Младежката безработица през 2022 г. е под 2%

След ИПИ представи териториалното разпределение и особености на трайната безработица през 2022 г., сега се спира на безработицата сред лицата до 29-годишна възраст.

Представените индикатори са изчисления на ИПИ на база на данни на Агенцията по заетостта, които включват единствено безработните, регистрирани в бюрата по труда. Това крие известни рискове, тъй като не включва хората, използвали алтернативни подходи за търсене на работа (например онлайн трудови борси или директна връзка с работодатели), които са по-популярни сред по-младите.

Средногодишният брой на безработните младежи е изчислен като средноаритметичното на регистрираните в бюрата по труда лица под 29 г. за всеки месец на 2022 г.  Стойността му за цялата страна е 16 540 души. Това е значително понижение спрямо 20 230 безработни младежи през 2021 г. и 30 854 през 2020 г. Младите безработни са съсредоточени в големите общини – Столична (1095), Пловдив (472) и Варна (382), анай-малко са в най-малките общини като Ковачевци, Невестино и Трекляно. Това не е изненада – очаква се да има повече младежи без работа в общини с по-голямо население. Въпреки това има случаи на общини, които макар и да нямат особено много жители, се нареждат изненадващо нагоре по абсолютен брой безработни младежи като Раковски (200), Котел (186), Бяла Слатина (160) и Вълчедръм (159). Значителна роля тук играе демографската структура на населението на общините, като безработните младежи са номинално повече в тези общини с по-младо население и съответно отсъстват в най-застарелите райони.

Делът на безработните младежи сред възрастовата група на 15-29 годишните (според данните от преброяването от 2021 г.)  обаче представя много по-различна картина. Той е най-нисък в Столична община (0,6%), Божурище (0,63%), Елин Пелин (0,83%) и Варна (0,85%) и най-висок в общините Чупрене (17,29%), Димово (14,71%) и Ружинци (14,68%).

Очаквано в големите градски общини стойността на този коефициент е нисък, което би могло да се обясни с по-динамичните пазари на труда, които предоставят повече кариерни възможности за младежите в тях. Най-високите резултати се наблюдават в Северозападна България, както и в отделни общини на североизток и по границите на страната. Стойността на индикатора общо за страната е 1,94% като в 191 общини делът на младите безработни сред всички младежи е по-висок, което би могло да се обясни с това, че големите общини с по-динамични пазари на труда дърпат средния резултат надолу. Важно е да отбележим, че делът на безработните младежи сред възрастовата група 15-29 г. е значително по-нисък от коефициента на безработица за 2022 г. според данните на АЗ, който в различните месеци варира между 4% и 5%.

Друг поглед върху младежката безработица ни дава делът на безработните под 29-годишна възраст сред всички безработни. Тук най-ниски са резултатите в общините Ардино (2,8%), Неделино (3,2%) и Невестино (3,6%), а най-високи – в Антон (26,3%), Чупрене (22,9%) и Челопеч (21,8%). За разлика от предходния индикатор, тук концентрацията е по-висока в общините в Средногорието, Пловдивско и по Черноморието, където видимо присъствието на младите сред регистрираните безработни в бюрата по труда е по-високо. Стойността на индикатора за страната е 11,2%, което се пада близо до средата на разпределението на общините – в 127 общини делът на младите безработни сред всички регистрирани е по-висок. Ако направим сравнение с дела на възрастовата група 15-29 г. спрямо цялото население (13,1%), виждаме, че присъствието на младежи в групата на безработните е диспропорционално по-ниско на национално ниво, както и в 182 общини, спрямо дела на младите към цялото население.

Данните показват, че младежите, заявили желание да работят, се интегрират доста по-лесно на пазара на труда спрямо средния жител. Абсолютният брой на безработните в групата 15-29 г. е нисък, ниски са и дяловете спрямо общото население от 15- до 29-годишна възраст и спрямо всички безработни. Това обаче важи само за тези, които активно се опитват да участват в пазара на труда. Съвсем различна е картината, ако направим сравнение с т.нар. младежи извън системите на заетост, образование или обучение (NEETs), които у нас през 2022 г. са 144 000 по данни Евростат и са в пъти повече от регистрираните в бюрата по труда лица от 15 до 29 г. Видимо интеграцията на пазара на труда е особено лесна за един сегмент от младежите, докато за друг тя остава трудно достижима – върху този проблем ИПИ публикува обстойно проучване миналата година, което може да прочетете тук.