Наивността на Павел Дуров - неговата ахилесова пета

Андрей Корибко

Държавният суверенитет е съвсем реален фактор в света на международните отношения и тези, които го отричат, го правят на свой собствен риск, независимо от това дали са съгласни с начините, по които този суверенитет се проявява. Нещо, което Дуров току-що научи по трудния начин, след като наивно вярваше, че е непобедим по силата на своето богатство и либералните си възгледи.

Съоснователят и главен изпълнителен директор на Telegram, Павел Дуров, беше арестуван във Франция миналия уикенд по обвинения, че неговата платформа улеснява извършване на онлайн престъпления като детска порнография и трафик на наркотици. Този акт предизвика глобален протест срещу лицемерното потискане на свободата на словото в ЕС. Оттогава Дуров е освободен под гаранция, но точните обстоятелства на ареста му остават неясни. Това, което се знае със сигурност обаче, е, че той е бил арестуван при кацане в Париж, за да зареди гориво, като е възнамерявал да вечеря с приятелка, а според други версии - със самия Макрон.

Във всеки случай наивността на Дуров винаги е била неговата ахилесова пета, тъй като той никога не си е представял, че ще бъде задържан под какъвто и да било претекст – най-малкото от натурализираната му държава Франция (той е гражданин на множество държави) – поради огромното си богатство. Той вярваше, че ерата на държавите неизбежно приключва и ще бъде заменена от епоха, в която компании като неговата акумулират повече власт от самите държави. Въпреки че знаеше, че Telegram се разследва от ЕС, той изобщо не се безпокоеше да пътува дотам.

Друг фактор, който повлия на това му мислене, беше статутът на знаменитост, който той получи на Запад, след като преди повече от десетилетие позорно отхвърли искането на родната си Русия  да предаде информация за някои потребители, за които се смята, че са участвали в терористична дейност, при това след съдебно разпореждане. Като транснационален социалист, чиято криптирана платформа изигра ключова роля в организирането на цветните революции по света, Дуров наистина се чувстваше твърде ценен за Запада, за да бъде задържан, камо ли преследван.

Каквито и проблеми да имат западните правителства с неговата платформа, вероятно те биха могли да бъдат решени чрез някакъв вид сделка, включително подкуп, но в идеалния случай без предаване на информация за потребителите или поне така той може да е мислил в съответствие със собствения си мироглед. Това, което Дуров никога не е обмислял, е, че липсата на контрол на Запада върху Telegram, за разлика от Facebook и бившия Twitter (и до известна степен с X, платформа, която все пак съответства на повечето правни искания), го превръща в техен враг.

Същият Западен блок от Новата Студена война, към който той се беше ориентирал поради объркано идеологическо увлечение, е този, който в крайна сметка го преследва, а не Русия, въпреки че е изразявал опасения именно от този сценарий. Това не само трябва да е било дълбок личен шок за Дуров, но разби и всяка претенция за политическа последователност от страна на ЕС, който преди това осъди Беларус за хвърляне в затвора на някои от нейните граждани поради техните антидържавни публикации в Telegram. Президентът Александър Лукашенко предвидливо се изказа след ареста на Дуров.

Според Лукашенко, цититрам: „Видяхме как постъпиха във Франция… и аз не ги обвинявам – те постъпват правилно. Дуров или който и да било, ако си виновен, трябва да отговаряш... (но) тогава защо трябва да предявяват претенции срещу нас [Беларус], когато ние се защитаваме, използвайки същите методи като тях?“ Той има съвсем резонна гледна точка, независимо какви чувства предизвиква ареста на Дуров, тъй като изразяването на държавен суверенитет е реалност в сферата на международните отношения.

Разликата между Беларус (и други незападни държави със собствени национални форми на демокрация) и Запада е, че първият изрично ограничава изразяването на свободата на словото от съображения за национална сигурност (независимо от различните мнения относно това), докато вторият все още се преструва, че не го прави. Както се казва, „дяволът, който познавате, е по-добър от този, който не познавате“, което означава, че е по-добре да сте наясно със законовите ограничения на свободата на словото и да стоите далеч от затвора, отколкото да не знаете и да бъдете затворени.

Наивността на Дуров, че Западът е „добродетелно настроен“ спрямо Русия директно доведе до ареста му, тъй като той никога нямаше да стъпи в ЕС, ако беше изтрезнял от идеологическите си заблуди и осъзнаваше, че се е превърнал във враг за Запада от Новата Студена война поради липсата на контрол върху Telegram. Ако трябва да сме честни, платформата направи чудеса в разкриването и изобличаването на украински и израелски военни престъпления, подкрепяни от Запада, стана и една от предпочитаните платформи на Alt-Media Community (AMC), следователно няма как да не се превърне в мишена.

За Дуров би било по-добре, ако вярваше, че службите за сигурност и съдебната система на родината му няма да злоупотребяват и да преследват мирни дисиденти, но той избра недоверието и да изостави Русия заради Запада (наред с другите места, където е живял) . В крайна сметка „цифровият суверенитет“ е друга реалност в света на международните отношения и платформите за съобщения, които не спазват националното законодателство, рискуват да бъдат преследвани.

Следователно собствениците им трябва да си „подбират отровата“ по отношение на законите на кои държави избират да се подчиняват в това отношение, като избират това, което смятат за „по-малкото зло" или с две думи изберат страната, в която решат да живеят за постоянно. Дуров смяташе Русия за „по-голямото зло“, но се оказа, че през цялото време това е бил Западът, въпреки че доскоро те нямаха причина да го репресират, преди Telegram да стане неразделна част от разкриването на подкрепяните от Запада военни престъпления и да започне да подпомага AMC.

След като популярността на неговата платформа започна да расте главоломно на Запад и се обърна срещу интересите на неговите елити, точно както първоначално беше използвана срещу незападните страни, където беше инструмент за организиране на цветни революции, той трябваше да знае, че ще бъде преследван с цялата тежест на закона.  За пореден път Дуров стана жертва на наивността и нереалистичния си мироглед и беше решително дискредитиран от Запада, при което и самият Западен блок от Новата Студена война се дискредитира с този си арест.

Източник: korybko.substack.com, превод за "Гласове" Юлия Ал-Хаким