Митове за българското вино: Новата Мека

Ива Стойкова
За митовете около българското вино EconomyNews.bg разговаря с Любомир Бояджиев, експерт от специализирания сайт за вино DiVino.bg*. В първата част на разговора той обясни, че чисто български винени сортове грозде няма, с изключение на няколко лабораторно създадени. Като местни сортове Бояджиев открои Мавруд, Гъмза, Памид, Димят, Червен мискет, Широка мелнишка лоза. С уточнението, че България е част от т.нар. Източен Черноморски регион, което означава, че тези сортове могат да виреят на цялото му територия, а не само у нас. През годините винените сортове, отглеждани в България, са били подложени на стрес, тъй като не е обръщано внимание на тероара. Други особености, характерни за времето на социализма, е засаждането на лозя на равнинни терени и стремежа към висок добив.
-Къде е новата Мека на българското вино?
Спокойно може да се каже, че това е районът на Свиленград и Харманли. Именно там навлязоха най-много нови инвестиции в лозарството и винарството. Достатъчно е да се споменат Castra Rubra, Katarzyna Estate, Малката звезда, Terra Tangra. Съществуват и по-малки изби. Всички те оформят лицето на съвременното българско вино. Това не е случайно. Местността се характеризира с разнообразни като структура и състав почви, склоновете са идеални с наклони север-юг, има въздушен дренаж. Условията и тероарът са много добри. Отделно Бяло море е едва на 80 км и също оказва влияние. В този район има над 4600 топлинни градуса годишно, което е с около 200 повече от смятания за най-топъл Мелнишко-Сандански регион. По коритото на Марица към този край навлиза свободно мекото влияние на морето.
Кой инвестира?
Катаржина Естейт край Свиленград е собственост на Белведере – България, като инвестицията е над 12 млн. евро. Друг пример е Bessa Valley (Долината на Бесите). Проектът започва през 2001 г. със закупуването на 266 хектара земя от около 800 собственици в хълмистите покрайнини на с.Огняново, Пазарджишко. Около 135 хектара са вече засадени с френските сортове Мeрло, Каберне Совиньон, Пети Вердо и Сира. Проучени са над 100 места, докато се намери най-доброто съчетание на история и условия за производството на вино. Подходящата комбинация на почва и климат и детайлните почвени анализи привличат вниманието на основните инвеститори Граф Стефан фон Найперг, който има 5 шата в Бордо от най-високата гама, и Др. Карл Хайнц Хауптман. €6.5 млн. са инвестираните средства в Bessa Valley. (Бел. ред. - част от финансирането е осигурено чрез програма САПАРД, която субсидира €2,485,000, както и от дългосрочен кредит, предоставен от Райфайзен Банк).
Като още една значима чуждестранна инвестиция може да се спомене Едоардо Миролио – фамилията му е от Северна Италия, която от векове прави вино, а самият той се занимава и с текстил. Винарска изба “Едоардо Миролио” е разположена в района на село Еленово – на 15 км от гр. Нова Загора. Добрите вина Пино Ноар са свързани именно с Миролио.
Има и български инвестиции. Огнян Цветанов и Адриана Сребринова са двама гениални специалисти, които през 1999 г. се впечатляват от изложението в Бордо Vinexpo. Тогава решават да правят такива качествени вина. Нямат собствена изба, но взимат грозде от различни места и правят виното, например, в Асеновград, Стара Загора, Пловдив, Брестовица. Това е технологично вино, което може да се направи навсякъде. Така се ражда абсолютния хит Maxxima (19 – 27 лв). Или Dux (70лв.). Впоследствие купуват терен край Белоградчик, в с. Боровица. Предварително са проучили почвата и от две години имат засадени лозя. Тук е мястото да се отбележи, че за да дадат едни лозови насаждения качествено вино, това се случва след 3-та година от засаждането им, а на 7-та и 8-та година разгръщат истинския си потенциал.
От какво се ръководят инвеститорите в България?
В последните години и у нас започва да се разбира колко е важно мястото, произходът за даден сорт. Правят се почвени анализи. От тази гледна точка за един малък производител е много трудно да оцелее и да е успешен. Инвестициите за предварителен анализ преди самата изба и съоръженията за правене на вино са сериозни. И все пак има такива инвестиции. В първия вариант, инвеститорът иска да прави, например, мерло. Той проучва внимателно къде са подходящите места за отглеждане на този сорт и купува земя. България е малка страна, но има много микроклимати и това са потенциални подводни камъни. Другият вариант е първо да се купи земята, а после да се проучи кои сортове са подходящи за нея. Има и трети вариант- някои хора наследяват или купуват стари лозя и просто продължават да ги гледат, без тези анализи. Не са рядкост и пустеещите лозя, които бавно загиват. В този случай най-добре е те да бъдат изкоренени и наново засадени, което е правено от някои собственици у нас.
Малки, но качествени изби – това ли е формулата?
Виното се прави още от лозето, казват специалистите. Добрият стопанин бди над него и полага всички необходими грижи и накрая изкарва продукция, което може да не е много, но е изключително качествена. Ето защо вино на цена в търговската мрежа под 7 лв. е със съмнително качество. Както и, че не може дадена изба да произвежда повече вино, отколкото е суровината, с която разполага. В този случай става дума за злоупотреби, като внасяне на стафиди, които се използват за направата на вино. Или пък виното има претенции да е от Южна България, но за нуждите на поточната линия е купено грозде от северната част на страната. До компромис обикновено се стига, когато винопроизводителят не разполага със собствени лозя. Примери за качество са Боровица, Винарско имение Санта Сара на Ивайло Геновски, Винарска къща Варна на Цанко Станчев, бутикова изба "TODOROFF" (7-8 хил. бутилки годишно). За да се привлекат винени туристи, е нужно обединение на малките изби от характерен регион. Един от най-добрите примери идва отново от Франция - La route des vins d'Alsace – винен маршрут в Елзас. Той е с обща дължина 170 км и минава всички лозарски и винени стопанства на областта. Чуждите експерти говорят постоянно за промотиране. Въпросът е има ли смисъл да убеждаваме света, че сме се върнали на винената сцена. А тенденциите във виното и кулинарията напоследък се диктуват от Великобритания. Все пак през последните години в България се правят много качествени вина.