Най-скъпата земя в Добруджа - 500-600 лв./дка

Мира Лазарова
Днес министърът на земеделието Мирослав Найденов подписа Меморандум с браншови организации от сектор земеделие в МЗХ. С Меморандума се поставя началото на сътрудничество между държавата, местната власт и бизнеса за развитие на модерно земеделие в България. Документът набелязва конкретни мерки за реформа в българското земеделие.
 От браншовите организации той бе подписан от Българска асоциация на собствениците на земеделска земя /БАСЗЗ/, Асоциация на земеделските производители в България /АЗПБ/, Българска асоциация на фермерите /БАФ/, Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ и Федерация на независимите синдикати от земеделието /ФНСЗ/.

Борислав Петков е председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

-Г-н Петков, какви са цените на земеделските земи в момента, повлияха ли се те от рецесията?

-Пазарът на земеделска земя не се е променил съществено в рамките на година. За 2009, а вероятно и за 2010 те ще останат в рамките на това, което очаквахме.
Цената в Централен Северен район и Северен източен /без Добруджа/ са 200-320 лв. за дка, като тук парцелите са в размер от 7-8 дка.
В Добруджа земята е с по-големи масиви от 35 дка и тя струва между 500-600 лв. за дка.
В Ямбол-Бургас /югоизточния район/  земята се движи в рамките на 200-280 лв. за дка, докато около Хасково е 180-250 лв за дка.
В Централен южен район между Пловдив-Стара Загора земята е 280-350 лв. за дка. Стойността й се определя и от добре запазените хидромелиоративни съоръжения, които по време на засушавания дават възможност за добра реколта.
Пазарът в югозападния район в посока Кюстендил-Петрич, където парцелите са малки от 5-6 дка, е доста слаб, а и това е регион, в който се развива основно овощарство.
-А пазарът в София?
-Софийското поле не представлява особен интерес за покупка на земя. Като цяло пазарът не се влия особено от кризата, само през втората поливана на 2009 имаше забавяне поради преустановяване работа на фирми, които издават скици.
Цените, които се прогнозираха през 2007година от порядъка на 450лв. за дка средно за страната, не са възможни.
-А какви са размерите на арендата, те също ли са в зависимост от цената на земята?
-Средната аренда в Дунавската равнина е рамките на 22-25 лв за дка, а в Добруджа, конкретно в района на Добрич тя стига 45-50 лв. за дка. В Ямбол стига 18-20 лв, а в Хасково 15-16 лв. за дка.

-Преди две години много фондове за земеделска земя купуваха усилено землища и ги окрупняваха, продължават ли да го правят и сега?
 -Да, правят го въпреки кризата. Само темпът е забавен. Освен това фондовете използват времето да огледат своите портфолиа и да направят промени в тях , както в притежаваните от тях земи, така и в тяхното окрупняване.
-Отливът на чужди инвестиции в страната, а и ЦИЕ е факт. Има ли интерес към инвестиции в земеделието?
-Да от италиански, гръцки, холандски компании. Дори в южната част на страната гръцки фирми засилват интереса си към развитие на земеделието в пограничните райони особено в отглеждане на маслини и киви, както и други трайни насаждения.
-Подписахте днес меморандум със земеделското министерството, като целта на документа е трайно развитие на този сектор. Какви са най-близките ви задачи?
 - Преди всичко да не се възстанови чл 4 А от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, каквито опити има от страна  на браншови организации. Преди отмяната му през 2009, за да продаде земя собственик, задължително трябваше да е предложи на арендатора, а това изкривяваше пазара. Чрез това се забавяха сделките, а арендаторите ставаха брокери на земеделска земя. Те и преди се чувстваха много силни в районите си, но имаше такива, които пренебрегваха хората, не им плащаха рента, въпреки че обработват земите им. Сега отново се търси начин този член за бъде възстановен. В рамките на следващите два месеца предстоят дискусии, за не допуснем такова сериозно изкривяване на  пазара на земя.
-Преди два месеца държавата обяви, че като антикризисна мярка ще продава или отдава под аренда държавна земя. Имате ли наблюдения какво се случва в този смисъл?
-Не много. Както е известно държавата, общините и земеделските фондове са едни от най-големите притежатели на земи – държавата и общините притежават по 3 млн.дка всеки. Проблемът е, че държавата тепърва предстои да сложи ред в това къде са земите й, кои ги владее в момента, плаща ли аренда и т.н.