Многобройните проблеми на земеделието

Разпокъсаността на земята, малките по размер обработваеми парцели и липсата на напояване затрудняват развитието на модерно и ефективно земеделие, създават несигурност и трудности пред дългосрочните инвестиции в отрасъла, пречат на развитието на интензивно земеделие, влияят негативно върху почвеното опазване, плодородие, сеитбооборот и т.н. Все по-ясно изразени са климатичните промени. Недостатъчни са предпоставките за устойчивото използване на земеделските земи, което е задължително условие за внедряването и практикуването на съвременни форми на земеделие, като алтернатива на конвенционалния тип, практикуван масово в момента. Недостатъчна е и защитата на неприкосновеността на частната собственост. Не на последно място, прекъсната е връзката между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор в аграрния сектор и, като цяло – науката не се очертава като държавен приоритет.

За  справянето с тези проблеми е необходимо изготвянето на изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения, в партньорство между законодателната и изпълнителната власт, неправителствения сектор и с подкрепата на академичните и научни среди.

Тези ключови проблеми обсъждаха участниците на кръгла маса на тема „Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения“. Форумът беше организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) по повод 15-годишнината от учредяването на асоциацията.

В дискусията взеха участие Стефан Бурджев – зам.-министър на земеделието, Даниел Йорданов, директор на Дирекция «Поземлени отношения и комасация» в Министерството на земеделието, Тиери дьо Лескай – генерален секретар на Европейската организация на собствениците на земи (ELO), Добри Митрев – председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), проф. дн инж. Мартин Банов – председател на Селскостопанска академия, проф. д.н. Димитър Греков – Аграрен университет – гр. Пловдив, доц. д-р Румяна Василевска-Иванова – Институт по физиология на растенията и генетика към Българска академия на науките, Галина Пейчева-Митева – член на БАСЗЗ и на Борда на директорите на ELO. Домакин на събитието бe Стайко Стайков – председател на УС на БАСЗЗ.

В хода на дискусията се очертаха следните приоритети за развитието на земеделието в България:

Да се създадат и приложат краткосрочни, средносрочни и дългосрочни държавни политики и програми за развитието на земеделието и поземлените отношения, в частност – на базата на анализи, прогнозиране и планиране.

Неправителствените (браншови) организации в земеделието само обединени по браншови, продуктов или функционален признак, както и на национално ниво под формата на Национална земеделска камара могат да бъдат представителен партньор на законодателната и изпълнителната власт в България, да защитават успешно правата и интересите на своите членове през призмата на обществения интерес и да бъдат равнопоставени партньори на своите европейски колеги. В този контекст, държавата трябва да създаде предпоставки и правила, чрез които да стимулира обединението на неправителствения сектор, а на слеедващ етап – да осигури средства, с които да обезпечи административната самостоятелност на Националната земеделска камара.

Необходимо е да се създаде изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения и включващо собствеността и ползването на земеделските земи, арендата, опазването, напояването, пренареждането и групирането на земеделските парцели.

Необходими са мерки за повишаване на защитата на неприкосновената частна собственост, вкл. недопускането кражбата на имоти, неправомерното и/или без правно основание ползване, справедливото обезщетяване от страна на държавата на собствениците при отчуждаване и др.

По отношение на хидромелиорацията, необходимо е спешно да се установи състоянието и собствеността на съществуващите съоръжения и да се пристъпи към проектиране и изграждане на нова и възстановяване и модернизиране на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура (държавна и общинска собственост). Също така, необходимо е да се осигури финансов ресурс и стимул за собствениците на земеделски земи и земеделските производители да изграждат нови напоителни и отводнителни съоръжения на ниво стопанство.

Науката да бъде изведена като държавен приоритет, като се увеличат значително публичните разходи за научно-изследователска и развойна дейност в областта на аграрните науки и осезаемо да се увеличи заплащането на труда на учените и преподавателите в университетите. По този начин ще се увеличи привлекателността на научния сектор и ще се предотврати загубата на съществуващия научен капацитет и приемствеността. Ще бъде улеснено привличането на млади изследователи и учени. Необходимо е, също така, да се реализират политики и стимули за възстановяване на връзката между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор.

В изказването си пред участниците в кръглата маса председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков подчерта, че мисията на БАСЗЗ е, в партньорство със законодателната, изпълнителната и местната власт, с науката и неправителствения сектор от земеделския бранш, да подпомогне развитието на модерно, пазарно ориентирано земеделие и поземлени отношения. Доходите на българските фермери да догонят и да се изравнят с тези на колегите им от старите страни-членки на Европейския съюз. На базата на групирането на земеделските земи да се повиши производителността им, респективно – добавената им стойност. „Сред нашите приоритети е възстановяването, модернизирането и изграждането на нова хидромелиоративна инфраструктура, проактивни мерки за предпазване от ерозия, наводнения, пожари и т.н. За решението на  проблемите в българското земеползване и земеделие са необходими  комплексни мерки, които да вземат под внимание реалното състояние и проблеми на сектора в България. Да обхванат локалните, регионални и глобални рискове, отчитайки тенденциите в европейски и световен аспект“, каза още председателят на БАСЗЗ. Той представи и няколко числа в земеделието: От 55 милиона декара общ поземлен фонд в България обработваме 36-38 милиона декара; Само 3% от обработваемата земя ползва обществени напоителни системи; Годишно губим 5-10 процента от продукцията заради природни бедствия.

Зам.-министърът на земеделието Стефан Бурджев изрази мнение, че днешната кръгла маса е дала силен и ярък пример как между наука, власт, НПО и бизнес има чуваемост и диалог. „Ще вземем предвид градивните критики и ще продължим диалога. Относно законодателната дейност - основите не са поставени по най-добрия начин още през 90-те години. Изоставаме с подготвените законодателни промени и ще се опитваме да наваксаме. Поели сме много силен ангажимент - подобряване и осъвременяване на Закона за браншовите организации, като увеличим обхвата, за да имаме партньори, с които да търсим правилните решения. До момента успяхме да систематизираме каквото е оцеляло, да идентифицираме какви са пропуските, но философията на Министерството е да започнем проектиране и изграждане на основните магистрални водопроводи в Северна и Южна България. Без науката не можем да посрещнем промените, които настъпват (кризи, войни), затова трябва да отчитаме нейното място и да даваме смисъл и подкрепа по всички възможни начини“, каза зам.-министърът на земеделието.

Генералният секретар на ELO Тиери дьо Лескай приветства участниците във форума и изтъкна, че когато се търсят решения в областта на земеделието, е добре българските фермери да бъдат приобщени към европейската инициатива „АгриЛайф“. „Идеята на тази инициатива, финансирана от Европейската комисия, е съвместно неправителственият сектор, науката и бизнесът да създадат наръчник за обективна оценка на биоразнообразието и биоземеделието, за да могат фермерите да покрият новите изисквания на Общата селскостопанска политика. Възможносттите при приемане на този инструмент в България ще помогне за увеличаване на качеството на продукцията и опазване на птици, насекоми и растителни видове“, обасни г-н Лескай.

Председателят на БСК Добри Митрев посочи, че състоянието на българското земеделие не е на нивото, което бихме искали да бъде, и е далеч от постиженията ни в миналото. „От държава, която изхранваше цяла Европа, България се превърна в нетен вносител на храни и селскостопански продукти. Над 70% от селскостопанските продукти на българския пазар са от внос, при положение че страната ни разполага с уникални природни и климатични дадености, чийто потенциал към днешна дата не използваме добре“, каза Добри Митрев. Сред посочените от него причини за недоброто състояние на земеделския сектор са нестабилните и неконтролируемо растящи енергийни цени (особено през последната година), които водят до недостиг и/или оскъпяване на торовете и поставят под сериозен риск оранжерийното производство. „Днешната дискусия показа, че гледаме в една посока и имаме една цел - просперираща българска икономика и съвременно селско стопанство. Кризите и предизвикателствата (военни, медицински и икономически) показват, че трябва да се върнем към онова, което ни е създало - земята. Обсъждането на проблемите ще ни доведе до откриване и на решението“, каза още председателят на БСК.

Според председателя на Селскостопанската академия - проф. дн инж. Мартин Банов, не се случва често на една маса да седят наука, бизнес и Министерството, а още по-рядко е да излязат с общи решения. „Основните акценти са справяне с климатичните промени, опазването на българските почви и сортове растения (плодове и зеленчуци). Акцент бяха и възнагражденията в науката и образованието - не само заплащането на труда, но и финансирането на общите ни задачи, чието решаване е важно“, сподели проф. Банов.

Проф. д.н. Димитър Греков от Аграрния университет в Пловдив сподели, че сред основните проблеми са арендните договори, рентите и комасацията. „Тези въпроси ще продължават да стоят на дневен ред и занапред, като най-големи проблеми създават краткосрочните договори (за една или две години). Наличието на много наследници затруднява ползването на земи – земеделската земя е раздробена на 900 000 парчета. Съвсем реално стои и проблемът за браншовите организации – реално няма организация, която да представлява единно бизнеса в сектора. Решават се малки проблеми на малки общности, но това не е решение. Важно е да има обединение между браншовите организации, за да имат управляващите достъп до представителни организации“, каза проф. Греков. По отношение на науката той посочи като проблем, че в момента се търси информация от чужди компании, а българската наука може да осигури тази информация и нужните решения. „Наблюдава се парадокс – българските учени работят за чуждестранни фирми, опитът и генетичният ммтериал отиват в чужди ръце. Важно е да поставим акцент не върху фундаменталните изследвания, а върху въпроси като сортове и изчезващи видове почви и растения“, допълни проф. Греков.