Най-важното от АПК

НС прие Административно-процесуалният кодекс, който по думите на вицепремиера Даниела Бобева „извършва революция в предоставянето на услуги на гражданите и бизнеса.” Чрез въвеждането на задължение да се прилага комплексно административно обслужване ще бъдат спестени разходи на държавата, време и средства на гражданите и на представителите на бизнеса.“, коментира още тя.
Кодексът дефинира понятието комплексно административно обслужване. При него гражданите ще подават само едно заявление, с което изискват предоставяне на определена услуга. Всички административни органи, в това число органите на съдебна власт и общините, се задължават да осигурят и обменят необходимата информация и да извършат услугата, изискана в заявлението.
Този начин на обслужване става задължителен след 1 януари 2015 г.
За първи път служебното начало при предоставяне на услуги е въведено в Наредбата за административно обслужване от 2006 г. В нея е предвидено задължение административните органи служебно да осигуряват всички издавани от тях документи, необходими за предоставяне на административни услуги. През 2008 г. в Закона за електронното управление се въвеждат еднократното събиране и създаване на данни, служебното уведомяване и автоматизираното предоставяне. Защо администрациите продължават да изискват документи до днес?
Според експертите, разработили КАО, причината е, че в наредбата задължението на администрацията да събира служебно информацията е поставено под условие: ако е технически възможно. За 8 години администрациите не намериха такава техническа възможност. Законът за електронното управление се отнася само до предоставянето на електронни услуги.
„С приемането на АПК на практика служебното събиране на информация и документи ще стане задължение на администрациите и ефектът за всички ще е огромен“, казва Бобева.
3-дневен е срокът, в който една администрация е длъжна да предостави по служебен път информация, необходима на друга администрация за предоставяне на услуга на гражданин или бизнесмен.
Създава се възможност, когато искането се отнася до комплексното административно обслужване, заявяването на услугата да става пред всеки административен орган, който е част от системата. Т.е. заявлението за комплексна услуга ще може да се подава в най-близкия до гражданина или до представителя на фирмата административен орган.
Чрез комплексното административно обслужване се разширява достъпът на гражданите и бизнеса до услуги. Въвежда се възможност заявяването на услугата да става по пощата, по електронен път или на гише. Тези канали могат да се комбинират. От една страна ефектът за гражданите от отдалечени населени места, които искат да заявят услуга по пощата, е огромен. От друга страна електронните услуги стават много по-привлекателни за гражданите и предприемачите, които имат електронен подпис. Една от причините сега да не се ползват масово електронните услуги, е че при заявяване на услугата по електронен път с електронен подпис, заявителят трябва да отиде до определен административен орган, за да получи документ на хартия, който в последствие му се изисква от друга администрация. Чрез новите разпоредби се пести време и разходи за такси.
Много съществен момент е, че организациите, предоставящи обществени услуги, се задължават да предлагат комплексно обслужване. Сега електроразпределителните дружества, ВиК дружествата, мобилните оператори и др. не прилагат правилата за административно обслужване, определят свои срокове, които често не спазват.
С новите разпоредби различните администрации могат да се споразумяват да изграждат общи центрове за предоставяне на услуги.
На администрациите се забранява да изискват от гражданите и фирмите информация или документи, които са налични при тях или при друг административен орган. Те са длъжни да си ги осигуряват служебно.
До 1 януари 2015 г. администрациите трябва ускорено да осигурят автоматизиран обмен на данни, за да не се налага да ги обменят на хартиен носител. След този срок администрациите, които нямат междурегистров обмен, трябва да осигурят достъп на служители до регистри, по електронна поща, на хартия за обмен на информация, или да въвеждат по-широко практиката на деклариране на данни в заявлението без да се представят документи. За да се спазва срокът, предстои усилена работа по осигуряване на служебен обмен между регистрите в администрацията.
Вече са свързани 34 от най-важните регистри на 14 администрации с цел осъществяване на обмен на информация и улесняване създаването и предоставяне на комплексни електронни административни услуги. В експлоатация бе въведена Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация, която има задача да свърже всички институции на централната и общинската администрация. С въвеждането на мрежата държавата спестява над 30 млн. лв. годишно от бюджетите на ведомствата за комуникационна свързаност и пренос на данни. Към момента броят на свързаните ведомства и техните подразделения е 1300.
В тази връзка бяха разработени нови 50 вътрешни електронни административни услуги и 24 електронни услуги за граждани. Предстои внедряването на 50 електронни административни услуги за Столичната община и 12 пилотни комплексни услуги в община Велико Търново, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Българската агенция по безопасност на храните.
Предстои въвеждане на единен системен интегратор, който ще поддържа, управлява и гъвкаво ще разпределя ресурсите на електронното управление.
Предвидено е и повишаване на познанията и уменията както на администрацията, така и на населението и бизнеса в сферата на информационните и комуникационни технологии с цел повишаване на търсенето на електронни услуги.

Стъпка към въвеждането на електронно управление е изграждане на широколентов достъп в отдалечените, слабо населени и селски райони. Осигурено е безвъзмездно финансиране за над 39 млн. лв. по линия на Оперативна програма „Регионално развитие“ за изграждане на високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение в 29 общински центъра и 24 малки населени места в 19 слабо населени и отдалечени райони.
През декември 2013 г. бе представен проект на Национален план за достъп от следващо поколение. Целта е до 2020 г. да се постигне 100% широколентово покритие и 60% широколентово проникване на територията на цялата страна.