Наблюдението на птици - ниша в екотуризма

Наблюдението на птици е ниша в екотуризма, коментира в
интервю за БТА доц. д-р Борис Николов, ръководител на Българска
орнитологична централа при Института по биоразнообразие и
екосистемни изследвания към БАН.
"Страната ни има доста голям потенциал за наблюдение и
фотографиране на птици, този вид алтернативен туризъм се разви
в последните 25 години", отбеляза доц. Николов. По думите му на
територията на страната и на Балканския полуостров има много
видове, които представляват интерес за хората с хоби
"бърдуочинг". Имаме доста видове, концентрирани на малка площ,
което за Европа е голямо богатство, коментира експертът. Според
него това е ниша, която се разраства все повече с
усъвършенстването на технологиите и тяхната достъпност за
хората.
Най-посещаваните у нас места за наблюдаване и
фотографиране на птици са Източните Родопи, влажните зони около
Бургас, Северното Черноморие, езерото "Сребърна" и високите
части на някои от планините ни.
Интерес към "бърдуочинга" у нас има и от българи, и от
чужденци. Радостно е, че в България това са предимно млади хора,
надявам се да го предадат и на следващите поколения, отбеляза
Николов. Голямата част от чужденците, практикуващи това хоби, са
хора на средна възраст или пенсионери, които са обезпечени
финансово и имат възможност да обикалят и да снимат, посочи още
той.
Нашата страна е сравнително малка по размери, но
въпреки това има богато разнообразие по отношение на видовия
състав на птиците, установени до момента, коментира още пред БТА
доц. д-р Борис Николов. Има и видове, които са разширили
разпространението си в страната, а дори и извън нея, вследствие
на естествени фактори, коментира експертът. Примери за това са
ориенталското каменарче и чернокръстата лястовица. Друг пример е
и гугутката - единственият вид птица, който е описан като нов
за науката по екземпляр от Пловдив, през 19 век, посочи той.

У нас се срещат 26 световно застрашени птици

Световно застрашените видове птици, които могат да
се видят в България са 26, коментира доц. д-р Борис Николов.
Сред тях са къдроглавият пеликан, чиято единствена колония е в
резервата "Сребърна", царският орел, който може да се види в
Сакар и Западна Странджа, ловният сокол, търноопашатата
потапница, която зимува в езерото "Вая". По време на миграция
може да се види и големият креслив орел. Единствената застрашена
пойна птица, което се среща у нас, макар и доста рядко и по
време на миграция, е водното шаварче, посочи специалистът. Това
е малка кафеникава птичка, която живее в тръстиковите масиви на
водоемите на север от страната ни.
Сред птиците, радващи се на най-голямо внимание
у нас е белият щъркел, за който се поставят и изкуствени гнезда
в населените места. На доста места щъркелите вече са заели
своите места, но все още протича интензивна миграция на вида,
коментира експертът. Като интересен факт той отбеляза, че през
територията на страната ни преминава две трети от европейската
популация на белия щъркел. През есента това са няколкостотин
хиляди птици, които прелитат през август и септември, основно
през Черноморското крайбрежие, добави доц. д-р Борис Николов.
Над българското Черноморско крайбрежие минава
вторият по значимост миграционен път в Европа - "Виа Понтика",
през който ежегодно прелитат милиони птици на път към Африка и
обратно. На нашето Черноморие се намира защитената местност
"Пода", която е мястото с най-много птици на квадратен
километър - 269 вида на 1 кв. км, информират от Българското
дружество за защита на птиците /БДЗП/.
Това, на което нашата страна е доста богата, е
броят на гнездящите видове птици - около 300, което е 70-75
процента от всички видове, установени до момента, посочи доц.
Борис Николов. Това нарежда страната ни сред най-богатите в това
отношение държави на континента заедно с Испания, Франция и
Гърция. По думите му общият брой на срещащите се в страната ни
птици е около 430. От 38 вида грабливи птици, които населяват
Европа, 36 се срещат у нас, отбелязват от БДЗП.

Климатичните промени карат птиците
да гнездят по-рано

На климатичните промени птиците реагират с
изместване в сроковете за миграция, гнездене или почивка по
време на прелетите, коментира Борис Николов. По думите му има
данни от изследване в Западна Европа, което е установило, че за
всеки десет години, птиците започват да гнездят с шест дни
по-рано.
Птиците реагират на климатичните промени и с
изместване на областите за разпространението им. Сценарии за
промени в климата прогнозират увеличаване на температурата с три
градуса към края на века. Тези модели показват изместване в
северна-североизточна посока с 500-1000 км на естествените
граници за разпространение на птиците, посочи доц. Николов.
Според него това в повечето случаи ще бъде свързано с негативни
последствия и редуциране на птиците. От тези промени особено
много страдат северните видове птици, които вече няма накъде да
се изтеглят в по-северна посока, коментира той.
Според доц. Николов за жалост човекът често е
причина за изчезването на видовете, включително птиците, като
унищожава местообитанията им, избива ги или залага отровни
примамки. Той даде пример с изчезналия у нас брадат лешояд -
хищна птица, която е била широко разпространена във високите ни
планини и е избрана за символ на българската природозащита.
Сега се полагат усилия за връщането й в природата, подобно на
добри примери от Алпите, отбеляза експертът. Други изчезнали
от територията ни птици са тетревът, както и жеравът - като
гнездящ вид, допълни доц. Николов. /БТА