На хоризонта NATO -exit ?

След европейския Брекзит може да настъпи атлантически Некзит (NATO-exit), прогнозира в разпространен анализ италианският генерал от резерва Леонардо Трикарико, който е президент на Фондацията за разузнавателна култура и стратегически анализ (ИКСА). В своята кариера той е заемал високи военни и военнополитически длъжности, в това число началник на Главния щаб на ВВС на Италия, военен съветник на министър-председателя (1999-2004 г.), командващ Пето обединено тактическо авиационно командване на НАТО с щаб във Виченца и заместник-командващ Многонационалните сили на Балканите по време на конфликта през 1999 г.
Следва пълният текст на анализа:
"Ако продължава така, НАТО ще завърши като Европа - кораб, който трябва да бъде напуснат, защото е поел курс към пристанища, несъвместими и противоположни на интересите на мнозина от страните членки. В Европа германската канцлерка е кормчията, който не се интересува от проблемите на другите, а в НАТО това са Съединените щати, които не дотам прикрито подсказват линията на поведение без никакво намерение да вземат предвид онова, за което вече тридесет години гръмко и безуспешно настояват страните от южния фланг (на НАТО).
Нека се опитаме да обобщим. Когато през 2010 година в Лисабон бе формулирана необходимостта от нова стратегия, внимателно съобразена с новите предизвикателства - на първо място тероризма и сигурността - бе очертан нов колективен курс, който за съжаление по-нататък не бе следван с нужното усърдие. Последиците от това са, че днес НАТО не поставя в центъра на своите разсъждения истинските и конкретни рискове, които застрашават общността и синтезирано се свеждат до тероризъм, регионални размирици, масови миграции и заплахи за кибернетичната сигурност.
По отношение на тези теми трябва да се изработи всеобхватен подход и да се дефинират ефикасни ответни действия. Вместо това се вадят прашасали сценарии от (епохата на) Студената война и се правят опити да се сочи с пръст Русия за враг номер едно. Възползвайки се от неразсеялите се страхове на северните страни, се лансират непрестанни провокации с цел да се укрепва теоремата, която поставя Путин в центъра отбранителните приоритети. На никого не му се вярва, че САЩ може и да не съжаляват, ако Европа е разединена по въпросите на колективната отбрана. Не изглежда обаче толкова неправдоподобно да се смята, че някогашният враг Русия, който претърпя поражение чрез "присъждане на служебна загуба" през 1989 година, сега притеснява с растящите си размери на глобална сила, най-вече след като доказа, че може да разплита сложни плетеници и да си съхранява потенциала за по-нататъшни успехи на действащите театри на кризисни ситуации.
По този начин постепенно се обезсилва истинският коз в ръцете на съюза - способността за бърза и непоколебима колективна военна реакция на всички спорове, в които сме призовани да се намесим, включително и на отдалечени театри. С една дума - докато се прехващат руски бомбардировачи над Балтийско море или се прахосват ресурси за безполезни широко мащабни учения, като например Trident Juncture (Обединен тризъбец), симулиращи симетрични конфликти, или пък се прехвърлят бойни батальони в Полша за защита от руско нападение - няма да се заемем с истинския неотложен проблем, който е гравитационен център на сегашната обстановка, и да преработим изцяло доктрината за използване на военните сили и средства, да разработим нови ефикасни методи за борба с тероризма в неговите съвременни форми и в по-широк аспект за ликвидиране на асиметрични конфликти. Ако в този момент НАТО бъде призована да се намеси в която и да е кризисна зона, ще направи само беля или в най-добрия случай ще задейства бойни механизми, които ще забуксуват още при първите стъпки.
Междувременно някои страни, като Франция и Белгия, са вече поставени на колене, а отвъд европейските граници се бомбардира безогледно, както направи Русия в Сирия. Десетки хиляди са убитите и още толкова са отчаяните, които след като са оцелели от бомбите, рискуват да попаднат под огъня на турските граничари или на унгарската бодлива тел. Още по-многобройни са онези изгладнели, които продължават да пристигат и да задръстват нашите покрайнини, заразявайки ги с вируса на тероризма и престъпността, а на хоризонта се задават все по-гъстите редици на ветераните джихадисти, захапали ножове.
Дотук не сме включили лавровите венци за американските бази в Европа, чието първоначално предназначение бе на укрепени точки в колективната отбрана, а сега са сведени до чиста проба демонстрация на собствена мощ и в този смисъл е достатъчен един поглед към драстичното намаляване на присъствието на НАТО в Неапол и растящото военно присъствие в Полша и съседните страни.
Какъв е отговорът на Алианса? Никакъв. Той упорито продължава, за съжаление, истеричното и неправдоподобно воайорство на Изток и реториката, инкриминираща Путин, вместо да излезе на терена отборно. По този начин Алиансът се отказва да даде изключително ефикасен принос за възстановяване на излезлия от контрол баланс (на интересите). С една дума НАТО отсъства от сцената, сякаш не я засяга пренасочването на военните сили и средства към нова геометрия, а именно с това трябва да се занимава сега, вместо да си пилее времето с безполезни и доста опасни изяви на словесна и мускулна показност.
Смятам, че на предстоящата среща на върха във Варшава през юли вниманието трябва да се съсредоточи върху тези теми по един, както се казва, откровен и открит начин, тъй като многобройните сигнали в тази посока от наша страна (на Италия), макар и ясно отправени, се оказват плахи и нечути. Дошъл е моментът да се удари с юмрук по масата, както направихме в Европа, в противен случай закономерно може да се очаква след време и някой Некзит, точно какъвто се случи в Европейския съюз (ЕС), ставащ с всеки изминал ден все по-неспособен да отговори на актуалните драматични промени".БТА