Молдова – Тараклия търси български инвеститори

Силвия Стоядинова
Българските инвеститори ще имат възможност да правят бизнес в Молдова без да плащат ДДС и акцизи, както и ще бъдат освобождавани от митни сборове. Това стана ясно по време на семинар „Бизнес и инвестиции в Тараклия” в Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Към настоящия момент страната има около 19% необработена земя, която очаква своите инвеститори, подчерта посланикът на Молдова в България Александру Пригорски. Той обясни, че двете страни ще имат възможност да изнасят съвместна продукция в Русия и страните от ОНД без мита и с големи преференции.
Бизнес предложения
Делегация от Тараклийския район в Молдова представи предложения за българския бизнес. Сред тях е създаване на бизнес център за подпомагане на предприемачи в ранния етап при установяване в района. Ще им се предлагат данъчни и счетоводни консултации, професионално обучение и други. Представителите на Тараклия виждат потенциал в обработка на селскостопански суровини, ферми за отглеждане на зайци и затваряне на цикъла с обработка на продукцията до краен продукт за пазара.
Предложен бе и проект, свързан с орехови насаждения, заради предимствата на дългия срок на годност на продукта, добрите условия за транспортиране, както и многогодишния доход. Редица страни от ЕС, Близкия изток и Азия изнасят орехи от Молдова.
Другите бизнес предложения са - ферма за отглеждане на кози и овце, ферма за отглеждане на гъби, като се използват съществуващи складове, изоставени промишлени сгради, обработка на лечебни растения, лозарство и винопроизводство.
От Тараклия очакват българските инвеститори да се насочат най-вече в селското стопанство, тъй като в района има големи площи пустееща земя. Тук има относително добри пътища, железница, както и телекомуникационна връзка. Тараклия е осигурен с газ на 100%, всяко едно село от 26-те е газифицирано. Площта на района е 674 квадратни километра. 67% от населението е икономически активно. Индивидуалните предприятия са 571, фермерските стопанства са 1517.

Пред ЕconomyNews.bg главният специалист на управление по инвестициите и икономиката на район Тараклия Галина Маслинкова коментира, че очаква българските инвеститори да се насочат предимно в селското стопанство, и по-специално производството на плодове и зеленчуци, тъй като продукцията със сигурност ще се купува и няма да се налага Молдова да внася толкова много от тези продукти от други страни.
Свободните зони
Молдова има 9 свободни икономически зони, две от които са в Тараклия. Едната е Свободна Предприемаческа зона „Индустриален Парк Тараклия, създадена на 19 февруари 1998 г. на територия от 36 хектара. Тя предлага значителни предимства за бизнесмени и предприемачи, работещи за износ и свързани с тях услуги.
Другата -Свободна Предприемаческа зона „Твърдица” в с. Твърдица, район Тараклия, където функционират 5 резидента. В тази зона се търсят инвестиции за откриване на производства, свързани с обработване на плодове и зеленчуци, производство на хранителни продукти, производството на потребителски стоки – като мебели, дрехи, обувки.
Силни страни на района
Удобно географско местоположение
Съседство на Република Молдова с ЕС
Квалифицирана работна ръка
Плодородна почва,условията на околната среда са благоприятни за производство на растителни култури с висока добавена стойност (грозде, плодове, зеленчуци, технически култури)
Търговски преференции, предоставени от ЕС
Наличие на споразумения за избягване на двойно данъчно облагане с над 29 държави.
Двустранно споразумение за защита на инвестиции
Безмитен достъп до пазарите на Юго-Източна Източна Европа въз основа на многостранни споразумение за свободна търговия
Наличие на инвестиционни обекти с подготвени инженерна инфраструктура
Наличие на големи транспортни предприятия
Разработена банкова система
Многоезична бизнес среда
Слаби страни на района
Недостиг на материални ресурси, включително естествените
Значително влияние на външни фактори върху икономиката
Зависимост от вноса на енерго ресурси
Недостатъчно ниво на развитие на финансовия пазар ( застраховане, пазари на ценни книжа)
Бавни темпове на развитие на научни и високотехнологични индустрии
Слаборазвита инфраструктура
Остаряло оборудване и технологии
Високи лихвени проценти на банковите заеми