Най-използваните ДДС измами

Силвия Стоядинова
През последните години ДДС измамите в България намаляват, но въпреки това продължават да носят най-много загуби за бюджета. Това коментираха за EconomyNews.bg от дирекция „Икономическа полиция” на МВР.
Според последния анализ на НАП максималните стойности на липсите от ДДС през 2008 г. възлизат на около 810 млн. лв., през 2009 г. - около 664 млн. лв., за 2010 г. - 671 млн. лв., за 2011 г. – около 700 млн. лв.
От друга страна, в периода от 2008 г. до 2011 г. наполовина е намалял броят на регистрираните престъпления срещу данъчната система /от 620 на 310 /, а с 7.24% е увеличена разкриваемостта при ДДС измамите през 2011 г. спрямо 2010 г.
През 2008 г. и 2009 г. са проведени по четири по-значими специализирани полицейски операции (СПО), през 2010 г. техният брой е 13.

Най-привлекателни за крадците на ДДС са ресурсните браншове и секторът на бързооборотни стоки.
Една от най-новите и опасни схеми за данъчни измами е свързана с невнасянето на данъка заради недеклариране на сделките, за които не се съставят документи или временно се използват фиктивни такива, след което не се декларират, а се унищожават.
Например: Документи за вътрешно-общностни сделки /ВОС/ на стока между няколко държави от ЕС се съставят само, за да я придружават при транспортирането, с оглед на представянето им при евентуална проверка от контролни органи.
След завършване на доставката не се декларират сделки и съставени документи от нито един от търговците по веригата. Закупуване на транспортна услуга се декларира от съвсем друга фирма, различна от тези по документи. Така има реално движение на стока, плащане, т.е. има сделка, но за нея данъчната администрация няма информация и не се плащат данъци.
При тази схема произходът на стоката не е от първия чужд доставчик по веригата, а се намира в България, където реално се получават банковите преводи за стоката, която е с нелегитимен произход.
Друга засечена схема за ДДС измами е използването от реални търговци на услугите на фирми "чистачи". Целта е търговците да продават на по-ниски цени от конкурентите. "Чистачите" контролират множеството фиктивни фирми, които са на името на лица, незапознати с декларираната търговска дейност. Това са предимно социално слаби и неграмотни хора, които срещу минимално заплащане предоставят личните си данни и се подписват на документи, без да разбират съдържанието им. Организаторите на фирмите "чистачи" получават процент за създавания от тях фиктивен документален поток, от който се ползват реалните търговци.
Част от стоката се продава без документи на по-изгодна цена (без 20% ДДС), а се декларират продажби към фирми чистачи, с цел да създаде впечатление в данъчната администрация, че е налице основание за ползване правото на данъчен кредит, и да се неутрализира плащането на ДДС от нереален ВОД ( вътрешно-общностна доставка) и последваща доставка в страната.
Трикове при търговията със зърно
Основен проблем, който се засича при търговията със зърно и свързаните с нея данъчни престъпления са чрез невярно деклариране произхода на продукцията от името на фирми „фантоми”, регистрирани по ЗДДС, а всъщност се купува от реални земеделски производители, нерегистрирани обаче по този закон. Така се създават цели вериги от дружества, които имат фиктивен документален поток за сделки със зърно, което накрая се получава при реален търговец, за който е трудно да се докаже умисъл, защото при него по документи всичко е изрядно. Ако реалният търговец направи ВОД на стоката, начислява ставка 0. Ефектът е - за съответният данъчен период има ДДС за възстановяване. Предходните му доставчици, които имат стока и й придават произход с неверни документи, не са внесли ДДС или са внесли минимална сума.

Макар че през последните години щетите за бюджета не са от неправомерно възстановяване (теглене) на ДДС, все още се засичат случаи, където в резултат на умишлено занижен контрол от данъчната администрация, се извършва проверка само по документи, казват от от икономическа полиция. В тези случаи за услугата се заплаща на данъчните служители. Има и случаи, в които са декларирани милиони левове за възстановяване на СМР (строително-монтажни работи) на сграда, а всъщност не е бил направен дори изкоп.
При търговията с отпадъчно желязо, скрап, където се прилага т.нар. обратно начисляване на ДДС (щетата не е от ДДС), обикновено се прикрива произхода на стоката. При тази схема се закупува скрап от физически лица, като им се удържа 10% данък при източника, съгласно Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), но не се декларира. За да се обоснове произхода на скрапа търговецът декларира ВОП /вътрешно-общностна покупка/ или покупки от „липсващи търговци”, което не е вярно. Тези укрити 10% върху облагаемата стойност на закупения скрап са всъщност печалбата от схемата.
При фиктивен износ (0% ставка), за да е успешна схемата се корумпира митничар, граничен полицай, данъчен служител. Тези сделки са свързани обикновено с акцизни стоки или такива, които имат малък обем, но висока стойност. Рискът при тях е много голям и участниците в схемата винаги са длъжностни лица от администрацията, коментират от икономическа полиция. Възможно е да има реално преминаване на границата на превозното средство със стока, която е различна от декларираната. Възможно е и да няма реална покупка или реален износ на стоки, но документално всичко е перфектно. След износ ефектът е ДДС за възстановяване.
При фиктивен внос - чрез изготвяне на неистински документи – митническа декларация (ЕАД), фактури, платежни нареждания се декларира обществен нереален внос на стока, която има контрабанден произход, и тя се продава във вътрешността на страната. Произходът на стоката се легализира чрез „липсващия търговец”. По този начин се избягва плащане на митнически сборове (мито, акциз) и ДДС при осъществяване на внос.
Има случаи и на реален внос, но при тях се изготвят неистински платежни документи - чрез използване на тези документи не се заплаща дължимото ДДС при внос, а стоката се освобождава от митнически служител, без да се извърши проверка на плащането. При реален внос на стоки, се подменят фактури с по-ниска стойност – стоката се декларира под различен тарифен номер, с цел заплащане на по-малко мито, а оттам и ДДС. Тук целенасочено не се прави физическия контрол на стоката от митническия служител и не се правят проби за изследване и определяне на правилния тарифен код на стоката.
Засичат се и други разновидности на гореизброените схеми, но в крайна сметка възможностите за ощетяване на бюджета са две и те са уредени в НК – избягване и плащане на данък или неправомерно възстановяване.