Най-дългата солна пещера + видео

След приключване на международната пещерно-изследователска експедиция, провела се от 21 февруари до 4 март, с участието на осем български пещерняци, районът на Мъртво море в Израел вече е известен с нов феномен: солната пещера „Малхам“, намираща се в планината Содом, стана най-дългата солна пещера в света с дължина повече от 10 километра и 19 входа, най-дълбокия от които е 92 м.

В продължение на тринадесет години тази титла се държеше от пещерата „Три Ен“ (3N от тримата голи – „3 nudes” на английски, защото при първото проучване, изследователите са влезнали голи, заради голямо и дълбоко солено езеро), намираща се на остров Кешм, Иран, с дължина от 6580 м по карта, изготвена през 2006 г. от чешки спелеолози.

„Пещерите са последните неизследвани територии на Земята – един вид бели петна, явяващи се поле за нови географски и научни открития. Докато за върховете се знае кой е най-висок и колко метра е, то при пещерите сме свидетели на непрекъснати открития. Именно този откривателски дух ни подтиква да търсим нови предизвикателства и да се включваме в интересни експедиции по света. В наши дни е трудно да се намерят места, на които не е стъпвал човешки крак и точно такива места са пещерите.“ – коментира Антония Влайкова, ръководител на българския екип.

Солните пещери са динамични структури. Те се образуват най-вече в пустинни райони със солни залежи, като пустинята Атакама в Чили, иранския остров Кешм и района на Мъртво море, Израел. Това, което им помага да се образуват е водата – дори и в сухите климатични условия се наблюдават дъждовни бури. Когато вали, водата се излива под формата на мощни реки през пукнатини на повърхността, отваряйки нови вертикални шахти, разтваря солта и създава полухоризонтални канали по пътя си. След оттичането на дъждовните води, тези изсъхнали „речни корита“ остават и образуват солни пещери.

По този начин се образуват солните пещери в планината Содом, разположена по протежение на югозападната част на Мъртво море. Самото Мъртво море безспорно се нарежда сред най-интересните природни забележителности, намиращо се на около 430 метра под нивото на Световния океан. То е най-ниската точка на планетата. Със скромните си размери от около 11 км дължина и 2,5 км широчина Содом се явява изключителен геоложки феномен: освен някои тънки слоеве от пясък, анхидрит, мергел и други скали и минерали, тя е изцяло изградена от сол (точно като тази, с която подправяме храната си). Разположена е в пустинята Негев, покриваща повече от половината площ на Израел. Хълмовете на Содом се издигат на около 226 метра от Мъртво море. Въпреки нарастването си с около 3,5 мм на година най-високата точка на планината е на 170 метра под морското ниво.

Два фактора защитават тази планина от разтваряне: комбинацията от водонепропускливи и слаборазтворими скали и минерали, покриващи солните пластове (така наречената “cap rock”) и сухия климат на пустинята Негев. Планината Содом получава около 50 мм дъжд на година, най-вече под формата на кратки, но драматични бури, съпроводени с наводнения. Както обяснява професор Амос Фрумкин, директор на Пещерно-изследователския център към университета в Йерусалим – „Солната пещера „Малхам“ е речна пещера. След обилни валежи, образувалите се реки от повърхността се оттичат под земята и разтварят солта, създавайки пещерни галерии – процес, който се случва около един път годишно, тогава когато над планината Содом се изсипят силни дъждове. По този начин солната пещера „Малхам“ е „жива“ и продължава да нараства.“

„Малхам“ е открита от Пещерно-изследователския център през 1981 година. По-късно е картографирана от две съвместни израело-италиански експедиции през 1983-84 г. на Израелския пещерно изследователски център и Gruppo Grotte Milano SEM CAI, Италия. По тогава направената карта пещерата е с дължина 5685 м и става най-дълга солна пещера в света. Оттогава израелският екип открива и проучва допълнителни галерии. Интересното е, че в рамките на няколко десетилетия нови пасажи са се образували или увеличили достатъчно, за да позволят преминаването на човек, и всичко това поради високата разтворимост на солта. Най-старите пасажи в пещерата са датирани на 7000 години чрез радиовъглероден анализ на дървесни клони, вкарани от повърхността.

Проучванията на международните експедиции в „Малхам“ през 2018 и 2019 г. установяват рекордната дължина на пещерата. „Преди тридесет години, когато изследвахме „Малхам“, използвахме компаси и платнени ролетки. Сега екипите разполагат с лазерна технология, която прави измервания по-точни и ги прехвърля директно на смарт устройства.” – спомня си проф. Фрумкин.

Забележително е, че Малхам е първата в света солна пещера, която достига двуцифрена дължина в километри. За сравнение, иранската пещера „Три Ен“, която сега е втората по дължина солна пещера в света, е едва 6 580 метра. В допълнение към забележителната си дължина, пещерата Малхам съдържа зашеметяващи солни сталактити и солни кристали в своите галерии. Тези солени висулки украсяват тавана на пещерата и стават по-дълги и дебели, тъй като всяка капка вода, преминаваща през тях се изпарява, но преди да се превърне в друго агрегатно състояние, оставя след себе си минералите, които се съдържат в нея.

Българският екип е в основата на изготвяне на електронна карта на пещерата, посредством употребата на нови съвременни методики за картиране, включващи употребата на лазерна ролетка с вграден чип за вземане на данни, прехвърлянето им към смарт устройства и последваща обработка със специфичен софтуер.

„Kартирането на пещери е бавен, труден и сложен процес. С навлизането на електронното картиране значително се подобрява точността при вземане и обработка на данни, улеснява се процесът на изготвяне на електронна карта на пещера. А самата карта е единственият източник на информация за характеристиките на дадена пещера, като дължина, дълбочина, къде и какви специфични пасажи има, както и подсказва къде могат да се търсят допълнителни входове или връзки с други пещери.” – коментира Енчо Енчев, отговорник на екипа по изготвяне на електронната карта на пещера „Малхам“.

Понастоящем екипът работи върху обработка на окончателни данни от картировките, за да създаде прецизна електронна карта на пещерата, която да бъде публикувана.

Идеята за международна експедиция възниква съвсем случайно. „Докато си работя на компютъра, получавам съобщение от израелски пещерняк, че планират посещение на пещери в България за есента на 2018 г. Това се случи август 2017 г. малко преди поредната ни експедиция в Австрия. Каним ги да се включат, но в последния момент е трудно за тях да се организират. След завръщането ни, получавам мейл от Йоав Негев, председател на Израелския пещерно-изследователски клуб, в който ни кани да посетим солните пещери на планината Содом. В мейла е прикачил уникални, спиращи дъха снимки на солни образувания и най-важното – температурата на пещерите там е 25 градуса, а това точно след като сме се прибрали от студени алпийски пещери с температура от 0 до 3 градуса. Така постепенно с размяна на мейли решихме да задействаме проект по прекартиране на пещерата „Малхам“, въвлякохме и приятели пещерняци от други страни“ – споделя Влайкова.

Йоав Негев, коментира: „Идеята за международна експедиция започна след разговор с Антония и Енчо от клуб „София“. Още от самото начало те показаха истински интерес да си сътрудничат с нас и поеха централна роля в проекта. Скоро имахме 50-членна експедиция – наполовина международна, наполовина израелска. Проектът „Малхам“ демонстрира силата на международните пещерни експедиции, които се организират за постигане на нещо забележително. Фактът, че успяхме да постигнем нов световен рекорд за най-дълга солна пещера в света е черешката на тортата.“

“За българския екип проучвателната експедиция бе изключително ценна освен като постигнат резултат и като обмяна на опит за работа в специфичните условия на пустинен карст. Наложи се да се адаптираме към нетипичния начин на създаване на опори за привързване на въжета, високата температура в пещерата, която създава условия за хипертермия при по-големи физически натоварвания, особената морфология на галериите, позволяваща изненадващи връзки между тях и също така крехкостта на скалата. Създадохме трайни приятелски връзки със спелеолозите от другите страни и за малкото време, с което разполагахме, успяхме да проучим и картираме бързо и прецизно километри трудно проходими подземни галерии и връзки между тях. Международният екип постигна чудесен синхрон, имахме различни задачи и удоволствието бе голямо когато всяка вечер се събирахме и добавяхме към топографията стотици метри към лабиринтния пъзел на пещерата.” Боян Шанов, СПК Академик – София.

Експедициите през 2018 и 2019 г. се организират от Израелския пещерно-изследователски клуб, Израелския пещерно-изследователски център към университета в Йерусалим и Пещерен клуб и спелео училише „София“.

Участниците от българска страна през 2019 г. са от Пещерен клуб и спелео училище „София“ и Студентски пещерен клуб „Академик“. Международният екип включва пещерняци от Израел, Франция, Англия, Хърватия, Румъния, Чехия и САЩ.