Митове за приемане на еврото

„Това е поредната дискусия, около която европейските народни представители привнасят духа на единение в българския политически живот, и хубавото е, че консенсусът по отношение на еврото със сигурност вече се е състоял в България“ – с тези думи министърът на финансите Владислав Горанов започна своето изказване по време на участието си във форума „Европа отново на път: България в Еврозоната. Икономическата логика срещу митовете“.

Горанов изгради изказването си на основата на основните митове, които се разпространяват в обществото, за членството на страната ни в еврозоната.

Според финансовият министър един от най-често тиражираните митове е свързан със силно нарастване на цените и сериозен инфлационен натиск от прехода от лев към евро. Той обясни, че „от минималните закръгления подобен ценови скок е възможен, но той се измерва с пренебрежими размери, като доказателство в тази посока можем да намерим от времето, когато деноминирахме българския лев през 1999 г. – тогава не видяхме да има ценови шок“.

Вторият мит, който анализира Горанов, е опитът на някои, предимно патриотични формации да твърдят, че България ще загуби от своя суверенитет и че няма да има възможност за провеждането на национална парична политика. Министърът отговори на това с аргументите, че „с успешно функциониращия валутен борд, вече повече от 20 г., ние до голяма степен сме премахнали възможността за провеждане на някаква монетарна политика от страна на централната банка и влиянието й върху икономическите процеси“. Той е категоричен, че влизането ни в еврозоната ще ни направи участници в решенията на монетарната политика на ЕЦБ и ще увеличи възможността на страната ни да участва в тези процеси. Министър Горанов каза още, че в момента 51 % на българския износ е към Европа, при средно 35 % за Европа – нашата свързаност с европейската е такава, че на практика ефектите от политиката на ЕЦБ директно импликират върху състоянието на българската икономика и влизането в еврозоната ще увеличи възможностите на държавата и на БНБ да участват по-активно в паричната политика.

По отношение на мита, че след приемането на еврото България ще отстъпи от принципите на строга фискална политика, Владислав Горанов коментира, че през последните 28 г., с малки изключения, България винаги е водила много консервативна и добра политика по отношение на фиска, като даде пример, че в доклада на ЕЦБ от декември 2017 г. за реалната конвергенция за страните от еврозоната от въвеждането на еврото през 1999 г. до 2016 г. България изпълнява критерия за бюджетен баланс в 80 % от този период. Единствените държави, които са с подобни показатели, това са само Естония, Люксембург, Швеция и Финландия. „От всичките 19 членки в еврозоната България почти 100 % при съществуването на еврото е поддържала критериите за фискален баланс, т.е. тя е била по-добър член на еврозоната от останалите държави“ – заяви министър Горанов.

Следващият мит, който министърът коментира, е че приемането на еврото ще застраши нашата конкурентоспособност. По думите на министъра, паричният съвет на България и по-специално фиксираният обменен курс не ограничиха износа и конкурентоспособността на страната, тя показа силен ръст на износа и засилена интеграция в последните години. Той обясни също така, че „данните в подкрепа на тезата, че приемането на еврото по никакъв начин няма да застраши нашата конкурентоспособност,  произтичат от почти всички макроикономически показатели“. Като пример той посочи, че по време на икономическата криза доходите в страната ни продължиха да растат, бизнесът е намалил заетостта, намалявайки общия размер на разходите за труд, но като средно за периода 2009-2017 г. нарастването на доходите е с около 7 %.   

Друг мит, който анализира финансовият министър е, че след приемането на еврото България може да се превърне във „втора Гърция“ или в някои от лошите примери на Южна Европа. Министърът уточни, че е политически деликатно да се правят подобни сравнения с лоши примери. Според него макроикономическите ни показатели по отношение на развитие и конкурентоспособност са в предимство за България, единственият показател, по който гърците ни превъзхождат, това е БВП на глава от населението, измерен през паритета на покупателната способност. Но, уточни Горанов, България в последните години добави нови 10 % спрямо средното за ЕС, докато Гърция за последните няколко години отстъпи с 27 % от този показател. „Макар и близки съседи, ние сме далеч от сценария, който исторически през години се е натрупал от негативните процеси в нашата южна съседка, а голямото задлъжняване на южната част на Европа със сигурност ще бъде тема, която ще стои като проблем пред ЕС, като и пред еврозоната, в средносрочен план“ – заключи министърът.

По отношение на мита, че след влизането в еврозоната автоматично се осигурява нарастване на доходите и благосъстоянието в дългосрочен период, финансовият министър каза, че опитът на държави от еврозоната, които са в процес на дивергенция – тези, които се отдалечат от средните нива на доходите, показва, че самото членство в еврозоната не е панацея за нищо.

„Приемането на еврото не е краят на историята – то е краят на началото. Присъединяването към еврото не е рецепта за успех, то предполага повишена гъвкавост на националната икономика, но това не трябва да успокоява което и да е правителство, че повишаването на конкурентоспособността, реформите и повишаването на гъвкавостта на националната икономика от само себе си ще се решат чрез замяната на лева с еврото“ – обясни министърът и категорично заяви, че не бива да се създават ирационални очаквания за еврото, както в негативен така и в позитивен план.

По темата кога е най-точното време за присъединяването ни към Валутен механизъм 2 министър Владислав Горанов каза, че всички пет критерия за членство на практика се изпълняват от българската държава. Според него „положителното е че през последните години няма никакво разминаване между експертите на централната банка и представителите на българската държава по отношение на размера на валутния курс, който в момента функционира и е установен в Закона за БНБ“.

„Изпълнявайки всички критерии, няма никаква причина, написана в европейското законодателство и в Договора за функциониране на ЕС, да получим отказ от нашите европейски партньори – това би било лицемерно, би било извън правилата и би показало различно третиране на държавите членки. Еднаквото третиране на европейските държави е основна ценност в ЕС и ако по някакъв начин бъде поставено под съмнение, то цялото функциониране на Съюза се поставя под съмнение. Извън номиналните критерии често се изтъкват и критериите за реална конвергенция, някои отиват по напред и говорят дори и за качество на управление. Ако нашите партньори са искрени в намерението си да изграждат една по-здрава и по-укрепена Европа, подобни неписани критерии никога не трябва да бъдат използвани, въпреки че ние продължаваме доста години да страдаме от подобно отношение. Можем да дадем пример с лошия ни опит с Шенген – но не вярвам тази история да се повтори. Ако тя се повтори, ще възникне един много смислен дебат за начина, по който се взимат решенията в Европа, и доколко те почиват на основните принципи и на писаните правила“ – каза още финансовият министър.  

„Предимствата от еврото са не само политически, а и икономически, още от 1 януари 2007 г. ние бяхме длъжни и сме длъжни да сме част от еврозоната и от общоевропейското семейство“ – убеден е Владислав Горанов.