EUR 1.9558
USD 1.8784
CHF 2.1094
GBP 2.3506
CNY 2.5920
you tube
mobile version

На пазар оттатък Дунав мост 2. Калафат-Крайова.

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

На пазар оттатък Дунав мост 2. Калафат-Крайова.

mail07:00 | 09.07.2013прегледи 7212 коментарикоментари 0


Данаил Алеков, специален пратеник на EconomyNews.bg в Калафат и Крайова

Дунав мост 2 вече е факт. По-малко от месец след официалното откриване на съоръжението, някои търговци вече съумяват да извличат икономическа полза от моста между Видин и Калафат. На този етап това са дребните търговци, които печелят от разликата в цените на някои стоки между двете държави. От една страна, ежедневно български търговци преминават моста, за да пласират електрически части и друга техника на пазара в Калафат. От друга, различни прекупвачи зареждат пазара във Видин със зеленчуци от Румъния. За съжаление, това е за сметка на родните производители, чиято продукция се продава по-трудно, заради по-високата цена. Производителите на зеленчуци от видинските села вече излязоха с протестна петиция срещу евтините румънски зеленчуци, което доведе до засилен контрол на граничния пункт.
EconomyNews.bg провери на място какви са цените от другата страна на моста и какви предпоставки за печалба имат търговците на дребно.
Преминавам моста „Нова Европа” и от област Видин се озовавам в румънския окръг Дожи. Насочвам се директно към най-големия град в региона – Крайова, където ще търся най-ниските цени на пазара. С пристигането в града, тръгвам към централния пазар - Piaţa Gãrii, намиращ се в непосредствена близост до авто- и ЖП гарата. Приликата с Женския пазар в София е удивителна – има мургави продавачи на цигари, разхвърляни сергии, но и голямо разнообразие от стоки на ниски цени.

Цените на пазара
Първата ми покупка е половин килограм домати за 0,40 леи, което се равнява на 18 стотинки. Килограм домати струва 0,80 леи,  има и по-скъпи, вероятно по-качествени – за 1 лея (0,44 лв.). Конкуренцията обаче е голяма и малко по-надолу виждам сергия с домати за 0,70 леи/кг. (0,31 лв./кг), но вече съм се снабдил с една идея по-скъпи. Това е цената на дребно, а според търговците на едро тя пада до 0,40-0,50 леи/кг. (0,18 – 0,22 лв./кг.).

Според данни от Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ), средната цена за килограм домати на едро на българските тържища е 0,58 лв./кг към 05.07.2013 г. Разликата е три пъти, което е основната причина българските търговци да купуват домати от румънските пазари и да ги препродават. Очевидно доматите са най-субсидираният зеленчук в северната ни съседка, защото при останалите продукти не се забелязва такава драстична разлика. Цената на дребно за краставиците и тиквичките на пазара в Крайова също е по-ниска от цената на едро в България. При плодовете, забелязвам по-евтини кайсии (2,5 леи/кг. или 1,10 лв./кг.), но има и продукти, които в България се продават по-евтино. Черешите вървят по 6 леи/кг. (2,64 лв.), а в България цената на едро е под 2 лв./кг. EconomyNews.bg вече съобщи за румънските търговци, които са окупирали българските тържища и буквално изкупуват цялата черешова продукция на родните производители. Други плодове като прасковите също се предлагат на по-скъпа цена в Румъния, за разлика от родните пазари. Ето и в обобщен вид какви са цените на основните плодове и зеленчуци на централния пазар в гр. Крайова, както и сравнение с цените на едро, обявени от ДКСБТ:


Насред сергиите с плодове и зеленчуци забелязвам няколко продавачки, които предлагат овче и краве сирене. Противно на Агенцията по храните и Наредбата за хигиена на храните (в България), млечните продукти се продават на открито, но това очевидно не притеснява никой. С известен риск купувам 200 грама краве сирене за 2 леи (0,90 лв.), а същия грамаж от овчето би ми струвал 1,20 лв. След сиренето се отправям и към магазина за хляб, като насъщният също е по-евтин, но се продава и в по-малки разфасовки. Така например 300 грама ненарязан хляб струва 0,8 леи (0,35 лв.), т.е. 700 гр. би струвал 0,81 лв. Тръгвам си от пазара с 1 хляб, 200 грама сирене и половин килограм домати – една традиционна българска комбинация, за които плащам общо 3,2 леи (1,40 лв.).
Очевидно на румънския пазар се предлагат някои местни продукти, които са в пряка конкуренция с българските. Местните производители на домати получават по-голяма субсидия, а производителите на зърно са освободени от ДДС – ставката е нулева. В допълнение, основните храни се облагат с 9% данък, вместо 24% и всичко това се отразява видимо на крайните цени за потребителите.

В супермаркета
След обиколката на открития пазар е редно да проверя и как вървят цените в супермаркета. На връщане минавам през най-големия хранителен магазин в град Калафат – Profi, част от т.нар. дискаунт вериги в Румъния. Подобно на големите хранителни вериги в България, се забелязва предлагане на много вносни зеленчуци, въпреки евтините местни продукти.

Въпреки, че на открития пазар се продават румънски домати за 0,70 леи/кг. (0,31 лв./кг.), то на зеленчуковия щанд в супермаркета намираме само чери домати от Испания за 4,49 леи/кг. (1,97 лв./кг.) и оранжерийни домати от Холандия за 3,49 леи/кг. (1,53 лв./кг.), които са почти изкупени малко преди обяд. Голяма разлика и в цената на краставиците – 4,99 леи/кг. в супермаркета при 0,53 лв./кг. на пазара, като и в двата случая говорим за румънско производство. Едва ли себестойността им е по-различна, но подобно на България – от разходите за наем на сергия до входните такси в големите вериги, има голяма разлика.

От „келепир” на дребно до големи инвестиции
Мостът „Нова Европа” свързва два региона с традиции в селското стопанство. Земеделските територии във Видинско обхващат 65,87% от общата територия, а от друга страна в окръг Дожи селскостопанския потенциал е приоритетен за развитието на областта (след като много от големите фабрики бяха затворени, като „Биосинтеза” край Калафат, индустриалният сектор е на второ място след аграрния). Факт е, че първите търговци, които ежедневно минават през новия мост, се ориентираха към този сектор, макар и да търсят „келепир” на дребно. Това може да е едно добро начало за нещо по-голямо, на каквото се надяват видинчани, а то е - привличане на инвеститори, помощ отвън и дългосрочно решение на проблема с безработицата. Това трябва да стане възможно най-бързо, докато младият потенциал съвсем не е изчезнал.

 снимки:авторът


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg