Над 1 млрд.лв. фасилити бизнесът у нас

Поддръжката на сградите е разход, който често излиза твърде скъпо на компаниите, които ги обитават, както и на държавата, чийто сграден фонд е огромен, но остарял. Причината за това се крие в липсата на достатъчно практика и опит в сферата на фасилити услугите, чиято цел е именно оптимизираната и ефективна грижа за сградния фонд, както и за качеството на живот на служителите, които работят в тях.
„Фасилити мениджмънтът е сектор, които е все още млад и не е добре познат сред представителите на бизнеса”, коментира Бисера Иванова, изпълнителен директор на Facility Optimum Bulgaria и член на УС на Българската асоциация по фасилити мениджмънт. „Малцина знаят, че обемът на този бизнес у нас е над 1 милиард лева. По-малко от 40% от този оборот се генерират в частния сектор, а останалите са разходи на държавата за поддръжка на сградите на институциите и държавните фирми”, допълни Иванова.
Липсата на познания и дългогодишни практики в областта са основната причина административните директори на компаниите да срещат трудности при определянето на конкретните нужди, които обитаваната от тях сграда има. Много компании се оказват неспособни да посочат конкретен пакет от изисквания и затова разпределят фасилити услугите между голям брой подизпълнители, което значително повишава разходите по поддръжка на сградите.
„Комплексните услуги намаляват разходите за поддръжка на сградите с 20%. Бизнес клиентите го разбраха бързо и само за последните две години много големи дружества в разпръсната структура аутсорснаха целия пакет услуги на външни доставчици. По данни на нашата Асоциация делът на частните дружества, преминали към аутсорсинг на целият пакет услуги, е нараснал с 20%. За съжаление много малко от обществените поръчки са направени така, че да се постигне подобно намаляване на разходите”, допълни Бисера Иванова.
Според нея интегрираният подход води до намаляване на разходите в резултат на икономии от мащаба и синергия, гарантира по-лесен контрол и мониторинг на дейността, централизира разходите, които стават лесно измерими и прозрачни, и не на последно място – мениджърът прехвърля цялата отговорност за проследяване на процесите.
Към момента държавата не използва комплексно управление и остава клиент за единични услуги – охрана, почистване, поддръжка на различни сградни инсталации, като се инвестира огромен човешки и финансов ресурс в организирането на поредица от конкурси. Така общият разход по това перо нараства допълнително и се пропуска възможността да се намалят високите експлоатационни разходи.
Очакванията на експертите в бранша са бизнесът да расте с около 20% на годишна база, като постепенно се приближава до нивата в старите европейски държави, считани за лидер в бранша. В Германия например този бизнес започва да се развива особено динамично от 2003 г. насам, а седем години по-късно вече е в Топ 5 на индустриите, които движат най-голямата икономика на стария континент. Фасилити мениджмънтът формира 5.5% от БНП на страната, размерът на бизнеса е 122 млрд. евро, а 10% от заетите германци (около 4 млн. служители) работят в тази сфера.
Разпределението на обема в частния сектор у нас:

35% от обема е за поддръжка на административни и офис сгради;

30% се пада на новооткритите молове и по-малките търговски сгради и магазинните вериги;

10% дял заемат жилищните комплекси;

10% - промишлените обекти и логистични паркове,

и около 15% - финансови, ютилити компании и телекоми с клонова мрежа в цялата страна.
Цената на услугата се движи между 1 и 2 евро за кв.м, като всичко зависи от обхвата на услугата и продължителността на договора, в рамките на който може да се постигне икономия от обема. Според фасилити мениджърите в резултат на кризата цената е паднала с 10% за две години. Друг сериозен фактор се оказва нарастващата конкуренция – броят на фасилити компаниите се е увеличил 3 пъти през последните две години, като половината от тях са изцяло български дружества.
Към момента по-малко от 10% компаниите са готови да работят и като т.нар. „платени домоуправители” и да се ангажират с поддръжката на единични жилищни сгради.
„Хората искат да плащат малко и да получават много. За тях домът е собственост и всяка инвестиция в поддръжката му се счита за чист разход”, споделя Бисера Иванова. „Едно семейство трябва да плати между 500 и 1000 лв. за година. Цената включва почистване, охрана, поддръжка на общите части, озеленяване, енергийно счетоводство и менажиране на ремонтите. Но събираемостта е ниска, което изправя изпълнителя пред много проблеми. Най-големият от тях е изискването на ютилити компаниите общите измервателни уреди на входа да имат за собственик физическо или юридическо лице. Ако една компания поеме партидата на електричеството на входа, тя се задължава да го плаща независимо от процента на събираемост. Затова повечето пъти договорите за фасилити мениджмънт в жилищните сгради се прекратяват със скандали”, обяснява Иванова.