Мобилните оператори плащат санкции, изгодно им е?

Бюлетин "Активни потребители"

Някои от действията на телекомуникационните оператори през годините показват, че те са склонни да прилагат забранени нелоялни практики, въпреки налаганите имуществени санкции. Проблемна област ли са телекомуникационните услуги или малките и непропорционални спрямо нарушенията санкции са недостатъка на Закона за защита на потребителите.

     Мобилните телекомуникационни оператори оперират на българския пазар от над 20 години и през годините са установявани редица нелоялни практики осъществявани от тях. Тези нелоялни практики генерират приходи за тях в зависимост от обхвата, като същевременно потребителите търпят загубите. Стойността на тези приходи може да бъде десетки и стотици хиляди левове. Несъмнено това е силен мотив да се прилагат различни нелоялни практики.

     Закона за защита на потребителите въвежда забрана на широк обхват от действия, които спадат под дефиницията за нелоялни практики. Защитата от нелоялни практики гарантира интересите на потребителите, а забраната за осъществяването им има превантивна цел - да не се допускат определени действия. Но, според данните на Комисията за защита на потребителите, нелоялните търговски практики продължават да са масови. Защо?

     За целта събрахме и анализирахме 167 влезли в сила акта от електронния регистър на Комисията през 2018, 2019 и 2020 г., а събраната информация систематизирахме по критериите - икономически сектор/търговец; правна квалификация; описание на нелоялната търговска практика.

     От проучените 167 акта, най-голям е делът на актовете, влезли в сила през 2018 г. - 71,26%. През следващите години делът намалява, съответно – през 2019 г. – 18,56%, а през 2020 г. – 10,18%, което най-общо се обяснява с дългия процес на влизане в сила на актовете (от 1 до 3 години). Това налага извода, че административните и съдебни процедури са бавни и не особено ефективни - една установена по законовия ред нелоялна търговска практика реално се обявява и санкционира след дълъг период от 2-3 години, което в значителна степен обезсмисля нейната актуалност и публично оповестяване.

     В икономически сектор „Електронна комуникация”, трима от основните участници в този сектор са и основни нарушители на законовите разпоредби: А1 България ЕАД – с 12 влезли в сила актове за забрана на нелоялни практики; Виваком (БТК ЕАД) - с 6 и Теленор България ЕАД – с 3. Т.е. близо 15% (21 от 167) от всички санкционирани нелоялни практики са осъществени от само три компании. Никой друг бизнес не може да се похвали с подобна „успеваемост“.

     Онези, които нарушават забраните, следва да понесат отговорност под формата на санкция – за юридическите лица това е имуществена санкция. Една забранителна норма, каквато е нормата забраняваща нелоялни практики, е толкова силна, колкото санкцията при нарушението на тази забрана. Но ниските санкции на практика могат да направят неефективни едни добре замислени и всеобхватни норми.

     Множеството констатирани случаи на прилагане на нелоялни практики и извършения преглед на размерите на глобите и санкциите, които се определят във връзка с тях показва, че в редица случаи извършените нарушения са с икономически интерес, който многократно надвишава размера на наложената санкция. Очевидни са ниските нива на глобите и санкциите, които се съдържат в българското законодателство (от 2000 лв. до 70000 лв.) при нарушения, свързани с прилагане на нелоялни търговски практики. Тези глоби и санкции не постигат задължителния възпиращ ефект. Считаме, че санкцията следва да е съразмерна на икономическия интерес или икономическата изгода на търговеца от извършеното нарушение. Така, за установени съществени нарушения с голям обществен ефект, каквито са например много от заблуждаващите или агресивни практики, санкцията следва да се калкулира като процент от годишния оборот. Това би бил справедливият подход и спрямо големия, и спрямо малкия търговец.

     Очевидно контролният орган върши нужното, за да пресича определени практики, но това явно не е достатъчно. Още активност от тяхна страна не би решил проблемa. Проблемът е фундаментален и неговата генеалогия идва от формулировката на законодателя. С прости думи казано – непропорционалните санкции лишават закона от силата да принуди големите бизнеси да се съобразят.

Санкции за нелоялни практики в Закон за защита на потребителите:

Чл. 210а.  За нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6 (*бел. Автор – това са нелоялните практики*) на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.

Чл. 210б. За нарушение на чл. 68ж, т. 12, 14, 16 и 17 и на чл. 68к, т. 1, 2, 7 и 8 на виновните лица се налага глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 2000 до 70 000 лв. 

Чл. 210в. Който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв.

Видимо е едно – санкцията е във фиксиран размер. Нейният максимум е 70 000 лв и то за ограничени случаи на нелоялна практика. Този размер на санкцията ще активира скритата си функция за малкия и среден бизнес, но най-големите компании, каквито са мобилните оператори, които могат да генерират приход от нелоялна практика над този максимум, са изкушени да продължат да ги правят.

     Очевиден е отговорът на въпроса защо търговците провеждат нелоялни практики - икономическа изгода при сравнително поносима санкция. Тази „изгодна“ санкция се явява в случая – билет на изкуплението. Недопустимо е законът да стимулира търговци да го нарушават поради липса на адекватни санкции.

     Решение съществува и то се изразява в промяна на подхода към санкциониране. Законодателят трябва да промени своите санкции, като ги се приложи процентово имуществено санкциониране на база годишни приходи на съответното дружество през годината на извършването на нарушението.

     Асоциация „Активни потребители“ от години настоява за промяна на подхода за санкциониране на нелоялните търговци и нелоялните практики, като ефектът на това решение би имало сериозен отзвук в правната сфера на потребителите и техните интереси ще са гарантирани с цялата тежест на закона и държавните органи. В тази връзка нека започнем да настояваме от нашите народни представители да променят закона, така че да защитава нас – потребителите!