Най-големите злини на журналистиката

Ива Стойкова
Официалното посещение на еврокомисар Нели Крус и срещата й с журналисти предизвика вълна от коментари за свободата на словото у нас. Не за първи път тече подобен дебат, но EconomyNews.bg припомня изводите от друго събитие по-рано тази година по повод Световния ден на свободата на печата. На кръгла маса „Европа в медиите и медиите в Европа” с участието на водещи журналисти от Франция и Германия.

Свободата на словото зависи не от друго, а от аудиторията. Това е мнението на Жан-Кристоф Беше, френски фотограф в сп. „Réponses Photo”. Трудно е да се намери точната мярка за свободната журналистика, смята специалистът по медийно право проф. Д-р Ролф Швартман от Кьолнския университет. Той припомня времето след Втората световна война, когато в Германия, за да може един вестник да излезе, е трябвало да получи разрешение за това от съюзниците. Днес медиите нямат тази зависимост, а основните права на човека и на свободно изразяване са броня срещу всяко вмешателство от страна на държавата.
Каналите на информация са многобройни, но съобщенията, които транслират често са еднакви. Гражданите трябва да са бдителни, за да „уловят” различната новина, смята Жерар Уормсер, философ и издател, основател и директор на интернет изданието sens-public.org. По думите му обаче, ако тази информация не бъде адаптирана към общоприетите норми, тя трудно може да „мине” и да достигне до своята публика. Форматирането на информацията е по-опасно за свободата на пресата, отколкото икономическият елемент, допълва френският журналист Филип Рошо от телевизия France 2.
Качественият журналистически текст не може да допусне в себе си никакъв вид реклама, категоричен е Карл Гайбел, германски журналист и синдикалист. В Германия това е недопустимо и ако журналист откаже да се поддаде на натиск да вмъкне рекламен елемент в своя труд, той не може да бъде санкциониран. Друго правило е, че всеки подарък, надвишаващ 35 евро, се смята за облагодетелстване и следва да бъде отказан от страна на журналиста. Пазарните мнозинства, монополизирането на пазарите са заплаха за качеството в журналистиката.
У нас има известно „разкрачване” на журналистите и размиване на професията, според български медийни експерти. Много от журналистите у нас работят за дадена медия, а паралелно пишат в свой блог или влизат в ролята на PR.
Журналисти и PR-и пък често сменят ролите си, което изкривява информацията. Друг проблем са хибридните издания, в които няма граница между сериозна и несериозна журналистика. В България през последните години няма ясно политически ориентирани вестници, а т.нар. жълта, булевардна преса е на светлинни години назад от своите европейски аналози.
В. „Bild” е добър пример за влиянието на таблоидите, спомагайки и ускорявайки с разкритията си оставката на германския президент Вулф. Този вестник е с огромен тираж (900 хил.), има го навсякъде по света, залага на емоцията със заглавия от типа: „Ние сме папата”, след като германецът Бенедикт ХVІ зае мястото на покойния папа Йоан Павел ІІ. Но ако „Bild” се ползва с авторитет и успява да се задържи, не такава е съдбата на сензационния френски вестник „France Soir”, който в момента съществува само в електронен вариант. Публиките са различни, навиците на различните европейци- също. Но абсолютно всички се опитват да намерят своята ниша и да спечелят аудитория.
Свободата на словото е и свободата на слушащите. Хората би трябвало да правят своите изводи, опирайки се на различните информационни канали, които достигат до тях. Падането на гражданския натиск върху медиите, липсата на желание на журналистите да се борят срещу враговете на журналистиката, свърхкомерсиализацията на медийния пазар, а оттам и таблоидизацията са едни от най-големите злини за журналистиката.