Мистериите на Орешарски*

Калоян Стайков
С приближаването на деня на детето 1 юни изказванията на министъра на финансите Пламен Орешарски все повече се отдалечават от тези на финансов експерт и приличат на детски прищявки.
А ситуацията в момента няма паралел с развитието на страната през последните 20 години, което означава, че и мерките трябва да бъдат други. С невземането на решение дали да се актуализират бюджетните разходи се губи ценно време и се прехвърля отговорността на следващото правителство.
Държавните приходи намаляват по няколко различни канала – по-нисък износ, по-малко данъчни и осигурителни постъпления, по-нисък внос, което заедно с по-ниските цени на петрола намалява значително и постъпленията по ДДС. В тази обстановка въпросът не е дали, а по какъв начин да бъдат намалени и актуализирани разходите, така че с ограничения ресурс да се помогне най-много на икономиката.
За разлика от САЩ, които са финансирани от Китай и Япония, която разполага с огромни спестявания, България не може да си позволи неограничено да стимулира икономиката с фискални или извънбалансови средства и по този начин да излезе от кризата.
Объркващите изказвания и действия на министъра или липсата на такива, не само увеличават несигурността на икономиката, което отблъсква инвеститорите, но и губят време за належащи фискални реформи, които биха подобрили доверието в системата.
Последното смущаващо изявление на Орешарски беше на 18 май, когато заяви, че въпреки рецесията бюджетът ще издържи, като месец преди това на пролетната среща на МВФ и Световната банка той призна, че хазната е вече продънена.
Въпреки че още при гласуването на държавния бюджет в края на 2008 беше ясно, че той е прекалено оптимистичен, приемането му не се различаваше много от предни години – опозицията и медиите го критикуваха, но в крайна сметка парламентът го одобри.
През март 2009 държавният фиск получи обаче изключително голямо внимание. Първо бе образуване на дело за установяване на противоконституционалността на чл. 18, ал.2, т. 1 от Закона за държавния бюджет за 2009. (ЗДБ), според който „утвърденото бюджетно салдо по чл. 1, ал. 3 може да се намали ... до размера на неизпълнението на приходите по държавния бюджет”. Въпреки допускането на подобен член в гласуването на закона, премахването му стана наложително през март, с цел да се повиши доверието в българските институции и в икономиката на страната.
Първите два месеца бяха тежки за стопанството, а положението допълнително бе утежнено и от намалелите доставки на природен газ, заради конфликт между Русия и Украйна. За съжаление управляващите погледнаха пренебрежително на този опит, а съдът незабелязано в началото на май отхвърли иска.
В средата на март икономическата ситуация на страната не се бе влошила силно, но на посещение в Брюксел министър Орешарски съобщи, че правителствените очаквания са за икономически ръст между 0% и 2% за 2009. Въпреки значително по-лошите прогнози, в сравнение с икономически ръст от 4.7%, заложен в ЗДБ, правителството не само че не направи нищо, за да отмени спорният чл. 18, но и категорично заяви, че бюджетът няма да бъде актуализиран. С такива действия става ясно, че предвид над 57% спад на очаквания икономически ръст е невъзможно да бъде постигната целта от 3% фискално превишение, което е първата мярка за ограничаване на отраженията на световната финансова криза е поддържане на положително бюджетно салдо от не по-малко от 3% от БВП, записана в ЗДБ.
Месец по-късно след приключване на мисията на МВФ в България в края на април от фонда заявиха, че при запазване на нивото на бюджетни разходи, страната ще реализира дефицит от 1% от очаквания БВП за годината. Учудващо тази оценка не изненада министър Орешарски, който се съгласи с нея и заяви лаконично, че разходите ще бъдат свити. Това стана на заседание на комисията по бюджет и финанси. Ръководителят на мисията на МВФ Бас Бекер съобщи, че е получил подобно уверение от финансовият министър. Наложителното свиване на харчовете бе потвърдено и от зам.-председателите на комисията по бюджет и финанси Милен Велчев (НДСВ) и Алиосман Имамов (ДПС), а председателят й Румен Овчаров (БСП) заяви, че „трябва да имаме готовност за подобно нещо”. Дни по-късно на пролетната среща на МВФ и Световната банка министър Орешарски заяви, както вече споменахме, че бюджетът е неизпълним и се работи върху програми за свиването на разходите.
При тези думи каква ли изненада е предизвикало изказването на министъра от миналата седмица, когато той заяви, че необходимостта от съкращаване на разходите ще се разглежда през август или септември. Към което добави, че през последните 20 години винаги по това време са се взимали решения за промяната на бюджета.
Един от въпросите, който все още няма отговор и държи будни много българи е какво точно се опитва да направи правителството? Отговор липса не защото управляващите мълчат, а защото разликата в изказванията им е огромна, а разминаването между думи и действия – задължителна.

*Мистерии, както в смисъл на потайности, така и като аналог на Дионисиевите мистерии в древна Гърция