На пазар & на обяд в САЩ

Ива Стойкова, САЩ

Възможно ли е да е по-евтино да си купиш рокля на световен бранд, отколкото да се нахраниш сравнително скромно (но напълно прилично според стандартите на средностатистически европеец) в ресторант?

Отговорът е да – в Съединените щати. 

Но първо да обърнем внимание на кафето. Американците го ценят и съвсем естествено има различни варианти, където може да се вземе чаша от топлата напитка и закуска. Европеецът обича еспресо, но за да може да се наслади напълно, съветът е да си поръча двойно, защото единичното е тип „италианско” и количеството наистина е твърде малко. Цената е около 2,20 долара, което за двойното еспресо прави около 5 долара с таксите. Като добавим и нещо дребно за хапване, сметката става около 10-12 долара. 

За сравнение, толкова струва играчка от официален магазин на една от водещите компании в кино индустрията.  

Колко струва един обяд или вечеря?

Това зависи къде се намирате. Например в Сан Франциско е доста скъпо и за една салата и чаша вино в хубав ресторант в артистичния италиански квартал сметката е около 35 долара (с бакшишите и допълнителните такси).  Питателният бургер с обилно количество пържени картофки излиза около или малко над 20 долара, а цената в други градове е наполовина. Но ако хапнете на кея в Сан Франциско чудна супичка от морски дарове в хлебче, ще ви струва само десетина долара.

Отново сравнение с цената на дрехите – рокля или обувки на някое от утвърдените имена в модата са на цена 29,99 долара. Тук правим уговорката, че в САЩ има няколко вериги магазини, които предлагат стоки от минали колекции на световни брандове и затова и цените са по-скоро символични. Разбира се, има и магазини, където цените са в пъти по-високи, но въпросът е, че като цяло дрехите са относително достъпни за средния американец и дори за европейския посетител, при това без да е „черен петък”. 

Любопитен въпрос е този за таксите и бакшишите. Нищо не струва толкова, колкото го виждате на пръв поглед, защото се начисляват най-разнообразни такси. Някъде пише процент – 6% или 8,5%, на други касови бележки просто е нанесена цената. Често има и такса „здраве”, която може да е например 2%. Тази сума отива за служителите.

Също за тях са и бакшишите, но това е уредено доста прегледно в някои заведения или ресторанти. На бележката предоставят четири варианта за бакшиш в размер съответно на 22%, 20%, 18% и 15%. Клиентът обаче не само трябва да избере, но и да изчисли колко е общата сума, която ще плати. Например, ако сметката е 24,38 долара и той е избрал да даде допълнително 15% или 3,66 долара, това означава, че трябва да запише като крайна цена 28,04 долара. Това е от особено значение при плащането с карта, каквато е практиката. Разбира се, центовете могат да се закръглят в полза на заведението и никой няма да се разсърди, ако платите повече. В конкретния случай на бележката е изчислена точната сума на процента бакшиш, но понякога такава липсва и клиентът отново трябва да извади калкулатора и да посмята още за по-добро храносмилане. 

В повечето ресторанти или заведения има и друга практика – дори когато групата е по-голяма, да се правят индивидуални сметки за всеки клиент. Това безспорно е удобство, вместо да се размятат долари през масата, но внимание – трябва да се чете бележката, защото не е изключено разсеян сервитьор да е добавил например чаша бира, която не сте изпили вие.

Няма да е изключение и да срещнете един и същи служител на различни места – например в лобито на ресторанта към хотела и в денонощния магазин на две преки от него. Естествено по различно време. Практика е да се работи на няколко места. Но по-същественото е, че всички са любезни, без значение коя поред смяна карат и колко са уморени. 

Луда надпревара с часовника и сметките и усилена работа – ето защо намаленията (кампанийни или постоянни) са добре дошли за средностатистическия американец.

А за европейския гост на тази необятната като територия и култура страна остава вкусната, и понякога неочаквана, храна, както и изгодните оферти за пазаруване, към които няма как да остане безразличен.

Снимки: Авторът, Ню Йорк