АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Средствата ще бъдат вложени в изпълнението на първите 10 проекта, одобрени по Приоритет 2 „Интегрирано развитие на трансграничния регион“. Те ще се реализират в българските общини Видин, Монтана, Чипровци, Вършец, Горна Малина, Георги Дамяново, Правец, Челопеч, Роман, Камено и в Болиевац, Мерошина, Княжевац, Бабушница, Блаце, Пирот, Сокобаня, Свърлиг от сръбска страна.


Бойкоти на цялата търговска мрежа и на отделни търговски вериги бяха обявени първо в Хърватия през януари по призив на гражданската платформа "Ало, инспекторе". Подобни акции за бойкот на магазините се организираха и в други страни като Босна и Херцеговина, Черна гора и Република Северна Македония.


Средствата, които се осигуряват чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани, са в допълнение към заем от 5 милиона евро, отпуснати от ЕБВР. Те са предназначени за строителство и техническа помощ.


Най-много са пътуванията на български граждани към: Турция - 198.5 хил., Гърция - 132 хил., Румъния - 75.6 хил., Сърбия - 68.7 хил., Германия - 49.2 хил., Република Северна Македония - 27.7 хил., Австрия - 23.2 хил., Италия - 21.3 хил., Обединено кралство - 20 хил., Испания - 14.9 хиляди.


По оперативни причини операциите по производство и износ от платформата Шах Дениз Алфа SDA бяха преустановени и платформата беше безопасно затворена. Всички хора на платформата са в безопасност и няма въздействие върху околната среда.


Най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 193.2 хил., Гърция - 109.3 хил., Сърбия - 68.5 хил., Румъния - 64.3 хил., Германия - 32.7 хил., Италия - 21.8 хил., Австрия - 20.6 хил., Република Северна Македония - 19.3 хил., Обединено кралство - 18.6 хил., Испания - 13.8 хиляди.


България е сред водещите страни в ЕС по норма на възвръщаемост от инвестиции извън страната – само Полша е пред нас.Най-много те са в Румъния. В топ 10 са Сърбия, Гърция, Северна Македония. Реално над една четвърт от българските преки инвестиции зад граница са в съседни страни. Делът надхвърля една трета, ако включим всички държави от региона на Балканите.


Букурещ и София са приютили 43% от доставчиците в региона. Но градове като Клуж-Напока в Румъния и Нови Сад в Сърбия се превръщат в силни алтернативни центрове, според съдържащата се информация в оповестения доклад нa Асоциацията за иновации, бизнес усъвършенстване, услуги и технологии (Association for Innovation, Business Excellence, Services, and Technology - AIBEST) "SEE Sourcing Industry".


До края на месеца ще бъдат внесени измененията в Закона за енергетиката, които ще премахнат мораториума върху изграждането на атомни електроцентрали в Сърбия, съобщи Танюг. Сърбия няма собствени АЕЦ, но има забрана за изграждане, въведена през 1989 г. след аварията в Чернобил.


За нея ще се работи съвместно с Азербайджан, който изгражда електроцентрали, които са в състояние да произвеждат и по един гигават електроенергия, а досега Сърбия винаги се е ограничавала до около 300-350 мегавата.