М.Плугчиева: Патова ситуация в бизнеса с дървесина

Данаил Алеков

В добива и търговията с дървесина трябва да се защитят интересите на различните групи и играчи в този сектор, коментира в интервю за EconomyNews.bg Меглена Плугчиева, депутат от Колация за България.

Г-жо Плугчиева, как ще коментирате промените в Закона за горите, които предвиждат държавните предприятия да могат да изсичат 30% ?
Това е вариант, който се обсъжда – дали ще бъде 30% или не, това е все още в дискусия. Моя коментар по този въпрос е, че навсякъде в Европа държавните горски предприятия имат правото на един минимален процент на собствени работници и собствена техника, за да могат да реагират в извънредни ситуации. Има т.нар „каламитети”, заболявания по горите, които се развиват бързо, има природни бедствия, които водят до унищожение на горите. В такива случаи се налага бърза и адекватна реакция, за да няма по-големи поражения върху останалите насаждения. Тогава се прибягва към реакцията на съответните държавни горски предприятия, без това да влиза на широка основа и да засяга бизнеса на частните дърводобивни фирми. Така че този баланс е възможен и трябва да се търси, поради естествените природни процеси, които се случват в горите. Разбира се, държавата не бива да разширява много този процент, дори не бива да се говори за точен процент от общия дърводобив, защото тогава се изземва или се стеснява полето на действие на частните дърводобивни фирми.
По какъв начин биват ощетявани други фирми?
Ако държавата сама започне да провежда дърводобива в държавните гори, ще остане един много малък процент от дейност за частните дърводобивни фирми - това означава да им се вземе хляба на тези фирми. За това е нужно при определени условия държавата да има това право - само при извънредни ситуации, а не за редовен дърводобив. Също така на частните дърводобивни фирми трябва да им се даде възможност за по-дългосрочни договори и те да са натоварени само с услугата „дърводобив”. Държавата е собственик, тя възлага на частните дърводобивни фирми да извършат услугата „сеч”, но от там нататък държавата трябва да запазва правото си да продава дървесината, защото е държавна суровина и като такава трябва да се предлага на пазарен принцип.
На стоковата борса?
Стоковата борса не е подходящата форма, защото дървесината е тип бързо разваляща се стока. Всички тези процедури на борсата забавят търговията и усложняват процеса на взаимоотношения между държавата и крайния потребител. Затова в Европа не се прилага търговия чрез стоковата борса.
Тоест дървесината от село Х трябва да стигне до борсата...
Не е необходимо дървесината да стига до борсата. Държавата възлага дърводобива, дърводобивът се изпълнява от частните фирми. Дървесината се предлага на склад директно, и от този склад държавата продава на клиентите различни категории дървесина. Големите преработващи предприятия ползват т.нар. технологична дървесина, има други предприятия, които ползват ценната дървесина за мебели, има и трета категория малки потребители. Така че получените асортименти държавата трябва да продава на различните клиенти директно от склад и не е необходимо да се ходи до борсата чрез брокери и подставени трети лица. Всичко това води до усложнение и има опасност от загуба на качествата на дървесината, защото има видове дървесина, която се добива само в определени периоди от годината и ако всичко това върви през борсата, ще се стигне до влошаване качествата на дървесината. Още повече, това което се прави сега на борсата – не се продават готови асортименти, а пакет дървесина. Този пакет се продава някъде на 300 км или 500 км от София, без да е указано къде и в този пакет има различни дървесни видове. На теб обаче ти трябва само черен бор, но вътре в този пакет има габър, бук и други дървесни видове – дефакто се задължаваш да купиш това, което на теб не ти трябва. Накъде и как ще се оправяш, на кой ще я продаваш тази дървесина е твой проблем – това е едно допълнително усложнение на целия процес. Изкуствено, безсмислено, оскъпяващо и несигурно – продават ти нещо за след три месеца, но трябва да платиш сега 50% от цената. Всичките тези обстоятелства изключително затрудняват процеса, правят го по-сложен, по-бюрократичен и с възможност за корупция.
Става въпрос за т.нар. дървесина „на корен” , която се предлага на борсата?
На борсата се предлага дървесина като пакет, а в досегашната наредба беше предвидена продажба „на корен”, което също е много порочно и предполагащо корупция. Защото това означава, че ти продавам на теб насаждението гора и като такава има опасност ти да влезнеш и да не спазиш границите на предвидения отдел, а да разшириш тази територия. В тази гора има не само един дървесен вид и отново се стига до схемата на непрозрачност и принудата да вземеш нещо друго, освен това което ти трябва, което впоследствие спекулативно да продаваш на по-висока цена. Това е допълнително натоварващо обстоятелство, което създава много непрозрачни процеси на търговия с дървесина. Затова всички тези въпроси бяха обсъдени тук на 28 февруари и се очаква коренна промяна на наредбата, така че да има консенсус между големите, средните, малките дървообработващи предприятия и дърводобивните фирми. Балансът на интереси се търси преди всичко.
Как може да се осъществи цялата регулация?
Главно чрез промяна на тази наредба, за която става дума – за добив и търговия на дървесина. Предвидени са известни промени на закона, аз също съм дала моите предложения. Наредбата трябва да бъде преразглеждана в Министерството на земеделието и наново формулирана на базата на постигнатия консенсус на срещата. Така че този подзаконов нормативен акт е изключително важен и трябва да бъдат отразени и защитени интересите на различните групи и играчи в този сектор. Възможно е да се направи, въпроса е дали управляващите имат волята да го направят.
Заговори се за окрупняване на пазара и изхвърляне на малките...
С така действащата наредба са засегнати всички. Големите дървообработващи предприятия не получават технологична дървесина и спират да работят, на улицата са останали около 23 хил. души. Мебелните предприятия не получават ценната дървесина, а заради тежката зима се блокираха доставките – стигна се до абсолютен дефицит на дървесината и недостатъчно дърва за огрев. Частните дърводобивни фирми – също, така че засегнатите страни са по цялата верига. Затова трябваше да се търси отново среща и отчитане на интересите на различните играчи по веригата. Това е възможно и очакваме Мирослав Найденов да го направи.
По отношение на недостига на дървата за огрев, се тиражира информация, че е заради експорта в Гърция.
Не само за Гърция – също и за Италия, Австрия, Турция. Миналата година има износ на 1.2 млн. куб. метра дърва за чужбина, което е прекалено много. Това значи, че вътрешният пазар страда и не се задоволява. Освен това, когато тук се преработва дървесината, ние получаваме принадена стойност, тези предприятия си плащат данъците тук, осигуряват работни места и интереса на всички – държавата и обществото, е да бъдат задоволени вътрешните потребности. Едва когато те са задоволени, тогава да има износ на дърва за огрев. Не бива да я има тази деформация – всичко да върви за износ и да страда вътрешната преработвателна промишленост и потребителите на дървесина.
Съществува ли възможност да се намали експортът?
В условията на общ вътрешен пазар, няма такава възможност да се спре износа за Гърция, а проучването показа, че и за Турция не може да бъде спрян. Но това означава, че с вътрешната регулация трябва да се създадат условия за по-атрактивни цени тук в страната, за да не се деформира пазара и да не изтича цялата суровина в чужбина.