Най-скъпите Олимпиади

Олимпиадата в Лондон ще влезе в историята като една от най-скъпите, но става далеч от "финансовия рекорд", поставен от организаторите на олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Според изследване на в. "The Washington Post", основаващо се на данни на Международния олимпийски комитет, Организационния комитет на игрите в Лондон, а също на информация от спортни издания, разходите за олимпийските игри 2012 са $14,4 млрд., предаде ИТАР-ТАСС. Четири години по-рано китайските власти похарчиха за организацията на пекинската олимпиада $40 млрд. Според експерти правителството на Китай е било принудено да задели такава внушителна сума поради факта, че Пекин не е разполагал с необходимите спортни обекти и инфраструктура, за да може да посрещне многобройните участници и гости на олимпиадата. Лондон, който е сред световните културни и бизнесцентрове, има по-големи възможности за провеждане на спортното събитие на планетата. Но и Великобритания е трябвало да развърже кесията, за да гарантира достойна организация на игрите.

По разходи с лондонската олимпиада и игрите в Пекин могат да се сравнят само състезанията в Атина през 2004 г., които са стрували на гръцката хазна близо $15 млрд. долара. Такива огромни суми в миналото биха могли да се сторят на властите и спортните чиновници почти астрономически. В края на 20-ти век най-скъпите олимпийски игри са били организираните в Барселона, за които са похарчени $9,4 млрд. Близо по $4 млрд. са вложили организаторите на игрите в Сеул (1988 г.) и Сидни (2000 г.), два пъти по-малко за игрите в Атланта (1996 г.), три пъти по-малко - в Монреал (1976 г.). Според оценка на американски икономисти олимпийските игри през 1980 г. в Мексико са стрували $2 млрд. Пресметнато е, че първата наистина доходоносна е олимпиадата от 1984 г. в Лос Анджелис. За нея са били похарчени $546 млн., а чистата печалба е превишила $220 млн.
Разходите за олимпиадата в Лондон, според най-нови данни, са три пъти по-големи от първоначално определения бюджет. Централното правителство е трябвало да задели за нея $9,6 млрд., властите в столицата - $1,4 млрд., а още $3,4 млрд. са влезли от приходи от олимпийската лотария. Загубите ще бъдат покрити частично от Международния олимпийски комитет ($1,5 млрд.), от спонсорите ($1,1 млрд.), от продажби на билети за състезанията ($1 млрд.), от предоставени права за телевизионни излъчвания (над $300 млн.) и от търговия със сувенири с олимпийска символика ($140 млн.). С непосредствената подготовка и планирането на игрите е бил натоварен лондонският организационен олимпийски комитет с бюджет $3 млрд., а със строителството на олимпийски обекти - специално създадено държавно ведомство, похарчило за целта $11,3 млрд. От тези пари за изграждане на стадиони и спортни площадки са похарчени $1,86 млрд. Същите пари са отишли и за олимпийското село и олимпийския пресцентър. За транспорт са изразходвани $1,34 млрд., а за гарантирането на сигурността - $1,28 млрд. Дали ще се изплатят тези инвестиции все още не е известно, отбелязват експерти. Олимпийското село, например, вече е продадено за търговски цели след края на игрите и може да се приеме, че заделените за него средства почти напълно са се изплатили. Дали и другите обекти ще се окажат рентабилни ще покаже времето. Като цяло специалистите посочват, че най-голям ефект за местната икономика имат не чисто спортните, а инфраструктурните проекти, които съпътстват изграждането на олимпийските обекти.