Моят бизнес с Китай или как стават нещата

Маргарита Йорданова
При намаляващи чужди инвестиции в България на хоризонта се появи интерес от китайски компании, които да инвестират в страната. Сериозни ли са намеренията на такива фирми? Ето какво смята за това в интервю за Economynews.bg Мария Даракова, управител на фирмите „Маркет Бетон" и „Спед С" ООД. От шест години първата фирма е специализирана в предлагане и сервиз на строителни машини, внос от Китай, а втората внася лекотоварни автомобили Мудан.

Г-жо Даракова, как открихте Китай като място за ново развитие на бизнеса си?
В България преди 6 години все още битуваше мнението, че Китай не е място за бизнес. Тогава реших сама да видя как стоят нещата. Пътувала съм по цял свят, но като се озовах там, се запитах, ако тук е Третият свят, както се смяташе, то тогава къде сме ние? Там видях световни компании и всички високи технологии на едно място. Шанхай например е като Чикаго - с небостъргачи, с представителства на големите компании. Бях изключително впечатлена от иновациите и темпа на развитие. Помислих си: „Тук има бъдеще за мен". Освен това силно ми повлия един цитат :" Човек, който е започнал да работи с Китай, не е пропадал".

А кой ви препоръча, едва ли е възможно от самолета да се окажете в света на компаниите?
Опрях се на една китайка, която познавах от Европа. В началото тя ми помогна. Ние започнахме с внос на резервни части за автомобили от Китай, преди 2008 г. внасяхме и камиони. Разбира се, влизането в ЕС ни ограничи, защото Брюксел се опитва да свие вноса на автомобили от Китай, чиято автомобилната индустрия се развива много динамично. По-късно внасяхме строителна техника. В момента работим по един нов проект във връзка с електрическите коли. Има много предизвикателства стига човек да поиска и да знае в коя област ще се развива. Най-лесният и печеливш начин да започнеш бизнес с Китай е в сферата на леката промишленост - дрехи, обувки. Но това е нещо, което се прави днес и веднага, без инвестиции в бъдещето.

Какви са правилата, към които вие се придържате във всекидневната работа между българска и китайска фирми?
С Китай трябва да се работи легално и реално. Китайците не могат да си представят, че нещата стават по „втория начин". Сивата икономика я създаваме ние, европейците. Така например през 2008 г. ЕС искаше да сложи вносни мита за китайската стомана. Тогава китайското правителство, за да изравни цените с тези на европейските производителите, сложи импортни такси. Те са изключително важни при суровини като желязото и стоманата и тогава не бяха никак малки - приблизително 50 хил. долара, което излизаше 2% от стойността на цялата стока. Тогава предложихме на наши партньори да се намали цената при определена търговска сделка, каквато е практиката по света, а те бяха категорични, че това е невъзможно. Точните им думи бяха: „Внасяйте, както искате нашата стока, знаем, че и без това го правите, но от Китай стоката трябва да излезе легална". Никой в Китай не може да си позволи лукса да излъже митницата. В това отношение държавната им администрация е много солидно изградена.
С други думи, да работиш с Китай е много лесно, защото те са изключително коректни. Там няма опасност някой да те излъже, в смисъл да вземе парите и да не достави стоката. Всички гъвкави варианти за плащане, които са приети в Европа и Америка, там не се приемат. Формите за плащане в Китай са 100% down payment, LC, банкова гаранция. Предплащаш стоката и след това я взимаш. Ако създадеш добри контакти и практики с китайски компании, има вариант да се изградят отношения за плащане по-късно. Когато се работи с Китай, има сигурност. За да могат да изнасят, компаниите от Китай трябва да имат определен лиценз и всяка по-голяма фирма го притежава.
При тях държавата, макар и не пряко, а по косвен път, подкрепя бизнеса. Пример за това е случилото се през 2008 г., когато започна кризата. Тогава големите фирми бяха подкрепени от правителството като част от експортните разходи бяха поети от самата държава. Така те успяха да останат конкурентноспособни и се опитаха да поддържат високия износ. До миналата година цялата икономика се държеше на експорт, като Китай е на второ място по износ в света. Пътувайки до Китай на всеки шест месеца, забелязвам, че там постоянно се случват промени и самото правителство продължава да привлича качествени инвеститори.

Какво конкретно прави държавата, за да привлича качествени инвеститори?
Инвестира се в инфраструктура - и по-специално в железопътната мрежа, която е изключително добре развита, дори във вътрешността на страната. Става въпрос за високоскоростни влакове, които трудно мога да опиша с думи. Разстояния между 300-400 км. се изминават за 2 часа. Най-важното е, че инфраструктурата е изключително достъпна. Последния път, когато бях там, пътувах първа класа от Шанхай до една от провинциите, която е на 350 км разстояние. Билета купих непосредствено преди самото пътуване и цената в двете посоки бе 18 лв. Много се строи и основно се строят железници. Това за тях е изключително важно, защото означава развитие на транспорта и логистиката, привличане на нови инвестиции. Най-развитата част на Китай е западната, която е в близост до океана. Централните части обаче са много по-слаби, дори бих казала, че те са останали в 18 век. Целта на всички големи компании, които стъпват на пазара там е, от западната част, където инвестират и чрез изградената инфраструктурата, да навлязат във вътрешността на страната. Освен това Китай вече се преориентира от леката промишленост преминава към зелената енергия и новите технологии. Те все повече подкрепят компании, които искат да инвестират в зелени технологии.
Да се върнем пак на китайския бизнес - как държавата го подпомага?
Вече споменах как държавата подкрепи компаниите през кризата. Освен това през първите няколко години, която и да е новообразуваната компания, е освободена от всякакъв данък, включително от данък оборот. Държавата има много лостове и инструменти да дава нужната информация на фирмите при навлизане на нови пазари. За малките и средните компании това е много важно. Именно малкият и среден бизнес е многоброен и икономиката реално се държи на такива фирми. Изключителната работоспособност е другия важен фактор, който стои в основата на техния успех. Там не съм виждала някои да се размотава, да пие чай, те са на работа. Особено важно за компаниите, които работят с Европа и САЩ, е часовата разлика. Но дори през нощта можеш д ги намериш on line. Питала съм ги как го постигат, а те казват, че лаптопът е навсякъде с тях и по всяко време, защото клиентът винаги има право. Те имат и културата, че когато почнат работа в една фирма трябва да се пенсионират там.

Имат ли интерес китайски фирми да инвестират в България?
Да има, защото ние сме член на ЕС и за тях това е важно. Но, за да привлечем големи инвестиции, трябва да осъзнаем, че нищо не се подарява. Китайците търсят партньори, което значи, че освен задължение, те трябва да имат и права. За тях ние не сме готови да изпълним и покрием изискванията, за да ги привлечем като инвеститори. Прекалено малък пазар сме и не трябва да мислим, че сме велики, след като нищо съществено не правим. В крайна сметка не предлагаме нищо специално на Китай - нито имаме големи специалисти, окрупнена земя, имоти, себестойността на работната ръка у нас е по-голяма, затова можем само да им предложим партньорство.
За разлика от Америка, в Китай, когато кажеш България, те знаят къде е страната. Причината е, че България е спомената в учебниците им по история за трети клас, като втората държава, която е признала Китай. Още от ранна възраст децата имат положително отношение към нас. Затова те искат да работят тук и имат интерес към България. Но българската администрация засега не се справя, за да привлича китайски инвестиции.

Какво споделят компании, с които работите вие, по отношение на инвестиции в България?
Аз съм се срещала с няколко компании, които искат да инвестират в България, но те се отдръпнаха, защото обемите тук са много малки. Друг проблем, който откровено ги плаши, е липсата на приемственост в стопанската политика и стабилност в законовата уредба. Предприемачи, които искаха да инвестират във фотоволтанична енергия, се отказаха, защото нямат сигурност в изкупната цена при присъединяване на мощностите към електрическата мрежа. Ако нямат сигурност да печелят, те няма да идват в България. Трябва да се възползваме от членството си в ЕС, като им предложим добра законова база и сигурност на инвестициите. Заводът в Шумен за стъкларски изделия е купен от един от най-големите китайски производители за стъкло. Целта е да станат производители за стъкла за коли в Европа. Дано да стане, но за това държавата трябва да скъси дистанцията. Защо миналия месец китайският премиер посети само Гърция? Защото там са най-много инвестициите им. Ние трябваше отдавна да направим нещо по въпроса и да привлечем тези инвестиции в България. Сега се активизираме, дано наистина да направим нещо съществено. Китай все повече се отваря към Европа и европейските пазари им стават приоритет.

В Китай намирате ли български стоки?
За съжаление, не. В нито един супермаркет или верига не съм намирала въпреки усърдното ми търсене, българско вино. А те продават вино от цял свят. Но това, което ме направи изключително горда е, когато слязох на гарата в Шанхай, видях билборд с реклама на българско кисело мляко. Не можах да повярвам на очите си. В последствие разбрах, че това е най-скъпото кисело мляко, което се продава в Китай. Само че, ние сме си продали лиценза на японска компания за жълти стотинки. Българското мляко там се продава, но дори не се внася от нас, а от..... Япония.