Митове за българското вино

Ива Стойкова
В България е разпространено мнението, че е страна с вековни традиции в производството на вино. Годишната консумация на вино на глава от населението официално е 7 литра, във Франция например е 55 литра. Тук е нужно уточнение – визира се бутилираното вино. Иначе се предполага, че неофициалната консумация в България е 35-40 литра. Страната има два района за регионални вина -Дунавската равнина и Тракийската низина, и 47 наименования за качествени вина от определен район - те отговорят на европейското законодателството за качествени вина. Винопроизводството в страната обаче се нуждае от сериозни инвестиции не само в модернизация на масиви и мощности, но и за промяна на имиджа на виното като прекалено евтино. Едва през 2015 г. ще се усети качественият скок в производството и във вкуса на самия продукт, прогнозират от Лозаро-винарската камара. За митовете около българското вино EconomyNews.bg разговаря с Любомир Бояджиев, експерт от специализирания сайт за вино DiVino.bg*.
-Кои са според Вас основните митове, свързани с българското вино?
-Мисля, че е малко известно, че например български винени сортове грозде няма, с изключение на няколко, които са създадени в лабораторни условия от кръстоски на други сортове. Най-интересният такъв сорт, който продължава да се използва, е рубинът- червен сорт, получен в ранните години на ХХ в., чрез кръстосването на италианският сорт Небиоло и френският сорт Сира. Ето защо е по-правилно да се говори за световни сортове- такива, които виреят тук. Такива са червените Каберне и Мерло и белите Шардоне и Совиньон Блан, независимо че те са френски, но се отглеждат и в България, както впрочем и по целия свят. Неслучайно тези сортове се наричат още благородни, тъй като са по-непретенциозни за отглеждане и дават добро вино.
-А кои са местните сортове?
-Мавруд, Гъмза, Памид, Димят, Червен мискет, Широка мелнишка лоза са местни български сортове грозде. От тях единствено Широката мелнишка лоза е сорт, разпространен само на територията на Югозападна България и по-точно около Сандански, Мелник, Петрич и селата Хърсово, Марикостиново и др. Прочутият Мавруд, например, съществува в Гърция и Кипър. В Гърция има официално преброени 300 винени сорта, от които 20-тина се използват и Маврудът не е един от тях. Подробност е, че Маврудът вероятно би се развивал по-добре на юг, защото южните български територии, където се отглежда, са всъщност най-северната част на района, в който вирее този сорт. Гъмза има и в Сърбия. Важно е да се каже, че гореизброените сортове са включени в т.нар. Източен Черноморски регион. Това означава, че те могат да се отглеждат както в България, така и в Румъния, например. Друг мит е гъстотата на Широката мелнишка лоза - че това вино се „реже с нож” или може „в кърпа да го носиш”. Характерна особеност на изброените сортове е, че всичките са късно зреещи, което е пречка за получаването на качествено вино. Тези сортове узряват добре през октомври-ноември при нормални условия, но повечето производители, обезпокоени от риска да загубят реколтата поради влошаване на климатичните условия, берат гроздето зелено или недобре узряло. И това променя вкуся на виното след това.
-А какво се е случвало през годините?
-В годините на социализма не е обръщано внимание кои са подходящите места за съответните винени сортове- какви са качествата на почвата, слънцегреенето, което се изчислява в дни, количеството на валежите, дренажа и т.н. Това всъщност означава понятието тероар – комбинацията между почва, климат и сорт. Мит е, че лозята обичат равнините местности. Факт е, че хълмистите терени са далеч по-подходящи заради по-добрия дренаж на почвата, а когато склонът е правилно избран, слънцето грее по друг начин. Достатъчно е да погледнем Бордо, Бургундия или Тоскана, които са хълмисти. Последица от социалистическите години е, че сортовете са подложени на стрес и се израждат. В края на 60-те години на миналия век България е производител №1 на вино в света. Основният пазар са страните от СССР, Скандинавието и Великобритания. Друг е въпросът дали количеството означава качество.
Нормално в България от декар може да се получат 1,5-2 т. грозде, защото отглежданите у нас сортове са високодобивни. Ако производителят иска да направи качествено вино обаче, трябва да намали добива наполовина – до 700-800 кг. на декар. Това изисква ежедневна грижа за насажденията, така че те да дадат най-доброто. Друга отживелица от онова време е, че България официално е разделена на два региона Тракийска низина и Дунавска равнина, без да е съобразено, че Свиленград и Харманли, районите на Струма и Черно море, например, са коренно различни.
-Франция е номер едно – какво да научим от нея?
-Във Франция съществува т.нар. Appellation d’origine contrôlée (AOC) – защита на даден продукт, свързана с неговия географски произход. Когато на едно вино пише Bordeaux AOC, това е гаранция, че то е точно от регион Бордо. Аналогът в България, която заимства системата за наименования от Франция, е Гарантирано и контролирано наименование за произход - "ГКНП". Проблемът е, че ако във Франция този етикет е изпълнен със съдържание, в България не е точно така. Вината във Франция се назовават не със сорта и избата, а с региона, какъвто е примерът с Бордо. Истинското вино от Бордо е купаж от няколко сорта – Каберне Совиньон, Мерло, Сира, например. И колкото повече се стеснява периметърът от даден регион, толкова за по-качествено се смята виното. Вино с етикет AOC Bordeaux се смята за най-ниската гама, докато Saint Emillion от област Бордо, където пък има множество шата, вече е символ за сериозно качество. Друга особеност е, че на етикета пише къде е бутилирано виното. И ако това се е случило от периметъра, където са лозята, от съответното шато или имение, това също е символ на качество. Защото има значение дали гроздето се пренася на километри от лозята, което автоматично означава, че при самото транспортиране суровината се поврежда. Освен това във Франция са нормални обединенията от няколко изби от даден регион с характерно вино. Това е важно за развитието на винения туризъм. Друг акцент от съпоставката с Франция като отправна точка за намирането на мястото на българските сортове и вина на европейската и световна карта, е, че там се отделя сериозно внимание на маркетинга. Няма по-перфектен маркетингов трик, който някога е правен, от ежегодната истерия по младото божоле всеки трети четвъртък на ноември. Навсякъде се прави и пие младо вино, но само Божоле Нуво е същински празник, за който се шуми. С далеч по-малки мащаби, но с обратен знак имаме пример в България – Мелник. Там повечето вина не са на висота, въпреки че местните се опитват да наложат точно обратното.

Следва: Къде е новата Мека на българското вино?

*DiVino.bg e сайт за вино, винена публицистка и култура. Сайтът е идеен проект на Юлия Костадинова и Емил Коралов - винени журналисти и критици с над 10 годишен опит. Екипът на DiVino е съставен от хора доказали с годините професионализма си и огромната си лична страст към виното.