МС одобри проектобюджет 2022

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза /АСБП/ за периода 2022-2024 година, която представлява мотивите към законопроекта, съобщи правителственият пресцентър.

АСБП включва и ефектите от определени приоритетни мерки, посочени в Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021-2025 г.
Растежът на Брутния вътрешен продукт /БВП/ ще се ускори до 4,8 на сто през 2022 г., движен от инвестициите.

Публичните инвестиции ще бъдат подкрепени от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/. Частното съфинансиране по линия на НПВУ ще стимулира и частните инвестиции. Те ще нарастват и поради подобрение на очакванията, свързани с намаление на несигурността сред икономическите агенти и повишеното търсене.

Средногодишното повишение на Хармонизирания индекс на потребителските цени /ХИПЦ/ през 2022 г. се прогнозира да бъде 5,6 на сто, а инфлацията в края на годината ще се забави до 3,1 на сто. В съответствие с пазарните очаквания, международната цена на петрола тип "Брент" се очаква да се понижи с малко над 12 на сто в края на 2022 г., което ще доведе до поевтиняване на транспортните горива за съответния период. Във връзка с това енергийните стоки ще имат отрицателен принос за формиране на инфлацията в края на годината. Приносът на компонентите на базисната инфлация ще се засили, както поради нарастване на вътрешното търсене, така и по линия на вторични ефекти от поскъпването на енергоносителите.

През 2023 г. и 2024 г. отрицателният принос на енергийните стоки ще се запази, поради очакваната низходяща динамика на международните цени. Вследствие на това инфлацията в края на годината се очаква да продължи да се забавя, съответно до 2,4 на сто и 2,0 на сто. До края на прогнозния период приносът на базисните компоненти на ХИПЦ ще бъде водещ за формиране на инфлацията в страната, но ще се забавя. Средногодишният темп на инфлация ще бъде 2,7 на сто през 2023 г. и 2,2 на сто през 2024 г.

Предвиденото временно разхлабване на фискалната политика през 2020-а и 2021 г., наложено от икономическите, здравните и социалните предизвикателства, се реализира при по-ниски от очакваните нива на фискалната позиция, а доколкото в настоящата прогноза са заложени и фискални ефекти от политики, мерки и допусканията на правителството, чийто мандат покрива изцяло прогнозния период, то в средносрочен план се предвижда дефицитът по КФП да достигне 4,1 на сто от БВП през 2022 г. (с включени COVID-19 мерки), с последващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП намалява до три на сто от БВП през 2024 г.

От гледна точка на ограничението на фискалното правило за дефицита по КФП, без отчитане на ефекта от COVID-19 мерките, за целия прогнозен период бюджетното салдо е в рамките на ограничението за дефицит до три на сто от БВП, като за 2020-а и 2021 г. се наблюдава положително салдо, съответно в размер на 0,2 на сто от БВП и 2,1 на сто от БВП, а за годините от прогнозния период - отрицателно салдо в рамките на 2,5 - три на сто от БВП.

При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2022 г. те са 40 на сто, за 2023 г. - 40,3 на сто и за 2024 г. - 40,2 на сто.

По отношение на разходите за периода 2022-2024 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват от 44,2 на сто от БВП до 43,2 на сто от БВП. В средносрочен план разходите по КФП, без разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране, са в рамките на 40 процентното правило по Закона за публичните финанси, като бележат спад от 40 на сто от БВП през 2022 г. до 37,1 на сто от БВП през 2024 г.

Предвижда се консолидация на дефицита на сектор "Държавно управление" към края на периода, като отрицателното салдо по бюджета намалява за периода 2022-ра - 2024 г. През 2021 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на четири на сто от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5,5 на сто от БВП за 2022 г., 3,6 на сто за 2023 г. и 2,8 на сто от БВП за 2024 г. Ако се отчете въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, отрицателното салдо на сектор "Държавно управление" за текущата година се очаква да е в размер на 3,3 на сто и съответно 3,5 на сто за 2023 г.

За периода 2022-2024 г. предвидената политика в областта на данъците ще продължи да се придържа към установените принципи и насоки през последните години, като основните й цели отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки, и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

С предвидените мерки в политиката по приходите се цели гарантирането на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е предложено като временна мярка за 2022 г. да се предостави възможност за използване на ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане като разплащателно средство за заплащане не само за храна, но и за погасяване на сметки за ползвани за битови нужди електрическа енергия и вода.

Новите моменти в социалната политика са свързани с увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за целия период от 3000 лв. на 3400 лв., считано от 1 април 2022 г.; увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия период от 420 лв. на 710 лв., до размера на минималната работна заплата, приравнено на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, считано от 1 април 2022 г.; увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за целия период от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 април 2022 г.; увеличаване на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии на нивото на минималната работна заплата за 2022 г. - 710 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер, считано от 1 април 2022 г.

В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. е разчетено увеличение на размера на минималната работна заплата за 2022 г. от 650 на 710 лв., считано от 1 април 2022 г. Последващо увеличение за 2023 г. и 2024 г. се предвижда да бъде обвързано с въвеждане механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата.

За 2022 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности. Също така, за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията, увеличението е в размер 89,3 млн. лв. Предвидено е също увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.
За периода 2022-2024 г. приоритетите са оптимизиране на социалното подпомагане на уязвимите групи от населението, гарантиране на тяхната социална защита чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаване ефективността на програмите и усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на  социалните помощи в съответствие с динамично променящите се условия на средата.

За 2022 г. са предвидени допълнителни средства за изпълнението на мерки, заложени в Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021-2025 г., както следва:
- 90,0 млн. лв. - за повишаване ефективността на семейните помощи за деца. За целта от 1 април т.г. се предвижда увеличаване на доходния критерий по чл. 4 и 4а от Закона за семейни помощи за деца, съответно от 410 лв. на 510 лв. - за получаване на пълния размер на помощта, и от 510,01 лв. до 610 лв. - за получаване на 80 на сто от пълния размер на помощта. Наред с доходния критерий от 1 април т.г. се предвижда и увеличаване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, съответно: за семейства с едно дете - с 10 лв., от 40 лв. на 50 лв., за семейства с две деца - с 20 лв., от 90 лв. на 110 лв., за семейства с три деца - с 30 лв., от 135 лв. на 165 лв., както и за семейства с четири деца - с 30 лв., от 145 лв. на 175 лв.;
- 6,6 млн. лв. за плавна промяна в периода 2022-2024 г. чрез корекция в посока увеличаване на индивидуалните проценти, които определят границата за достъп и размера на получаваните социални помощи за най-уязвими групи от населението, за постигане на общоевропейските цели и приоритети в социалната сфера, свързани със схемите за минимален доход;
- 56,7 млн. лв. за създаване на условия и възможности за социално приобщаване и предоставяне на целенасочена и насърчителна подкрепа на уязвимите групи от хора с увреждания, имащи благоприятно въздействие върху качеството на живот и превенция от социалното изключване, в т.ч. за увеличаване финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания в резултат на нарастването на линията на бедност и за гарантиране на безвъзмездна преводаческа услуга по Закона за българския жестов език;
- 223,5 млн. лв. за обезпечаване на кумулативния ефект от увеличаването на минималната работна заплата и на коефициента от 1,2 на 1,4 при определяне на възнаграждението на личните асистенти по Закона за личната помощ;
- 50,1 млн. лв. - за допълване на средствата за изплащане на целеви помощи за отопление във връзка с увеличаването на правоимащите и поскъпването на енергоносителите;
- 38,8 млн. лв. за увеличаване от 1 април т.г. на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12 на 18 лв. и на максималния дневен размер от 74,29 лв. на 85,71 лв.;
- 22,2 млн. лв. за увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст на нивото на минималната работна заплата от 380 лв. на 650 лв. (в сила от 1 октомври м.г.), а от 1 април т.г. се увеличава от 650 лв. на 710 лв.;
- 3 млн. лв. за месечните възнаграждения на професионалните приемни семейства за компенсиране нарастването на минималната работна заплата;
- 36,5 млн. лв. за месечни целеви помощи при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка на семейства с деца до 14-годишна възраст по чл. 166 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;
- 26 млн. лв. за разходи за допълнителни възнаграждения за служители на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" във връзка с работа в рискови условия и положен извънреден труд по овладяването на пандемията от COVID-19 за шест месеца;
- 111,7 млн. лв. за увеличаване средно с 31на сто на стандартите за финансиране на социалните услуги, в т.ч. във връзка с ефекта от увеличаване на минималната работна заплата, считано от 1 април т.г.
- 410 млн. лв. - за продължаване на т.нар. мярка 60/40 за подкрепа на бизнеса за запазване на заетостта за шест месеца, изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които със заповед на компетентен орган са наложени временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по мярка "Запази ме плюс" и за изплащане на средства за субсидирана заетост за мярка "Заетост за теб" въз основа на акт на Министерския съвет, както и в подкрепа на Националния план за действие по заетостта през 2022 г. във връзка с преодоляване последиците на пазара на труда от COVID-19 за шест месеца.
- 852 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на пенсионерите за първите шест месеца на т.г. във връзка с преодоляване на последиците от COVID-19, в т.ч. 750 млн. лв. са заделени по сметка за чужди средства.
Политиката в областта на здравеопазването е насочена към подобряването на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на Европейската комисия към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, както и достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на медицински специалисти.

За овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 за т.г. и в съответствие с приетите със Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021-2025 г. краткосрочни и средносрочни стратегически мерки в областта на здравеопазването са осигурени допълнителни средства, както следва:

- 267,2 млн. лв. за закупуване на допълнителни количества ваксини срещу COVID-19 с оглед създаване на максимални възможности за ваксинация на населението и повишаване обхвата с ваксини срещу COVID-19, особено в групите от населението с доказан повишен риск от тежко протичане на заболяването, хоспитализация и смърт;
- 352 млн. лв. за осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, включително за поставяне на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца;
- 131,8 млн. лв. за осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19 и за поддържане на резерв от лекарствени продукти за лечебните заведения за лечение на системен възпалителен отговор и протромботични състояния, възникнали вследствие на COVID-19 при хоспитализирани пациенти;
- 101,2 млн. лв. за осигуряване на изследване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни тестове на учениците от I до XII клас, бързи антигенни тестове и PCR тестове за установяване на COVID-19 и лични предпазни средства, медицински изделия и дезинфектанти с цел ограничаване разпространението на COVID-19;
- 118,5 млн. лв. за подкрепа на медицинския персонал, който работи в условията на огромно напрежение при извънредна епидемична обстановка, чрез изплащане на месечна добавка към възнагражденията на изпълнителите на болнична медицинска помощ чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса за шест месеца;
- 3,8 млн. лв. за ускорено изграждане на Националната здравно-информационна система и развитие на дистанционни здравни услуги чрез въвеждане на електронно здравно досие и задължителна електронна бяла рецепта, както и обезпечаване на системата за нормален работен режим за електронно здравеопазване;
- 2 млн. лв. за детско здравеопазване с оглед разширяване на обхвата на биохимичен скрининг за бременни от минимум 90 на сто при достигнат обхват през м.г. от 40 на сто;
- 20 млн. лв. за изграждане на Национална педиатрична болница с цел създаване на условия за съвременно и комплексно медицинско обслужване на деца;
- 28 млн. лв. допълнителни субсидии за лечебните заведения за болнична помощ за поддържане готовността на клиники/отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на COVID-19 и за финансиране на дейности, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, като оказване на спешна медицинска помощ, лечение на психични заболявания, туберкулоза и неспецифични белодробни заболявания, структури в труднодостъпни и отдалечени райони и други социално-значими звена, както и за развитие на донорството и трансплантациите на стволови клетки;
- 13,2 млн. лв. за издръжката на децата в детските ясли, с оглед пълното освобождаване на родителите от заплащане на такси, считано от 1 април т.г. Разчетите са направени при средна стойност на издръжката от 1125 лв. на дете годишно за около 15 661 деца в детски ясли;
- 100 млн. лв., заделени по сметка за чужди средства, за изплащане на еднократна сума в размер на 75 лв. към пенсиите за стимулиране на ваксинирането сред пенсионерите, като една от най-уязвимите групи от населението с оглед предотвратяване на разпространението на COVID-19.

С цел подобряване на ефективността на разходите и удовлетвореността на гражданите от функционирането на здравния сектор по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са предвидени допълнително 581,1 млн. лв. за здравноосигурителни плащания, от които 280 млн. лв. за създаване на ефективно работеща доболнична помощ, включително за реализиране на допълнителни дейности свързани с профилактика, наблюдение и лечение на деца. Това се очаква да доведе до намаляване на разходите за болнично лечение.

Приоритетите в областта на общинското здравеопазване са насочени към финансирането на медицинското обслужване в здравните кабинети в детските градини и училищата, на детските ясли и яслените групи към детските градини, детските кухни, здравните медиатори, общинските съвети по наркотични вещества и психосоциална рехабилитация, за което са разчетени допълнително 23,1 млн. лв. През т.г. продължава финансирането на здравните медиатори, като средствата за тях са увеличени с 0,5 млн. лв.

През периода 2022-ра - 2024 година политиката в областта на образованието ще продължи с реализирането на интегрирани политики, с фокус към образованието и личностното развитие на децата и учениците, насърчаването на иновациите, квалификацията на педагогическите специалисти, модернизирането на образователните институции, повишаване на качеството на висшето образование и развитието на научния потенциал.

За предучилищното и училищното образование за т.г. в съответствие със Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021-2025 г. за осигуряване на висококачествено образование и обучение за всички, независимо от произхода, формиране на високо образовани, иновативни и активни личности, способни да се реализират успешно като професионалисти и отговорни граждани, са осигурени допълнителни средства, както следва:

- 315 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната, с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование, компенсиране ръста на минималната работна заплата и за увеличение на средствата за издръжка по стандарти;
- 16 млн. лв. за увеличаване на норматива за подпомагане храненето (безплатни закуски) на децата от задължителната предучилищна възраст и от учениците от начален етап - от I до IV клас;
- 70 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища с оглед продължаване на възможността за осъвременяване и разширяване на материалната база;
- 15 млн. лв. за изграждане на нови спортни площадки и ремонт на съществуващи такива в училищата;
- 84,8 млн. лв. за издръжка на децата в детските градини, с оглед пълното освобождаване на родителите от заплащане на такси за детски градини, считано от 1 април т.г.;
- 18 млн. лв. за продължаване поетапното разширяване на достъпа и обхващане в задължително предучилищно образование на четиригодишни деца;
- 6,5 млн. лв. за предпазни материали и консумативи в условията на епидемична обстановка с разпространение на COVID-19 с цел осигуряване на безопасно присъствено обучение;
- 22,6 млн. лв. за продължаване изпълнението на Националната програма "Отново заедно", насочена към подобряване на социалния и здравословен начин на живот на учениците;
- 100 млн. лв. за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик чрез допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура, за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения;
- 6,5 млн. лв. за осигуряване на транспорт на деца и ученици, включително за поддръжка на автобуси;
- 10 млн. лв. за закупуване на училищни автобуси, за да бъдат осигурени условия за безопасно превозване на децата и учениците до най-близката детска градина или училище;
- 10 млн. лв. за нова национална програма за осигуряване на образователни медиатори и социални работници за институциите, в които се обучават деца от уязвими групи;
- 13 млн. лв. за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища.

В областта на висшето образование с цел насърчаване на усилията на автономните висши училища за непрекъснато развитие на качеството на предлаганото висше образование, подпомагането им при въвеждането, развитието и усъвършенстването на вътрешните системи за оценяване и поддържане на качеството на обучение и на академичния състав и в съответствие със Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021-2025 г. са осигурени допълнителни средства в размер на 54 млн. лв., разпределени както следва:

- 5,5 млн. лв за осигуряване на ръст от 10 на сто на средствата за стипендии на студентите;
- 43,5 млн. лв. за издръжка на обучението, в т.ч. за осигуряване на увеличения разчетен брой средно приравнен брой учащи, за поетапно увеличение на диференцираните нормативи за издръжка на обучението за хуманитарни, технически и педагогически науки, за компенсиране на студенти, освободени от заплащане на такси за обучение, обучаващи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда, за компенсиране ръста на минималната работна заплата;
- 5 млн. лв. за присъщата на висшите училища научна или художествено-творческа дейност и за издаване на учебници и научни трудове.

С цел смекчаване на икономическите последици от внезапно настъпилата нестабилност на цените на електрическата енергия и природния газ са заделени средства по сметки за чужди средства за подпомагане на бизнеса по политиката в областта на енергетиката в размер на 931,5 млн. лв., а именно:

- 481,5 млн. лв. за изпълнение на Програмата за компенсиране на разходите на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи и за изпълнение на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия;
- 450 млн. лв. за компенсация за високите цени на електрическата енергия и природния газ за крайните небитови потребители за първото тримесечие на 2022 г.

За т.г.са планирани допълнителни средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно Агенция "Пътна инфраструктура" в размер на 1 671,4 млн. лв., от които 1 001,4 млн. лв. за текущи разходи, в т.ч. 952,3 млн. лв. за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа и 670 млн. лв. за капиталови разходи, в т.ч. 640,8 млн. лв. за основен ремонт на републиканската пътна мрежа и за изграждането на приоритетни инфраструктурни проекти.

В прогнозата за т.г. са включени размерите на основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в общ размер 5,6 млрд. лв., от които обща субсидия за делегираните от държавата дейности - 4,9 млрд. лв.; обща изравнителна субсидия - 379 млн. лв.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища - 48,2 млн. лв.; целева субсидия за капиталови разходи - 291,3 млн. лв. Общата субсидия за държавни дейности за т.г. е увеличена с 556,8 млн. лв. или с 12,9 на сто спрямо 2021 г.

Общата изравнителна субсидия е увеличена с 49,6 млн. лв. или с 15 на сто спрямо 2021 г. Целевата субсидия за капиталови разходи е увеличена е 67,2 млн. лв. или с 30 на сто спрямо 2021 г. Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика, пише в съобщението.

Заделеният за България ресурс по инициативата REACT-EU е в размер на 1,283 млрд. лв., а средствата са разпределени в пет от действащите оперативни програми от програмен период 2014-а - 2020 г., които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на COVID-19. За т.г. предвидените разходи по механизма REACT- EU се очаква да бъдат в размер на 394,9 млн. лв., за 2023 г. - 249,9 млн. лв. и за 2024 г. - 44,2 млн. лв.

Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), се очаква да бъде 6,268 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ по текущи цени и около 4,549 млрд. евро заеми по цени от 2018 г.

Механизмът не регламентира изисквания по отношение на национално съфинансиране. Периодът, в който може да се поемат правни задължения за основния финансов пакет в размер на 70 на сто от общата сума за безвъзмездната подкрепа, е до 31 декември 2022 г., а за остатъка от 30 на сто - между 1 януари 2023 г. и 31 декември 2023 г.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2022-2024 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 47,1 млрд. лв., а съотношението на държавния дълг спрямо БВП до 29,3 на сто плавно удължаване на средния остатъчен матуритет на дълга, както и увеличение на дела на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга от 20,5 на сто в края на 2020 г. на 34,6 на сто в края на 2024 г.