Най-желаните професии от....безработни

През август 2018 г. общо 9906 лица от цялата страна заявиха нагласите си за участие в организирани обучения за възрастни в проучване на Агенцията по заетостта. Чрез on-line формуляр Агенцията пита регистрираните в бюрата по труда и всички други желаещи за какво, кога и къде биха желали да се обучават, за да придобият нова професионална квалификация или ключови компетентности. Целта на проучването е да се намери пресечната точка на търсените от работодателите професионални и ключови компетентности на кадрите и нагласите на работната сила. Друга цел на проучването е да се прецени мобилността на безработните лица и мотивацията им за обучение в отдалечени населени места, в т.ч. в 5-те специализирани клонове за обучения на възрастни (над 16 години) на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” /ДП БГЦПО/.

Анкетираните търсещи работа са предимно регистрирани в бюрата по труда като безработни (97,4% от всички участници). Съществен принос за масовия обхват в този начален етап на проучването имат трудовите посредници, които информираха и оказаха съдействие на посещаващите бюрата по труда през август.  

На анкетираните лица Агенцията по заетостта предлага 58 професии и 8 ключови компетентности, сред които те могат да изберат желано обучение, като имат възможност да посочат и друг вид професия или умения, които биха искали да придобият.

Агенцията по заетостта анализира резултатите от подадените до края на август формуляри. Данните сочат, че са заявени общо 8820 желания за професионално обучение и 3745 за ключова компетентност, като в голяма част от отговорите са маркирани повече от една професия или компетентност.

Като най-желани в първите 25 дни от проучването се очертават професиите, свързани с работа в ИКТ сектора, в т.ч.: оператор на компютър (538 лица), графичен дизайнер (504), компютърен график (393), програмист (247), както и в административни и счетоводни дейности, като: офис-мениджър (333), оперативен счетоводител (300), сътрудник в бизнес услуги (260), офис-секретар (217), търговски представител, касиер и др. Сравнително силен интерес се проявява към професии, предоставящи възможности за собствен бизнес, като: готвач (427), фризьор (318), козметик (288), маникюрист-педикюрист (246), хлебар-сладкар (197). Търсените от бизнеса средно ниво техници в различните икономически сектори са предпочитани професии от 1,4% - за електротехник до 0,3% - за техници селскостопанска техника, енергийни съоръжения, химия, мехатроника и др.

Немалка част от заявилите желание за професионално обучение обаче не биха могли да се включат в исканото от тях, тъй като не притежават образование, което съгласно Закона за професионално обучение и образование се изисква като входящо или изходящо образователно ниво за желаното от тях професионално обучение. Друга част, предимно лица със средно или висше образование, притежават квалификация по същата или идентична на вече придобита професия и не биха могли да участват в заявеното от тях обучение, с което още повече се стеснява кръгът на потенциалните участници в обучения, които да се организират и проведат в съответствие с желанията на търсещите работа.

Около половината от анкетираните заявяват, че не желаят да се включват в обучения, като повечето от тях посочват лични и семейни причини, свързани с грижа за дете или болен роднина, отдалеченост на местоживеенето, предстоящо започване на работа в страната или чужбина и др. Близо ¼ (2235 лица) заявяват, че биха участвали в обучение, само ако то се провежда в населеното им място по местоживеене, а други 2562 са посочили един или повече от клоновете на ДП БГЦПО, в които биха се включили в обучение.

Проучването на нагласите на работната сила за участие в обучения продължава. Очакванията са в него да се включат и много нерегистрирани в бюрата по труда безработни, неактивни лица, както и учащи и заети. През първия месец на проучването, анкетни формуляри са подадени от 111 работещи лица, 28 учащи в системата на средното или висше образование, 77 нерегистрирани в бюрата по труда безработни лица.

Резултатите от анкетирането ще се анализират периодично, включително и при отчитане на резултатите от успоредно провежданите от Агенцията по заетостта проучвания сред работодателите за потребностите им от работна сила и анкетирането за удовлетвореността на лицата, участвали в обученията, организирани отново чрез Агенцията по заетостта.