Млечното говедовъдство & кои ферми имат шанс

Българското млечно говедовъдство преминава през процес на преструктуриране през последните седем години, се отбелязва в анализ на Института за пазарна икономика. Отглежданите животни намаляват с 8,6%, докато броят на стопанствата се свива наполовина. Този процес се обуславя от редица фактори, сред които:
• влизането на страната в ЕС и въвеждането на нови, по-високи изисквания към фермите;
• противоречивото национално законодателство през годините, свързано с отглеждането на животни, продажбата и преработката на суровина;
• ограничения достъп до финансиране, поне през първите години от приемането на страната в Общността;
• засилената външна конкуренция и интегрирането на местния пазар с европейския, което неминуемо оказва влияние върху цената на суровината.

Същевременно българското млечно говедовъдство е сред най-неефективните в ЕС заедно с румънското. Както по отношение на средния брой животни в едно стопанство, така и по производителност на глава добитък и средно производство на ферма показателите изостават значително спрямо тези в ЕС. Това е резултат от раздробеността на стопанствата, занемарената развъдна и селекционна дейност през последните две десетилетия и ниското ниво на образование и квалификация в сектора. Националното подпомагане не е насочено към решаването на нито един от тези проблеми и затова резултатите от него са твърде спорни.
Интеграцията на българския пазар с общия европейски пазар има водеща роля при определяне на динамиката на цените на сурово мляко в страната. Занапред те още по-силно ще се влияят от световното търсене и предлагане заради отпадането на квотите за производство от 2015 г. Липсата на ограничения за обема производство от следващата година ще увеличи конкуренцията в ЕС и най-вероятно ще доведе до регионална концентрация на производството в северозападната част на континента.
Засилената конкуренция и либерализирането на европейския пазар на мляко ще ускорят процеса на преструктуриране в българското млечно говедовъдство. Фермите, отглеждащи под 10 животни, ще продължат да отпадат заради пазарната си непригодност. За да оцелеят, българските животновъди трябва да работят в посока увеличаване на стадата и бързо повишение на средната млечност. Затварянето на производствения цикъл с преработка може да се окаже удачно решение само за част от фермите. По-големите ферми с над 50 животни  трябва да се стремят към средна млечност от минимум 7 тона на глава и оптимизиране на разходите, за да бъдат конкурентоспособни в европейски план.
Усеща се необходимост от цялостно преразглеждане на нормативната уредба и облекчаването ѝ, както и от засилване на контрола върху млекопреработвателните дружества с цел ограничаване на сивите практики в сектора.
Държавата може да използва механизмите на ОСП, за да стимулира окрупняването на фермите и подобряване на развъдната и селекционна дейност. Само по този начин може да се гарантира устойчивостта на животновъдните стопанства, като се създадат предпоставки за конкурентоспособност на фермите, адекватни доходи за заетите в тези стопанства и трайни работни места.