Моловете пробиха при „28-45”

Economynews.bg
През последните пет години в България бяха построени много търговски центрове. Моловете са част от модерната търговия в света, но в България все по-често думата „мол” е обект на критика от премиер, главен архитект на София, писатели, политици, синдикалисти. Истината е, че в моловете се предлагат стоки на добри цени, често с големи сезонни намаления. За моловете и реалният им принос за потребители в интервюто на Economynews.bg с Иглика Йорданова, мениджър "Търговски площи" в Colliers International.

Г-жо Йорданова, има ли обобщена статистика за броя на посетителите в българските молове за 2010 година и за първото тримесечие на 2011?
Обобщена статистика не съществува в България. Всеки търговски център води индивидуална статистика за трафика и взима решение как да извършва преброяване на човекопотока. Добре е, когато системите за преброяване на трафика са разположени не само на входовете на търговския център, а също и на различните подстъпи към търговските етажи, както и на различни локации в самия етаж. По този начин мениджмънтът на мола има възможност да прецени как се разпределя трафика по зони, часови пояси и съответно, дава възможност за по-ефективно и адекватно управление, коригиране на микс от наематели, там където е необходимо, създаване на допълнителни промоции в по-слаби часове, които да подсилят човекопотока към дадена зона и т.н.
Цифрите, с които вие вероятно разполагате, очертават определени тенденции - какви са те?
През 2010-2011 Colliers управлява няколко от най-големите търговски центрове в България. Чрез анализ на данните на трафика, както и чрез провеждане на проучвания на мнението на клиентите, можем да направим няколко извода.
При проектите, които имат добър търговски микс, както и задължителното наличие на атрактивни места за забавление, ясно се оформя ядро на редовни клиенти, които посещават търговския център минимум 4-5 пъти месечно, имат ясно изразени предпочитания към определени търговски марки и действително пазаруват. Това ядро от „лоялни” клиенти е също така и в активната възрастова група 28 - 45 г., като това са хора с динамичен живот, които възприемат търговския център като естествено място за развлечение и пазаруване.
Изказа се мнение на последната конференция за инвестиции и пазар на имоти BalREc 2011, че моловете все още не са изградили имидж на място за пазаруване на българина, защото той няма култура на пазаруване в такива центрове? Споделяте ли подобно схващане?
Както споменах, съществува ясно обособено ядро от лоялни клиенти и посетители в търговските центрове. Моловете са част от начина на пазаруване на българите вече няколко години, и постепенно се наложиха като едно различно място, където хората отиват не само за да пазаруват, но и където могат да прекарат част от свободното си време.
Разбира се, главните търговски улици също остават популярно място за пазаруване поради своите исторически традиции в търговията. съвременните тенденции за „обновяване” на градските пространства са от съществено значение за усилването на атрактивността на търговските улици. Разбира се, собствениците на имоти по тези улици ще трябва да адаптират очакванията си от доходността на своите имоти към пазарната реалност, както и да направят известни инвестиции в подобряването на материалната база, за да успеят да привлекат добри международни и местни търговци.
Какво е бъдещето на молове в България /през следващите пет години/ – ще станат ли те място за истинско пазаруване?
Бъдещето на търговските центрове е свързано не само с покупателната способност на населението, но и с индивидуалните характеристики на всеки от проектите – като започнем от местоположението и наличието на конкурентни молове в близост; удобствата за посетителите като възможности за паркиране, лесен достъп и др., както и миксът от наематели, възможностите за забавления и не на последно място, професионалното управление на проекта.
Какъв ключът към успеха на мол-пазаруването и в България, както това е станало в Европа? Високи доходи + „образовани” потребители, или има друг отговор?
Пазаруването в мол и пазаруването на търговска улици са два паралелни модела, различни като преживяване, които съществуват в синхрон и отговарят на различни нужди и изживявания. Закритите и обезопасени площи, наличието на детски центрове, хипермаркет, кино, мода и заведения, паркинг и пр. в едно общо светло и климатизирано пространство е несъмнено удобство за клиентите. Същевременно възможността за разходка след работа в центъра, обикаляне по магазините и срещи с приятели остава класическа част от ежедневието.
Що се касае до връзката на навиците за пазаруване с покупателната способност на клиентите, в България през последните 5 години на пазара навлязоха международни търговски марки във всеки ценови сегмент. Разнообразието от представени на нашия пазар марки във всеки един от сегментите, от по-масов до среден и висок, продължава да се разширява..Смятам, че потребителите в България все по-ясно отличават качествената стока, имат висока разпознаваемост на търговските марки и стават по-отворени към модните тенденции.