Най-много фалити в София

Мара Барева
Обявените в несъстоятелност дружества са 2.5 пъти повече за първите пет месеца на 2009 спрямо същия период на 2008. Междуфирмената задлъжнялост в България бележи 32 процента ръст отново за същия период от време, показват данните на международната компания за управлението на кредитния риск Кофас.
За първото полугодие на 2009 Кофас регистрира рязко увеличение на процедурите по несъстоятелност у нас. Изследването на несъстоятелностите се изготвя от компанията от 2004 насам и следи развитието на всички регистрирани фирми в България. За периода януари - юни 2009 откритите процедури по несъстоятелност са 2.5 пъти повече от обявените през януари -
юни 2008. С най-голям дял - 10.4 процента от общите фалити е традиционно най-рисковият сектор - селското и горското стопанство. Увеличението на фалитите в този отрасъл спрямо същия период на миналата година е почти трикратно. С малка разлика и дял от 9.8 процента на второ място е строителният бранш, а на трето с равни дялове на фалитите от 6.8 процента са компании, търгуващи с разнообразни стоки, както и отрасълът на транспорта и складирането.
Увеличаването на броя на откритите процедури през настоящата година само по себе си е очаквана тенденция предвид ситуацията на криза, коментира Камелия Попова, управител на Кофас-България. Дори и нараснали процедурите по несъстоятелност у нас все още са малко, предвид съотношението между общия брой регистрирани и работещи фирми в страната - 1.2 млн. спрямо 240 000, добавя тя.
За изминалите 6 месеца на годината най-много процедури са открити в София и техният относителен дял е 43 на сто. На второ и трето място са Пловдив и Русе със съответно 7 процента и 6 процента.
През 2008 в България все още кризата няма реално изражение, затова процедурите по несъстоятелност на български компании са намалели с 30 процента спрямо предходната 2007 г. Строителният сектор излиза начело сред най-рисковите у нас с дял от 11.3 процента от общата несъстоятелност. Второ място по изключение е за традиционно най-рисковия сектор през изминалите
години - селското и горско стопанство с дял от 9.5 процента, следван от търговията на дребно с 8.9 процента дял и производството на храни и напитки със 7.1 процента дял.
Сред секторите с регистрирани открити процедури по несъстоятелност през 2008 г. се появяват и нови отрасли като компании, търгуващи с разнообразни стоки, телекомуникации и информационни технологии, производство на мебели и химикали.
Според анализа на Кофас-България все още бавната процедура по обявяване в несъстоятелност у нас провокира все повече компании да пристъпят към събиране на вземанията си по извънсъдебен път и да се възползват от кредитно застраховане. Експертите са категорични, че особено сега фирмите в критичните сектори следва да минимализират риска, като застраховат бизнеса си и проучват предварително своите бъдещи партньори.
От началото на годината анализаторите отчитат забавяне на междуфирмените плащания със средно 60 до 90 дни. По правило за просрочени се считат вземанията, които не са платени в рамките на 30 дни след изтичане на кредитния период. Негативната тенденция у нас е под средната в глобален мащаб, където лошите плащания между компаниите са се удвоили през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на 2008, отчитат от Кофас.
Най-много у нас са забавянията в традиционно високорискови отрасли като строителство и селско стопанство, където наложените от естеството на бранша срокове са по-дълги - 180-240 дни. В строителството ръстът на просрочията е удвоен, а процентът на събираемост е особено нисък поради значително
намалената ликвидност на много компании в бранша. Заради кризата забавяния вече има и в традиционно стабилни експортно-ориентирани отрасли като текстил и метали, показват данните на Кофас.
Камелия Попова, посочва, че въпреки негативните тенденции, пикът на икономическата криза в световен план вече е отминал. В България първи положителни сигнали можем да очакваме след средата на 2010, тъй като у нас кризата беше "привнесена" с около година по-късно и сега усещаме влиянието й най-силно, смята Попова.
При добра макроикономическа стабилност вероятни са и още по-ясни сигнали за стабилизация на българската икономика в края на следващата година, прогнозира експертът.