Най-старата експлоатация на солена вода е в Румъния

Освен останките от известната (неолитна) култура Кукутени и руините на някои антични и средновековни крепости, в източната част на района на Нямц има и някои археологически обекти от европейско и дори световно значение, които предизвикват интереса на специалисти от чужбина, какъвто е случаят с извора от Лунка - Пояна Слатинеи, който все още поддържа статута на най-старата експлоатация на солена вода в света, съобщи специално за БТА агенция Аджерпрес.

Археологът д-р Василе Диакону, специалист в Националния музеен комплекс Нямц, представи за Аджерпрес редица изключително интересни сведения за значението на този исторически обект.

"Известно е, че солта е необходим минерал за храненето на хората и животните, но тя има и цяла поредица от други битови приложения. Но солта не се намира навсякъде и хората, дори от изключително далечни времена, са полагали интензивни усилия, за да се сдобият с този ресурс. Районът в подножието на Карпатите, включващ и района на Нямц, разполага с такива източници под формата на повече или по-малко обилни извори с различна соленост", казва археологът Василе Дякону.

Изследователят подчерта, че експлоатацията на извора от Лунка - Пояна Слатинеи, разположен на около 6 км северозападно от град Търгу Нямц, има много интересна история, която започва преди почти 8000 години.

"Със създаването на първите общности от уседнали земеделци в района на Нямц (през ранния неолит, 6-то хилядолетие пр. Хр.) те първи откриват и експлоатират извора със солена вода от Лунка. Всъщност една малка неолитна общност или част от нея е използвала този солен извор сезонно, но не само за собствена консумация, а и за търговия. Така, след като е била изваждана от извора, солената вода е била варена на място, в глинени съдове, като по този начин се е получавала кристализирана сол, която в твърдо и силно концентрирано състояние е можела да бъде пренасяна на големи разстояния до райони, където този минерал не се е срещал. Този вид дейност продължава да се извършва в непосредствена близост до извора в продължение на хилядолетия, като се произвеждат в големи мащаби значителни количества сол, които се използват като ценна разменна стока. Интензивността на тези дейности е довела до това, че с течение на времето в близост до източника на солена вода се е образувала изкуствена могила, съставена от останки от огнища и от глинени съдове, в които се е варил соленият разтвор", казва изследователят.

Археологическият обект в непосредствена близост до извора от Лунка - Пояна Слатинеи е открит в началото на 80-те години на миналия век от професора по история Илие Унтару, а от 1984 г. тук започват археологически проучвания, координирани от покойния д-р Георге Думитроая от музея в Пятра-Нямц.

Екипът от археолози през почти трите десетилетия на проучванията изважда на бял свят редица ценни останки, които потвърждават не само древността на тази експлоатация, но най-вече интензивността на добива и преработката на солена вода.

Изследователят Василе Дякону обясни, че археологическите останки от Лунка представляват интерес не само за румънската научна общност, но и за европейската, така че в археологическите разкопки тук са участвали известни чуждестранни историци.

"Благодарение на тези сътрудничества беше възможно да се създадат реконструкции на околната среда през праисторическите времена, но бяха получени и точни дати за някои от останките там, които показват, че тук е била най-старата експлоатация на солена вода в света", каза археологът.

Преди няколко седмици, по време на научно събитие, организирано от Националния музеен комплекс Нямц, изворът Лунка, но и други археологически обекти в района на Търгу Нямц бяха посетени от археолози от Германия, Полша и Украйна, привлечени от археологическото значение на този район.

"Соленият извор Лунка - Пояна Слатинеи има статут на исторически паметник, като е защитен от закона. В същото време той е и туристическа атракция поради факта, че се намира в рамките на природния парк Ванатори - Нямц. Въпреки това, тъй като се експлоатира и в момента, съществува риск изворът и археологическият обект в непосредствена близост до него да бъдат трайно увредени и замърсени", допълни археологът д-р Василе Дякону./БТА