Най-голямата грешка към земеделието

Това е възстановяването на земята в реални граници, раздробяването й, ликвидирането на окрупнените ферми, казва в интервю служебният министър проф. Иван Станков.

Въпрос: Твърдите, че сте заварили ведомството с огромни проблеми /при плодовете и зеленчуците, животновъдството, силно е намален броят на животните, тютюнопроизводството и т. н./. Министерството било залято от сигнали за нарушения, въобще пълен хаос. На кого да вярваме на Вас или на предшественика Ви, който твърдеше, че оставя аграрния отрасъл в добро състояние?
Отговор: Когато говоря за проблемите на нашето земеделие, не говоря за това, че те са оставени от предшестващото управление, а че са проблеми на времето, на целия този дълъг преходен период. Затова аз съм съгласен с хората, които излизат и протестират, защото 23 години ние слизахме все надолу и надолу.
Специално в земеделието най-голямата грешка беше възстановяването на земята в реални граници, нейното раздробяване, ликвидирането на създадените окрупнени ферми с по 350-360 крави средно, с по над 2 000 овце. и т. н. Хората ни завиждаха за това. Когато се наложи концепцията за свободния пазар - 1990 - 1992 година, България не беше готова за това. Тази концепция нанесе сериозни поражения на българското земеделие. Преди всичко, защото производственият процес изобщо не беше готов за това. Като добавите и последвалата приватизация и ликвидация - всичко това доведе до големия спад на всички нива в българското земеделие.
Най-големите проблеми при животновъдството /овцевъдство, свиневъдство, говедовъдство и др./ и броя на животните дойдоха именно през този период - 1990 - 1994 година. След тази година започва едно задържане, всички правителства са се мъчили някак да крепят положението. Но кривата продължава да слиза надолу.

Въпрос: И всичко това заради тази раздробеност на стопанствата и ликвидация, за която говорите ли е?
Отговор: Не съвсем. След 1994 г. започнаха обратните процеси. Като приключи концепцията на свободния пазар, започнаха процесите на държавното регулиране. Тогава беше наложена политика държавата да започне да се намесва и да регулира някои от процесите. Вследствие се роди новата теза – за дребното и средно стопанство, което трябваше да направим. За съжаление и тук нещата се изтърваха. При следващите правителства започна масово окрупняване, за да достигнем до няколко милиона декара в някои райони. Това са огромни арендни или собственически стопанства, големи ферми, а презумпцията беше точно за обратното - малки и средни такива, за да обхванат и дадат поминък на по-голяма част от хората.

Въпрос: През последните дни имахте интензивни срещи с производители, областни дирекции, браншови съюзи, асоциации в цялата страна. Какво е посланието от тези срещи?
Отговор: Все още не съм приключил с тези срещи и ще продължавам, при мен те са практика. Като преподавател и ректор на Тракийския университет в Стара Загора всяка събота посещавах различни стопанства и фермери. Вече бях в най-тежките райони и впечатленията ми досега са, че хората намират доста сериозни отклонения и имат сериозни препоръки. Сред най-сериозните бих откроил този с използването на пасищата. Държавата е направила всичко необходимо, за да даде пасищата на тези, които отглеждат животни, докато общините са допуснали сериозни грешки. Те са раздали земя на хора, които нямат животни и в тези райони реакцията и на Асоциацията на животновъдите беше много силна. Друг сериозен проблем е тютюнопроизводството, което не е включено като приоритет и не е защитено в Европейския съюз. В тази връзка мога да похваля правителството, което наследих, че е успяло да даде субсидии на тютюнопроизводителите, които бяха изцяло отписани от предишните управления.

Въпрос: Предложихте ли на зърнопроизводителите да отглеждат животни, да затворят цикъла един вид и ако да, те как се отнесоха към това предложение?
Отговор: Не мога да им наложа подобно нещо. Много настойчиво ги помолих обаче, ако мислят държавнически и искат да подпомогнат нашето аграрно производство, трябва да отглеждат животни. Може да не е непременно тежкото млечно направление, където ангажиментите са много, а месодайно говедовъдство, при което не се дои, но се
произвежда месо.

Въпрос: Как те се отнесоха към тази Ваша молба?
Отговор: Макар да усетих доброжелателно отношение, никой не пожела да поеме твърд ангажимент за това. Това ще бъде много целенасочена работа и при реализиране на приоритета за обвързаната подкрепа с производството, вече ще могат да се осигурят директни плащания в животновъдството. Тогава, вярвам, и интересът към него ще бъде по-голям.

Въпрос: Как се отнасяте към идеята за директните продажби, за която толкова много се говори напоследък и с която на практика ще пренесем швейцарския опит в България? Реалистична и възможна ли е тази идея в нашите условия?
Отговор: Напълно е възможна. Но това може да стане най-вече в планинските райони, където имаме по-дребно животновъдство. За целта предишното правителство е изпратило през януари т. г. материалите за нотификация в Брюксел. Очакваме в скоро време решение и нотификация на наредбата. В нея е посочено, че не е необходимо да се изграждат кой знае какви цехове, нужни са само помещения, в които по френския и швейцарския опит да се произвежда и обработва в домашни условия животинската продукция и да се продава в съответната област, както и в съседните. Смятам, че това е много добро решение. За целта на фермерите ще бъдат осигурени млекомати, по опита на тези в Стара Загора. Не отричам, че все още има съпротива от страна на големите млекопроизводители по този въпрос. На последния Консултативен съвет по животновъдство обаче идеята беше приета, специално по отношение на планинските райони. Съгласиха се да субсидираме дори и най-малките ферми - с по две крави и нагоре. Надявам се, че тези стимули ще бъдат осигурени и на пазарите скоро ще се появят мляко и млечни продукти от малките ферми директно.

Въпрос: Колко скоро. Във Вашия мандат?
Отговор: Малко е това време, и за него е изключено това да се реализира. В този мандат можем само да защитим приоритетите, които вече представихме в Брюксел по Общата селскостопанска политика /ОСП/, да продължим да работим по проблемите на рибовъдството и аквакултурите. На тази база на Общата селскостопанска политика да разработим и българската аграрна политика и най-важните стратегии за слабите производства като животновъдството, особено планинското, зеленчукопроизводството, овощарството, тютюнопроизводството, билкопроизводството, розопроизводството. Освен стратегиите за тях, трябва да разработим и конкретни мерки, като хидромелиоративното земеделие, защото без поливане нищо няма да постигнем.

Въпрос: Вие обявихте тези свои приоритети още в първия си работен ден като служебен министър. Какво е реалното състояние на изброените сектори и какви конкретни мерки за стабилизирането им ще предприемете предвид краткия мандат?
Отговор: Първата конкретна мярка е осигуряване на субсидии - за животновъдство,
зеленчукопроизводство, овощарството - и то точно чрез обвързаното плащане. Втората мярка е - отношението на държавата. Не само финансова, но и морална. Защото няма да се уморя да повтарям - пренебрежително е отношението към аграрното производство.Това е водещ отрасъл, за него има дадености, естествен природен ресурс - съчетание на равнини, полупланински терени, планини, които не се използват ефективно. При животновъдството има да се свърши много конкретна работа в селекцията, а при растениевъдството – в семепроизводството. Процентът на селекционираните животни в момента не е висок - само 10 на сто при кравите, при необходимост от контролиране на 30 на сто. Още по-нисък е той при овцете. Трябва да подкрепим тези стимули. Друга конкретна мярка е изграждането на напоителните системи - ограничаване, отводняване и други много конкретни неща.

Въпрос: Една от постигнатите договорености за България в преговорите по ОСП е за т. нар. опростено прилагане на директните плащания. Бихте ли обяснили какво точно означава това?
Отговор: Опростеното плащане означава Схемата за единно плащане на площ, която ние успяхме да защитим в Брюксел. Това е най-простата схема, т.нар СЕПП или плащане за единица площ - имащ определен размер земя и съответстваща на нея субсидия.

Въпрос: А какво ще спечели страната ни от другия постигнат приоритет - за обвързана подкрепа в размер над 10 процента, която да е насочена към важните и чувствителни сектори като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство? С колко според Вас трябва да бъде вдигнат бюджетът на обвързаната подкрепа?
Отговор: Тук вече става дума за отделяне на средства от всички тези суми, които са за директни плащания. Предложихме 15 процента, Съветът на министрите прие - 12 плюс още 3 процента за протеинови култури, което да се реши на ниво Европарламент. Така процентите стават общо 15 от всички тези суми на директните плащания, които да бъдат обвързани с отделните производства, за които питате. Отделно има друго защитено от нас облекчение в ЕС - прехвърлянето на средства от Втори в Първи стълб в размер на 25 на сто от Програмата за развитие на селските райони за земеделие и с всички тези суми ще подкрепим слабите си производства./БТА със съкращения