. Така че това е начален етап на тази дискусия.
Последната точка е подготовка на годишната среща на Световната банка и Международния валутен фонд, която е в края на април. Има се предвид Европа има един глас тоест финансовият министър на страната председател защитава позицията на целия Европейския съюз, така че ние се обединяваме около общо послание към останалите страни членки на Световна банка и на Международен валутен фонд. Вие знаете там исторически, имахме този въпрос, че имахме забава на сертификацията на квотите в Международния валутен фонд, това вече е слушано, така че България като страна няма някакви специфични различия или изоставания в сравнение с общото мнение, което Европейският съюз ще представи като обща позиция на бъдещата среща на Международен валутен фонд и Световна банка. Това е, което максимално стегнато се опитах да представя.